София /КРОСС/ В дните на кесаря Клавдий свети апостол Петър, придружен от множество християни, дошъл от Антиохия в Рим; влязъл в иудейското събрание и се нарекъл иудеин. Започнал да проповядва учението на Иисуса Христа, доказвайки със свидетелството на пророческите книги, че Христос е наистина Син Божий, дошъл за спасението на човешкия род; той разказал и за всички чудеса на Господа Иисуса, които Той извършил сред Израил. Когато свети апостол Петър всекидневно проповядвал така, много от иудеите повярвали в Христа, и не само иудеи, но и много от римляните с радост приемали думите му, казвайки:

- Бог е потърсил човешкия род, изпращайки Своя Син за обновление на света.

И като повярвали в Христа, се кръстили.

След немалко време свети апостол Петър се обърнал към своя ученик Аполинарий, който дошъл с него от Антиохия, с такива думи:

- Ето, ти си добре поучен в познаването на Христа, Сина Божий, и напълно си познал всичките Му божествени деяния. И така, приеми освещение от Светия Дух и иди в Равена* и без да се боиш от нищо, проповядвай името на Иисуса Христа

По това време в Рим бил избран за кесар Веспасиан (император 70-79 г.) и началстващите в Равена жреци написали до кесаря послание със следните думи:

- Ако не погубиш влъхвата Аполинарий, вреден за твоето царство, то почитането на боговете ще погине и славата на Рим ще намалее; защото той всекидневно съблазнява множество народ със своето вълшебство, хули безсмъртните богове и разрушава храмовете им; ако бъде премахнат, славата на Рим ще се съхрани.

Като разгледал това писмо, кесарят Веспасиан написал до Равена следното:

- Ако някой нанесе безчестие и хула на боговете, той трябва да ги възнагради с принасяне на дарове, или да бъде изгонен от града, защото е неприлично да отмъщаваме на някого заради боговете, тъй като те сами могат да отмъстят на своите врагове, ако се прогневят.

Когато този отговор на цезаря пристигнал в Равена, патрицият (знатен човек по силата на своя произход, бел.ред.) Демостен, приел тогава управлението на града, хванал Божия светител Аполинарий, вече престарял от годините и изнемогнал физически от многото мъчения. Тълпа езичници искала от Демостен или да предаде Аполинарий на мъчения, или да го изпрати някъде далече, в опасна за здравето местност, където да погине без вест. Демостен предал светеца на един стотник под стража, докато не измисли на какви мъки да го подложи и в какви зловредни места да го прогони. А стотникът, бидейки таен християнин, приел Божия човек и го отвел не в тъмница, а в дома си, и се грижел за него. След няколко дни той се обърнал към свети Аполинарий с такива думи:

- О, господарю и отче, не бързай да умираш, защото твоят живот ни е много нужен за наше добро; но иди през нощта в селото, където се намират болните, и остани там дотогава, докато не утихне народното вълнение.

С тези думи стотникът тайно, в полунощ, пуснал светеца да излезе от града. Когато светецът излязъл, някои от почитателите на идолите, като узнали за това, побързали след него и като го настигнали по пътя, го били и го удряли с мечове, докато не видели, че е умрял, тогава го оставили и се отдалечили.

Когато настъпил денят, дошли учениците на светеца и го намерили едва дишащ, взели го и го отнесли в селото при болните, където живял седем дни. Преди смъртта му при него се събрало цялото паство, и той дълго ги учел да не отстъпват от светата Христова вяра, да се гнусят от езическите скверноти и пророчески предсказал предстоящите многочислени гонения срещу Христовата църква, предсказал също, че след всички тежки бедствия идолите навсякъде ще бъдат унищожени и по вселената ще възсияе светлината на благочестието, ще се явят християнски царе, и християните безпрепятствено ще принасят жертви на живия Бог. Към казаното добавил и следното:

- Ако някой пребъде непоколебимо във вярата на нашия Господ Иисус Христос, той няма да умре, но ще бъде жив вечно.

Като казал това, както и много други неща, светителят и Христовият мъченик починал в Господа. Всички вярващи го оплаквали и положили честното му тяло в каменен ковчег и го погребали дълбоко в земята поради страх пред нечестивите да не се поругаят над тялото му, изравяйки го от земята. Божият светител Аполинарий пасъл Христовата църква двадесет и осем години, един месец и четири дни. Светецът пострадал в десетите календи на месец август (на 23 юли) при царуването на Веспасиан над римляните, а над нас християните на нашия Господ Иисус Христос, на когото да бъде царство с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин*.

* Свети Аполинарий починал в 75 г. след Рождество Христово; тялото му почива в Равена, в църквата на негово име, а честната му ръка се намира в Рим, в храма, посветен на него.