За гърците към узото задължително трябва да се сервира вода, бучки лед и мезе. Преди всичко обаче не трябва да се бърза - пиенето на узо изисква време и спокойствие. А в идеалния случай също и морски въздух, бавно потъващо зад хоризонта слънце, както и задушевен разговор.

"Узото иска добра компания и отпускане" - обяснява Джиотис Фридас от фирма "Барбаянис" на остров Лесбос.

Всяка трета бутилка узо е от о-в Лесбос

Фирмата съществува от 1860 година и вече е в ръцете на петото поколение от семейство Барбаянис. Съпругата на Фридас, Вагиа Барбаянис, и двамата й братя са начело на семейното предприятие. Във фирмата на острова работят 16 души, има и две представителства с по пет човека в Атина и в Солун.

При Барбаянис производството се извършва в пет, изглеждащи наистина древни, медни котли. Тук се прави не само една от най-добрите анасонови напитки в Гърция, а е открит и първият музей на узото със 140-годишни дестилационни пещи, исторически бутилки и много черно-бели снимки. Тук идват туристите, които искат да научат нещо повече за напитката, свързана в колективното възприятие така неразделно с Гърция, както уискито с Шотландия или водката с Русия.

Всяка трета бутилка узо, която стига до търговската мрежа, идва от о-в Лесбос. Само в живописното населено място Пломари има четирима производители, което го превръща в световна столица на узото. Пристанищното градче предлага гледки, заслужаващи да попаднат под формата на снимки във всеки туристически проспект за Гърция: в пристанището се полюшват пъстри рибарски гемии, на склоновете са скупчени бели къщурки с червени покриви, над вратите на таверните съхнат калмари. Подобни градчета са изключително подходящи за весела узо-вечеринка.

За да се спазят обаче всички традиции, пиещите узо трябва да знаят: морските дарове като калмари и сардини са задължителни, също както и маслините, бялото сирене и доматите. Особено важно е наличието на много зехтин, за да може човек да понася алкохола по-добре.

Германците са ненадминати

Фридас се оплаква, че младите хора днес са по-различни и не уважават узото. Което е довело до превръщането на много традиционни "кафениони", предлагащи само узо и мезета, в най-обикновени таверни.

Износът обаче процъфтява и за щастие насреща са германците. Защото именно германците са световните шампиони по консумация на узо и дори го пият в по-големи количества от самите гърци. По данни на Гръцкото сдружение на производителите на спиртни напитки и вина през 2010 година германците са купили 14,5 милиона литра, докато в родината на питието са били изконсумирани едва 11,5 милиона литра. Може би това донякъде се дължи на стотиците усърдни германски кръчмари между Кийл на север и Пасау на юг, които доливат чашките, без да питат, за да си осигурят трайната благосклонност и вярност на клиентите.

В повечето случаи обаче в чашите не се налива от аристократичните узо-марки като Барбаянис, Килдарас или Гианатси. На гърците им е добре известно, че само когато 100 процента от напитката се състоят от съвместното дестилиране на алкохол, вода, анасон и други подправки, крайният продукт постига перфектния вкус. Съгласно закона обаче са достатъчни и 20 процента, за да може напитката да носи името "узо". Съответно - на пазара се срещат много нискокачествени продукти, които се проивеждат според по-семпла рецепта, при която чисто и просто се добавя алкохол и вода.