В края на 3 в. в семейството на управителят Урбан от Тир се родило момиче. Дали му името Христина. Урбан бил ревностен езичник, но усилията му да възпита дъщеря си в идолопоклонничество останали напразни. Христина сама познала Бог и го обикнала с цялото си сърце.

Един ден, в свещена ревност към правдата, девойката счупила идолите в дома си и ги изхвърлила през прозореца. Тази постъпка силно разочаровала родителите й. Майка й горещо я молела да се отрече от Бога., а гневният баща я подложил на страшни изтезания. Мъченицата приемала всичко с достойнство.

Тогава непримиримият Урбан заповядал да хвърлят дъшеря му в тъмница. Същия ден той умрял. Неговите приемници Дион и Юлиан продължили да измъчват изповедницата. За проявеното от нея непокорство мъчителите наказали светицата със смърт.

Св.Христина била погубена през 300 г. Светите й мощи станали извор на пречистване и изцеление.
През 9 в., в чест на светицата, Йосиф Песнописец написал канон, в който разказал за праведния живот на великомъченица Христина.