Коментар на Иво Инджев

София /КРОСС/ „Държавна тайна" изплува като нефтено петно над „течната дружба": „Лукойл" не плаща от две години корпоративен данък, защото твърди, че е на загуба, а ДДС плащат потребителите." Това заяви пред Нова телевизия вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Разкритието отново поставя въпроса: „защо"? Само че логиката в случая е срещу аплодисментите, които властта си издейства с демонстрацията на воля да настъпи по мазола руския гигант.

Любопитно е съвпадението във времето. Точно в началото на управлението на кабинета „Борисов" ( когато самият Борисов сърдито отвърна с опакото на ръката си на репортерски въпрос защо отсяда тъкмо в хотел на приятеля си Златев на Черноморието), от руската компания „изведнъж" решили, че са на загуба и спрели да плащат въпросния корпоративен данък. Което „обикновените данъкоплатци" научават едва сега.

Повече от ясно е, че Златев и компания ( компания на софрата на Златев по сватби, кръщенета и ловуване са му Първанов и Борисов) са „необикновени" данъко(не)платци. А ни проглушиха ушите, включително чрез самия премиерски рупор в лично качество, че „Лукойл" е най-големият източник на средства за бюджета с принос от цели 25 на сто. В името на това важно благоволение министър-председателят унижи своя министър Трайков в спора му с руската компания и го предупреди да мълчи, когато от „Лукой" го ругаят писмено в окръжно писмо до медиите. Иначе...

Иначе какво? И „Лукойл" е сит ( само малко го понастъпват) и битият си е бит- Трайков си е на мястото, но пак не мълчи. Съобщи също, че следващият планов ремонт в „Лукойл" трябва да е през 2013 година и се озъби на бившия премиер Станишев заради твърденията му, че сценката с руската компания е част от театър. С нетърпение очаквам ядосаният Трайков да доразвие мисълта си за „доста по-срамните сценки", в които е участвал самият Станишев. Защото, при цялата си арогантност, Станишев може да е прав за режисирания ход, тъй като е направо невероятно Борисов да се е застъпвал за митническа пощада за бизнеса на един Мишо Бирата ( лека му пръст, почина междувременно в хотела на Златеви в Правец), а тъкмо на Златев да иска да навреди и да нареди на Танов да приложи цялата строгост на митническия контрол.

Иначе Трайков е прав: срамните сценки могат да бъдат степенувани. Не само срамно, но и не особено умно от страна на Станишев е да развива „две в едно" тезата, че Борисов иска да се хареса на избирателите и на американците. Ерго - излиза, че народът харесва онова, което подкрепят американците. Не се връзва с „течната дружба".

Въпреки предупрежденията на вицепремиера Дянков и на неговия служител Танов за възможна проверка в складовете на „Лукойл" акцията все пак се възприе като голяма изненада. Плува ли танкерче в окото ми? Вие вярвате ли, че могъщото руско лоби в България, включително руските служби, не са знаели какво предстои? Изобразяването на учудване от руска страна ( „мислехме, че сме се разбрали с българите"), по-скоро ми напомня на лицемерието на московския в. „Правда", който пусна партенката за България като „труден партньор в преговорите" в навечерието на посещението на президента Путин, посрещнат като император в София от Първанов, чието реноме на раболепен „енергетик" явно се бяха разбрали да пазят. Само дето в. „Комерсант" тогава развали идилията и се подигра в кореспонденция от България, че Първанов изглеждал толкова възбуден, че възклицанието му за постигнатия през онзи януари 2008 г. „голям шлем" с подписването на споразумение за три руски проекта прозвучал като „голям член".

Срамната сценка от преди три години не само ще се помни, но и очевидно е променила тактиката на началниците и подчинените по веригата „Москва-София". Вече внимават повечко. Така че не очаквайте да узнаете за какво точно са се договорили. Но да си призная: при всички споменати дотук подозрения, все пак е интересно да се види как измервателните уреди на социолозите отчитат моментално повишаване рейтинга на Борисов в качеството му на борец за ред в държавата именно в сблъсък с руски монополист. Не е вярно, оказва се, че си падаме по всичко руско на принципа, „шамар да е, руски да е", както се опитват да ни убедят привържениците на АЕЦ „Белене". Залогът за ядрената централа е толкова голям, че в сравнение със срамната сценка, описана в разсекретен доклад на посланик Макълдауни от София, рисувайки България като жената в леглото на „Лукойл" „Газпром", е направо групов секс с бъдещето на българския народ в опит да бъде забременен насила с ядрено семе.