Тодор Коларов, председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, в интервю за БНТ, „Денят започва”

Водещ: Добро утро господин Коларов.

Тодор Коларов: Добро утро господин Захариев.

Водещ: Господин Тодор Коларов е председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Това е официалното наименование на тази комисия.

Тодор Коларов: Точно така.

Водещ: Много важна комисия, господин Коларов, когато ви предложиха да се заемете с тази работа, изпитахте ли някакво колебание че отговорността е огромна и на плещите ви ще падне тежко бреме?

Тодор Коларов: Не, напротив. Мисля, че в крайна сметка с отговорните работи някой трябва са се заеме и да ги свършат. Надявам се, за да бъда от тези хора.

Водещ: Да, на 20 април, колко време измина?

Тодор Коларов: Три месеца.

Водещ: Тримесечие, това, като че ли е срок на отчет. Между другото, в англоезичният свят тримесечието май е натоварено с повече смисъл, отколкото българският. Намекът ми е съвсем добронамерен. Става дума за големия опит на господин Коларов и като съветник в Американско посолство. Добре, какво ще кажете вие за това тримесечие?

Тодор Коларов: Аз имах възможност и при други интервюта да дам някакъв отчет за работата на комисията. От 20 април нататък комисията си постави три основни приоритета. Това е повишаване на ефективността, справяне с проблемите, които имахме в бюджета, ние наследихме една дупка от 200 хиляди и ясно дефиниране на отговорностите в собствената структура. Към този момент мога да кажа, че по два от приоритетите, тоест бюджетната дупка и ясно дефиниране на отговорностите ние почти сме приключили работата по тях, справили сме се с тези проблеми. Остава най-важният – повишаване на ефективността на комисията.

Водещ: Може би тук е необходимо да изясните – докъде се простират правомощията на комисията? Защото може би има объркване в това отношение. Например, много хора смятат, че вие може да се самосезирате сами?

Тодор Коларов: Благодаря ви за този въпрос. Комисията не се самосезира, комисията действа единствено и само по уведомление от Прокуратурата. И то не по всички случаи. Прокуратурата ни уведомява в случаите когато е привлякла като обвиняем лице за тежки престъпления, като организирана престъпност, трафик на наркотици, трафик на хора, корупция, пране на пари. В тези случаи комисията започва едно административно производство, което цели да установи дали има съществено разминаване между приходите и разходите на лицето. Ако това е така, ние искаме от съда да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му и ако Прокуратурата е успешна в наказателното производство, тогава ние отново се обръщаме към съда, за отнемане на това имущество на лицето, а съда е този, който отнема.

Водещ: Точно така, затова по-късно ще поговорим, че всъщност има много нерешени още дела, съдебно производство, което е заведено от вас. Но за да изчистим момента с миналото на комисията и да преминем изцяло към нейното бъдеще, вие казахте, ще ви цитирам по памет, надявам се цитатът ми да е точен, че за съжаление не сте станали свидетели на реформаторско /…/ в тази комисия, когато сте стъпили в длъжност. Сега няма да назовавам двете имена, които вие назовахте на членове на комисията, които се съпротивляват за това, да бъдат намалени техните доходи и т.н. Правилно ли ви цитирах?

Тодор Коларов: Да, абсолютно прав сте. Аз мисля, че когато се провеждат реформи е най-важното тези, които ги провеждат да поемат част от тежестта на тези реформи. Мисля, че няма какво да добавя по темата, аз стоя зад казаните вече от мен думи.

Водещ: Добре, лаконичен сте и много точен. Вие сте от привържениците на закона, който не мина на първо четене в Народното събрание – Закон за конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност. Сигурен сте, напълно сте убеден, че този закон трябва да бъде приет в България.

Тодор Коларов: Нека да разграничим нещата, аз съм привърженик на… аз посочих някои от плюсовете на основният, основополагащият принцип, който е залегнал в закона. Примерно, ако конфискацията на имущество, на необяснимото богатство, без да има влязла в сила присъда. Това има модерен принцип, който се прилага в други държави в света като Австралия, Италия, Южна Африка, в други европейски държави като Франция например и мисля, че той има своето място да бъде обсъден и в България и да се реши дали е удачно от българското общество да се приложи и в нашата държава. Ако това не бъде направено, българското общество трябва да съобрази своите очаквания с инструмента, който в настоящия момент има комисията, тоест, законът, който в настоящия момент има, за да се справи с проблемите, които са поставени. Без този закон, ние не можем да постигнем значителни резултати. Ние можем да е опитаме да надградим, да постигнем още по-добри резултати в комисията, да имаме повече отнемане на имущество, но качествен скок, няма как да бъде постигнат.

Водещ: Трябва ли нещо в този законопроект да бъде променено, според вас?

Тодор Коларов: Аз мисля, че да коментираме законопроекта вече не е актуално, тъй като той беше отхвърлен от Народното събрание. Както ви казах, аз коментирам този основополагащ принцип на законопроекта който е важен и би трябвало да получи едно разяснение в обществото, да има обществено обсъждане. Друг важен проблем, който несъмнено трябва да бъде дискутиран и в която насока, настоящият закон отново е слаб, това е управлението на отнетото имущество. Настоящият закон не казва нищо по тази тема. Мисля, че това също трябва да се засегне. Има държави, които имат много добри практики, например Италия е такава държава, в която този въпрос се разисква и колегите там са достигнали до едни много интересни констатации.

Водещ: Как се управлява там имуществото?

Тодор Коларов: В момента комисията не управлява това имущество и по законопроекта нямаше да го управлява, но в Италия колегите са видели, че отнетото имущество, което след това са се опитвали да продадат на публична продан, обикновено се връща в ръцете на организираната престъпност на много ниска цена. По тази причина в част от случаите, просто се използва това имущество за целите на държавата. Ако отидете в Италия и посетите дирекция „Антимафия” в Рим, вие ще видите, че тя е в една сграда, която е отнета от мафията. Друг аналогичен пример, за който сега се сещам, е от САЩ, където е отнето имущество от една престъпна група в Ню Йорк, ако не се лъжа, тя е перяла своите пари в една детска градина, която я е управлявала много добре, между другото. Така или иначе, конфискува се тази детска градина и се затваря. Но в местната общност е нямало друга детска градина и обществото казва – ние искаме тази детска градина. Държавата в крайна сметка решава да предостави на местната общност да я управлява. Тоест, има и други начини. Ако ми позволите, тук искам да засегна един друг въпрос, който се коментира много в последно време и който касае срока на проверката. В настоящия закон възможността за срок на проверката, според мен, е твърде дълъг. В настоящия момент това е 25 години, по настоящия закон. Това е твърде дълъг може би срок. Лансира се идеята за един петгодишен срок. Аз мисля, че тук биха могли да бъдат разгледани следните аргументи. Аз, като председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност има петгодишен мандат, тоест, ако в началото на своя мандат аз извърша определени злоупотреби, имайки предвид технологичното време, за да се извърши проверката, да се започнат съответните мероприятия срещу мен, след края на мандата ми много вероятно е аз да имам фактически имунитет срещу евентуални последващи действия на комисията, срещу мен. Тоест, трябва да се направи една добра преценка, кое е най-адекватно за българските условия.

Водещ: А това предложение в новия закон за 15-годишен срок на разглеждане, имам предвид назад на проверка на имущество, в съответствие между имущество и доходи?

Тодор Коларов: Това е един вариант, който би могъл да бъде обсъден. Аз чух противопоставяния на този срок, като се спомена, че ето на, няма как ние да докажем своето имущество за 15 години назад, данъчните закони изискват да пазим всякакви данъчни декларации за пет години назад. Не е необходимо обаче ние да използваме само данъчните си декларации, има и други доказателствени средства, които може да се използват, включително гласни, тоест, свидетелски показания. Да не забравяме също така, че НАП има регистри, които са от 1998-99 година, ако не се лъжа. По Закона за счетоводството, счетоводните документи се пазят десет години, ведомостите от заплати се пазят 50 години. Изобщо не говорим за архивите. Тоест, има начин да се докаже. Имаме анекдотичен случай, в който едно проверявано лице успя да докаже своите доходи за около 20 години назад – от стипендии в университета. Тоест, има начин да се доказват доходите.

Водещ: Имаше опасения, че едва ли не, при едно огромно количество хора в България ще се окаже несъответствие между стойността на притежавания апартамент, жилище, знаем, че процента на собственост в България е много висок, и доходите. Или, че няма да могат да бъдат намерени документите и т.н.

Тодор Коларов: Това има своето разрешение. Тук вече Народното събрание ще реши, българската общественост, българското общество ще реши какво за него е пропорционално и справедливо. Може да се вдигне прага, този праг може да стане четвърт милион, половин милион повече. Тук вече е въпрос на пропорционалност, който ние решаваме до какво ниво търпим е необяснимо богатство. Другата възможност е да се стесни кръга на онези престъпни състави, по които Прокуратурата сезира комисията. Има различни механизми, които могат да се използват. Ако ние приемем принципа на гражданската конфискация биха могли страховете на гражданите да бъдат успокоени.

Водещ: Нека да разясним малко, както представлява гражданската конфискация? Това отнемане без съд ли е?

Тодор Коларов: Не, това не е отнемане без съд. Съдът е този, който отново ще решава дали да отнеме, или не. Това отнемане, при което вашата виновност в наказателния процес е абсолютно без значение за конфискацията, за гражданската конфискация. Принципът, на който се основава гражданската конфискация е не дали вие сте извършили престъпление или не, това е принципът в гражданското право, който и сега действа в България, че когато вие сте получили нещо, което не ви се дължи, което вие не бихте следвало да имате, то трябва да бъде върнато. Това е един принцип за restitutio in integrum, тоест възстановяване на справедливостта. Това е функцията на комисията, не да наказва, тя трябва да възстановява справедливостта в обществото и по този начин да има превантивен ефект за противодействие на организираната престъпност и корупция по високите етажи на властта. Естествено, страничният ефект е в това, че ние отнемаме финансов ресурс на организираната престъпност, а в съвременното право, това е начин за ефективно противодействие на организираната престъпност. Да се отнеме финансовият и ресурс и да се отстранят ръководителите на най-високо ниво. Защото организираната престъпност цели да натрупва богатства. Тя не е нищо друго, освен едно престъпно предприятие. Ако вие на едно предприятие отнемете капиталите, тоест, финансовия актив, и махнете неговия мениджмънт, то просто ще фалира, това е идеята.

Водещ: И Европейската комисия настоява той да бъде приет този закон. Другите препоръки към вас, които се съдържат в последния мониторингов доклад?

Тодор Коларов: Европейската комисия дава препоръки, българското Народно събрание, българската общественост ще реши какво да направи. Тази препоръка, аз считам, че не е лоша, но все пак, ние като държава, трябва да решим какво искаме да направи. Другата препоръка, една от основните препоръки е свързана с приемането на Закон за гражданска конфискация, но другите две, много важни препоръки са свързани с повишаване ефективността на комисията, като от нея се изисква по-ефективно сътрудничество с другите органи, които работят за противодействие на организираната престъпност и корупцията, а също така и с международните партньори. Още след април 2011 година тези слабости ги отчетохме в комисията и сме започнали ефективни действия в тази насока. Мога да кажа, че Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност вече е разпознаваем и търсен партньор от другите правовоохранителни органи в България. Комисията също така започна работа по конкретни дела с международни партньори и мисля, че сътрудничеството ни върви в една много положителна насока. Като цяло, ЕК оцени много положително стратегията, която беше изградена след април месец 2011 година и в доклада си, изрично посочи, че подкрепя насоката, в която се движи комисията под мое ръководство.

Водещ: Да поговорим и за критичните нотки в този доклад, който беше изготвен от Фондация „Риск монитор”, свързани с вашата комисия. Много голям процент на запорирано имущество – за 677 милиона лева, нали така? И много малък процент – 8 милиона и 100 хиляди, да кажем, отнето имущество?

Тодор Коларов: Отнетото имущество е около 10 милиона, но това едва ли е толкова важно в момента. Най-важното е, че комисията е отворена за граждански контрол. Много е хубаво, че гражданското общество влиза в комисията и дава своето мнение и дава препоръки. С някои от препоръките, които направи „Риск монитор” ние сме съгласни, отчели сме ги…

Водещ: Добре, веднага да ви попитам – вие съгласни ли сте да бъдете контролирани от комисия в Народното събрание?

Тодор Коларов: Да, щях да стигна и до там.

Водещ: Извинявайте, времето напредва…

Тодор Коларов: Това е един момент, в който ние съществено се разминаваме с „Риск монитор”. Въпросът е какъв контрол ще осъществява парламентът. Парламентът е един политически орган и той може да осъществява политически текущ контрол. Въпросът е обаче, че комисията би следвало да се занимава и с разследване на тежките случаи на политическа корупция по високите етажи на властта. Тоест, ние ще бъдем контролирани от най-политическият орган в държавата и същевременно трябва да се занимаваме с политическата корупция. Математиците наричат това противоречие с условието.

Водещ: Благодаря ви господин Коларов.

Тодор Коларов: Аз също ви благодаря.