По време на Богородичните пости не се консумират месото и т. нар. „бяло блажно" - яйца, мляко и млечни продукти, както и алкохол, песни и хора и други телесни наслади, обясни гл. ас. д-р Вихра Баева

Интервю на Деница Георгиева
Информационна агенция КРОСС

Разкажете малко повече за „Богородичните заговезни".
Богородичните заговезни бележат началото на Богородичните пости, които започват от утре, 1 август. Това е денят в който се заговява, т.е. след него започва говеенето - период на въздържание и ритуална чистота. Постът трае две седмици и приключва на 15 август, Успение Богородично, известно сред народа като Голяма Богородица. Това е денят, когато Божията майка „заспива", т. е. завършва земния си път и се пренася на небето при своя Син. Успението на Богородица са смята за по-голям празник от нейното Рождение (8 септември, малка Богородица), защото с края на живота й на земята започва нейният „истински" живот в Божието царство.

Какви обреди и ритуали се извършват?
Постът е начин да се отдаде почит на Светата Дева и да се измоли нейната милост, особено от жените, които я считат за своя покровителка и помощница в основните женски сфери - семейство, майчинство, „женска работа" (предене, тъкане, шиене). Хората се пречистват телесно и духовно и се подготвят да посрещнат празника, който по традиция се отбелязва с курбани, събори и веселби.
На 1 август църквата чества и паметта на седемте братя Макавеи, загинали мъченически по време на гонения срещу юдеите. Сред народа съществува представата за 12 братя Макавеи и съответно за 12 празнични дни, които имат особено място в народната метеорология. По тях се гадае за времето през годината: всеки от макавеите съответства на един месец, като се започне от септември (1 август) и се свърши с август (12 август). По времето на този ден - слънчево, „кишаво", хладно или ветровито - се съди какъв ще бъде и съответния месец. Народната етимология извежда Макавей от мъка; ето защо жените не работят на 1 август, за да не се мъчат при домашната работа.

Има ли някакви забрани?

През постите не се разрешават месото и т. нар. „бяло блажно" - яйца, мляко и млечни продукти, както и алкохол, песни и хора и други телесни наслади. Затова на заговезни хората се „прощават" с тези неща, като слагат богата блажна трапеза с вино и ракия и се веселят. Тъй като постът е относително кратък, в сравнение с големите пости преди Великден и Коледа, самото заговяване не се празнува толкова тържествено.