София /КРОСС/ Втора книга Макавейска в св. Библия ни предава трогателно повествование за страданията и поразителната твърдост на духа у старозаветните мъченици, умрели около 180 години преди Рождество Христово.
След като се върнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани чрез тежко бедствие, останали за известно време верни на Бога. Гнусели се от идолопоклонство и точно изпълнявали закона, даден им от Господа чрез Мойсей. Постепенно обаче те взели да изпадат в пороци. Влизали в съюз с околните езически народи и под тяхно влияние почнали да възприемат обичаи, противни на закона Господен. Тогава Господ отново ги наказал чрез жестоки бедствия.
Сирийският цар Антиох Епифан завладял Йерусалим, разграбил храма, убил голямо множество люде и продал в робство около 40 000 човека. Като желаел да въведе идолопоклонство в Йерусалим, той със заплахи запрещавал на юдеите да извършват свое богослужение и да спазват съботния ден, изгарял в огън свещените книги и най-после осквернил храма, като поставил в него кумири на Юпитер. Той заставил юдеите да принасят жертви на езическите богове и да ядат жертвоприношението. В това време живеел в Йерусалим един старец на име Елеазар. Той бил уважаван от всички за своите добродетели и ученост. Смятали го за един от най-главните законоучители.

Началниците, поставяни от Антиох в Йерусалим, го принуждавали да яде свинско месо от жертвоприношението. Елеазар решително отказвал да изпълни заповедта, понеже това месо било забранено от Мойсей, а да се съгласи някой да яде от него, се смятало като доказателство за отричане от юдейския закон.
Приятелите тогава оставили Елеазар. Те наричали гордост и безумие неговата чистосърдечност и благородна твърдост. Дори му се разсърдили. А старецът бил предаден на жестоки мъчения. Пред смъртта си той извикал с висок глас: "На Господа Бога е известно, че аз имам възможност да се спася от смърт, но търпя жестоки страдания с тялото си, а в душата си се радвам, загдето страдам за Него."
Тъй умрял светият старец, като оставил на своя народ пример на непоколебима твърдост. Тоя доблестен пример скоро последвали седем момци, които били ученици на Елеазар. Те произлизали от рода на Макавеите. Понеже отказвали да ядат от езическите жертвоприношения, тези момци били доведени заедно с майка им при цар Антиох. Разгневеният Антиох заповядал да отрежат на момъка езика, ръцете и нозете и да изпекат тялото му в нагорещена тава. Мъченикът с търпение и твърдост понасял ужасното страдание. Когато най-големият брат умрял, извикали втория. Преди да го подложат на мъки попитали го, ще яде ли от езическите жертвоприношения. И той отказал. Тогава постъпили и с него, както с по-големият му брат. Третият брат спокойно дал да му отсекат членовете, като казал: "От Господ ги получих и за Неговия закон ги давам, като се надявам пак да ги получа." Царят и всички около него се чудели на мъжеството, с което и този момък понесъл най-ужасни мъчения.
Четвъртият брат, подложен на същите изтезания, казал на Антиох: "По-добре е за умрем от човеци и да имаме твърда надежда, че Бог ще ни възкреси. Но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот."
Взели петия брат. "Ти имаш власт над нас, макар и сам да си подложен на тление - казал той на Антиох. - Но не мисли, че нашият род е изоставен от Бога. Почакай и ще видиш голямата Му сила, как Той ще накаже и тебе, и твоето потомство."
Шестият брат, готвейки се за смърт, казал на царя: "Не се заблуждавай напразно! Ние търпим това за себе си, понеже съгрешихме пред нашия Бог. Ето защо и станаха с нас достойни за учудване неща. Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бога!"
Майката на доблестните момци с твърдост гледала на техните страдания и смърт. Пълна с пламенна вяра и укрепена чрез сила отгоре, тя ги увещавала и насърчавала. "Деца мои - казвала им тя, - Творецът на света, Който ви е създал, милостно ще ви върне живота, който вие сега жертвате за Неговия закон."
Антиох много се гневял, че не могъл нито един от момците да склони да изпълнят волята му. Оставил жив само седмият брат. Той бил още момче. Царят го повикал и с клетва му обещал да го обсипе с дарове и почести, ако изпълни волята му. Но момъкът решително отказал да измени на своя закон. Тогава Антиох се обърнал към майка му и й заповядал да склони сина си. В страшния си гняв царят заповядал да подложат момъка на най-ужасни изтезания. Момъкът с твърдост понесъл всичко и с пълна надежда в Господа завършил своя живот. След това и майката била подложена на мъки и смърт.
Св. Библия не ни дава имената на доблестните момци. Но древното църковно предание запазило за тях следните имена: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел; а майка им се наричала Соломония.
Болестта на Антиох дотолкова се засилила, че той бил в тежест и на себе си, и на своите близки, които едва могли да търпят смрадта на раните му. Тогава той познал силата Господня и молел Бога за милост. Обещал да украси Йерусалимския храм, сам да приеме юдейската вяра и на всички подвластни нему народи да възвестява Божията слава и могъщество. Но Господ не приел моленията и обещанията, внушени не от любов и вяра, а от суеверен страх. И жестокият Антиох умрял в страшни мъки далеч от своята страна.

/ВН/