До някъде тази новина беше очаквана. За този отказ се говореше отдавна в бизнес средите. Разбира се, това не е приятно. Аз се придържам към мнението си от преди няколко месеца или по-точно преди 13 години, че по-добре е да има някаква сделка за „Булгартабак" отколкото да няма никаква.

Може участникът да е австрийски, може зад него да има руснаци или българи. Това е така, но въпреки всичко, пак е по-добре да има някакъв участник и „Булгартабак" да мине в частни ръце, отколкото да остане държавен и това да бъде петият провален опит за приватизация на „Булгартабак". Защото шестият не е сигурно, че ще бъде по-успешен от първия, втория, петия.

Какво спира и отказва тези фирми да участва приватизацията на „Булгартабак"?

Както всички други дружества и „Булгартабак" беше по-добре да се приватизира през 90-те години, когато струваше повече и имаше по-сериозни пазарни позиции в света. Колкото повече се отлага приватизацията на подобни дружества, толкова е и по-ниска цената и по-малък е интересът. В същото време другите мултинационални компании са се ориентирали в други държави. Преди 20 години вероятно много поляци са пушили български цигари. Вчера видях един мой познат да пуши полски цигари произведени от Japan Tabacco в Полша. Ние, докато чакахме другите вече се ориентираха да произвеждат луксозни, скъпи качествени цигари, а ние стоим с нашата идеология за тютюна от 80-те години. С горчивина искам да попитам - къде са всички тези „експерти", които могат да бъдат политици, медии и други играчи, които по време на приватизацията, която аз се опитах да направя, говореха, че „Булгартабак" струва 900 млн. долара и не трябва да се продава. Всъщност това показва колко вредно е поведението на всички, които се опитват да спрат поредната приватизация в България. Същото се повтори и с „Балканкар" , „Плама" и всички останали предприятия.

Отговорът е политически. Или ще има воля за продажба на „Булгартабак" и ще се стигне до добра сделка, или няма да има. По-добре е да има обаче някаква сделка, отколкото никаква. Няма значение кой е купувача, ако бяхме продали 90-те години „Булгартабак" на когото и да е - щяхме да вземем много пари, второ държавата нямаше да върти на празни обороти. Много хора бяха против приватизацията на заводите „Шкода" от „Фолксваген" в началото на 90-те години. Ако днес заводът беше държавен, нямаше да произвежда автомобили за световния пазар.