500 граждани, минавайки покрай изложбата, са попълнили анкети. Имаме книга за мнения и коментари, както и листчета, които се лепят на тази изложба. Две седмици гражданите са коментирали идеите си за пространството около НДК. Не е коректно да се твърди, че 90% от софиянци не искат паметника пред НДК. Това не е представителна извадка. Хората искат този паметник да се премахне, защото в продължение на много години той е рана в пространството около НДК.

Отминала е епохата, в която пространствата са били маркирани с огромни паметници, в която героизмът е бил част от политиката и естетиката на управляващите. Днес все повече забелязваме, че не се правят никакви модерни паметници, пластики, елементи на синтез, трайни неща в публичните пространства. За всеобща радост изведнъж, благодарение на свежа провокация, започна много да се говори за преосмислянето на тези паметници. А покрай тях трябва да си говорим за самите пространства, което е по-важно.

Цветистите предложения са много - като се почне т.нар. леки мероприятия, които могат да станат веднага. Има съвсем прозаични неща на битово ниво- оправяне на рампите за инвалиди, смята на кошчетата, промяна на осветлението. Има и по-смели виждания за промяна на фонтаните, редица дреболии, които освежават нещата в парка. Ние най-много промотиране такива мероприятия, които да задържат хората в парка, защото в момента той е транзитен. Говорим за преустройство на пространството зад НДК, превръщането му в голяма поляна, където да се събират много хора за всякакви мероприятия - като зала 1, но на открито, на поляна. Говорим за базар на изкуствата - нещо, които да осмисли алеята зад НДК, за да могат хората да се „завъртят" НДК. Трябва така да бъдат осмислени нещата, че събитията да се променят постоянно - да има техен календар. Както и организация, която да ги менажира. Има много добре известен световен опит в това - парковете си имат сайтове, приятели, дарители, календар, туристически карти. Неща, за които фантазията ни е още бедна, но това е посоката да се развиват нещата.

Водили ли сте разговори с общината?

Не само сме водили разговори. Изложбата бе представа на кмета Йорданка Фандъкова. Говори сме многократно с редица общински съветници. Може да се каже, че имаме контакт с тях, че имаме тяхната подкрепа. За да се премине в реализация, вероятно трябва срещнем повече амбиция и реална подкрепа, която да придвижи нещата бързо. На практика общината няма много голям капацитет да режи въпроса за едно такова пространство. Камо ли пък всички. Ето защо говорим за създаване на организации, които съвместно с общината да управляват и да работят за развитие на тези пространства с местните общности, търговци, дарители. Опитът, който е известен в Америка, е с организации с нестопанска цел, които се занимават с развитието и поддържането на парковете. Искаме един такъв проект да се направи пилотно в София, за да видим дали би могло да работи успешно - паралелно с добре известните и недобри резултати концесии и обществени поръчки.

От анкетата 25 процента са казали „да". Това е доста обнадеждаващо. Ако хората виждат адекватни действия и управление, много лесно могат да бъдат заразени с доброволчество. Позитивните хора са готови да направят нещо извън вратата на своя дом.

Тук е моментът да споделя, че това е чисто гражданско, много емоционално и доброволческо послание. Много е важно да имаме подкрепа от страна на медиите, защото много такива инициативи катастрофират, когато стигнат до политиците. От една страна, те не са склонни да дадат на някои друг да прави нещо, което е техен ангажимент. От друга страна, не могат да го направят. Свидетели сме на много консервативно, дори страхливо поведение към свежите инициативи, които могат да станат в обществените пространства. Важно е и да има прозрачност.