Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Алтернативният туризъм носи на България около 10 млн. лв. годишно, което не е много в сравнение с милиардите на масовия туризъм. Но тези приходи може да се увеличат, ако българската държава отдели малко повече внимание, казва Димитър Георгиев, който се занимава с алтернативен туризъм и е член на Управителния съвет на Българската асоциация по алтернативен туризъм.
Интервю на Цветана Георгиева,
Информационна агенция КРОСС
Туристическият сезон е в разгара си. Как се отразява това на алтернативния туризъм? Има ли ръст на интереса към него?
С „активен сезон" обикновено се свързва масовият туризъм - по морето през лятото и ски-туризмът през зимата. Активните сезони в масовия туризъм до голяма степен не съответстват на активните сезони в алтернативния туризъм. Алтернативният туризъм включва много неща- велотуризъм, конна езда, планински преходии и т.н. Ние развиваме по-специфичен профил на алтернативния туризъм - природо-познавателния. Той е свързан с показване на дивата природа и нейните обитатели- растения и животни. Активният сезон при нас е през пролетта и есента, февруари и септември. Лятото не е такъв сезон. По-скоро имаме активни периоди от годината, които трудно се обвързват с астрономическите сезони. Като цяло тази година е по-активна в сравнение с предишна и по-предишната, когато настъпи кризата. Сега имаме подобрение.
Кои са най-търсените и атрактивни за места за практикуване на този вид туризъм?
Това са централният Балкан, Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Северното и Южното Черноморие- Бургаските езера, Странджа и Ропотамо. На Северното Черноморие най-популярни са нос Калиакра, долината на река Камчия, северните части на Приморска Добруджа - Шабланско и Дуранкулашко езеро. След това са езерото Сребърна и още някои по-малки езера в тази част на поречието на река Дунав, както и Западна Стара планина - Врачански Балкан. Също и Сакар. Има и други места, но тези са основните.
Какво привлича любителите на природата у нас?
За туристите, които посещават България за тази цел, най-интересни са растенията и животните, които не се срещат в техните държави или Западна Европа. Имаме туристи от САЩ, Канада, Австралия, Япония. За тях всичко е интересно, защото те идват от други биогеографски зони.
Какви трудности срещате?
Лошата инфраструктура е голям проблем. Понякога пушенето в хотелите и заведенията за хранене също. В последно време пушенето се ограничи, но въпреки това е проблем.
Липсва реклама и държавна подкрепа.Общо взето специализираните фирми сами си плащаме рекламата, а водим туристи, които гледат отговорно на всичко. Те са любители на природата, на опознаването и опазването й. Те не са като тези, които ходят по морето, за да се напиват. Алтернативният туризъм носи на България около 10 млн. лв. годишно, което не е много в сравнение с милиардите на масовия туризъм. Но тези приходи може да се увеличат, ако българската държава отдели малко повече внимание. Алтернативният се практикува почти изцяло в по-отдалечени и слабо развити места и райони. Пребиваването на туристите ни там, ползването на местни заведения за хранене, магазини, хотели, услуги - всичко това е доход за месните хора. Тези хора пък подкрепят всички природозащитни организации. Допринасяме за развитието на по-слабо развитите региони. И природата се опазва.
Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция "КРОСС"
позоваването е задължително.