Информационна агенция КРОСС

Доц. Дронзина: Опит за ядрена терористична атака - въпрос на време

Секция: Интервюта

06 Август 2011 10:34

Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

Днес заплахата от ядрен тероризъм е по-голяма от когато и да било в миналото, казва доц. Татяна Дронзина, експерт по антитероризъм и управление на конфликти. Не е толкова трудно да се направи „мръсна бомба”, която е ниско технологична и представлява смес на обикновени експлозиви, примесени със слабо радиоактивни материали. Най-малко две групировки, сред които „Ал Кайда”, са с интерес към такива оръжия.

Ще има ли ядрен удар от екстремистките групировки и кои са каналите, по които биха могли да се сдобият с такова оръжие за масово унищожаване?

Интервю на Цветана Георгиева,

Информационна агенция КРОСС

Светът си спомня за атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Трагедията преосмисли ядреното въоръжение, а Москва и Вашингтон започнаха съкращения на ядрените си арсенали. Ако този процес се следи за държавите, то като че ли остава в сянка за терористичните мрежи и екстремистки групировки. Доколко сериозна е заплахата?

Достатъчно сериозна, за да алармира правителствата на много страни. Ще припомня, че през април миналата година 47 държавни лидери се събраха във Вашингтон и подписаха документ, с който поемат задължението през следващите четири години да положат всички усилия така,че ядрени материали да не попаднат в ръцете на терористични организации. Тогава президентът Обама заяви, че най-голямата опасност за сигурността на САЩ в непосредствен, средносрочен и дългосрочен план, е възможността терористични организации да се сдобият с ядрено оръжие: „това е нещо, което би променило средата за сигурност не само в тази страна, но в целия свят“. Мнозина смятат, че създаването на примитивно ядрено взривно устройство не изисква по-големи технически и логистични способности от организирането на терористични актове като този от 11 септември 2001 година в Ню Йорк, 11 март 2004 година в Мадрид, или даже атаката с нервно-паралитичен газ в токийското метро. Департаментът по вътрешна сигурност на САЩ е изчислил, че ако бомба с мощност 10 килотона избухне в Ню Йорк, тя ще убие 15 000 човек и ще рани 31 000; 190 000 хиляди ще умрат и 264 000 хиляди ще понесат тежки увреждания от непосредственото излагане на радиация; а в дългосрочен план 49 000 ще се разболеят от рак, като за 25 000 болестта ще има фатален изход. Други изследователи са на мнение, че една атака срещу ядрена електроцентрала и сега е по силите на добре организирана терористична организация. Като се има предвид, че в момента функционират над 440 ядрени електроцентрали в повече от 30 страни на света, това може би не е толкова невероятно. Взрив причинен от камион или малък самолет, натоварен с взривен материал, който избухва някъде наблизо до важна част от централата; врязването на пътнически самолет в ректора; завземане на електроцентралата посредством атака с използването на конвенционални оръжия; саботаж или прекъсването на водата за реактора са напълно възможни сценарии. Тяхната валидност беше показана още преди 25 години от нобеловия лауреат по физика Джоузеф Ротблат, а в последствие активисти на движения за опазване на околната среда не веднъж демонстрираха уязвимостта на атомни електроцентрали срещу терористични нападения. Може би на 11 септември 2001 година сме били близо до подобен сценарий – четвъртият самолет, който се взривява с открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, се предполага да е бил насочен срещу Белия дом, но в същото време той се е намирал само на 15 минути летателно време от ядрената електроцентрала „Три Майл Айлън” и известно време е летял точно срещу нея. Пораженията при подобен сценарий биха били не по-малко жестоки. При симулация на разбиване на пътнически самолет в ядрената централа в Брейтууд, близо до Чикаго се изчислява, че приблизително 7,5 милиона души ще бъдат изложени на радиационно облъчване, което далеч надвишава допустимото; 200 000 ще развият лъчева болест, която за 20 000 може да завърши фатално.От друга страна, най-лесна за създаване е така наречената мръсна бомба, която е ниско технологична и представлява смес на обикновени експлозиви, примесени със слабо радиоактивни материали, но е напълно в състояние да създаде опасна за човешкия живот и здраве радиация.

Подценени ли са терористичните групировки като капацитет, когато говорим за такива оръжия? И кои са най опасните от тях?

Експертите по антитероризъм имат ясна идея за опасността, но поради комерсиални съображения не винаги се вземат необходимите мерки за сигурност. Защитата на ядрени съоръжения от терористична заплаха е скъп бизнес. Смята се за доказан интересът на две терористични групировки към ядрените оръжия: „Ал Кайда” и „Аум Шинрикио”. Признания, направени пред съда доказват, че в тренировъчните лагери на „Ал Кайда” се предлага обучение за действия срещу атомни електроцентрали. Известно е също така, че преди смъртта си Осама бин Ладен е търсел възможност за снабдяване с ядрени материали (плутоний или високо обогатен уран) и с ноу-хау за изработване и използване на „мръсна бомба“, която би довела до ядрено заразяване при конвенционална експлозия. Според американският Институт за ядрен контрол, материалите, необходими за нейното изработване могат да бъдат намерени сравнително лесно, тъй като се използват не само в ядрената енергетика, но и в медицината и индустрията. Колкото до Аум, по непотвърдени данни, организацията не само организира научно-изследователска дейност и привлича учени от бившия Съветски съюз, но и закупува земя в Австралия, откъдето се очаква да добива уран. Разбира се, не може да не се спомене и Пакистан, към чиито ядрен потенциал проявяват интерес не една и не две терористични организации. Преди няколко месеца в руски новинарски сайтове се появи информация за така наречения Джамаат на ядрения терор, създаден и ръководен от пакистански учени, който днес съществува под името „Умма Тамир е Нау“. Джамматът се свързва с името на пакистанския учен физик Султан Махмуд, бивш председател на атомната комисия на Пакистан, който напуска тази позиция поради несъгласие с политиката на съдържане в ядреното въоръжаване на страната. Смята се, че още през 2001 година лидерите на „Ал Кайда” преговарят с него за набавяне на материали за изработване на мръсна бомба за САЩ и Европа.

Някои твърдят, че ядрените оръжия у терористите са блъф, който използват за сплашване. Това ли е новата “империя на злото”, с която световните сили ще продължат борбата?

За жалост не става въпрос за блъф. Международната агенция по атомна енергия определи 4 потенциални ядрени заплахи за сигурността и поне три от тях са абсолютно по силите на някои от сега действащите терористични организации.. Естествено, не бива да се пропускат и трудностите, на които използването на ядрен тероризъм би се натъкнало. Тогава, реалност или мит е ядрената терористична заплаха? Бих го казала така: днес заплахата от използването на ядрен тероризъм е по-голяма от колкото когато и да било в миналото. Извършването на опит за ядрена терористична атака е въпрос на време. Колкото до „империята на злото“, това са по-скоро пропагандни клишета отколкото изпълнени с реален смисъл фрази.

Откъде и как групировките се сдобиват с това ядрено оръжие? Иран със своята тайнствена ядрена програма и Северна Корея бяха заподозрени в „износ” на атомни оръжия за терористични мрежи.

Ядрените програми на непредвидими държави, разбира се, винаги събуждат страхове. До този момент обаче не е потвърден нито един случай, при който терористи да са се сдобили с ядрени материали от посочените две страни. Това не означава, че нещо подобно няма да се случи в бъдеще. Неизвестно защо, обаче, често се пропуска заплахата, свързана с такава ядрена държава като Пакистан. Преди по-малко от месец беше обнародван доклада на Федерацията на американските учени, подготвен от Чарл Блер от Института за ядрена технология и безопасност. Той оценява като съвсем реална възжността ядрени съоръжения или материали да попаднат в ръцете на терористите, действащи на територията на страната или в близост до нея. Но това не са единствените източници, от които терористите биха могли да се снабдят с необходимата им стока. В момента ядрени материали са разположени в повече от 40 страни, в стотици сгради и съоръжения, не всички от които са надлежно охранявани. В базата данни за незаконния трафик на ядрени материали на Международната агенция за атомна енергия има сведения (към 2008 г) за поне 1000 такива случая, като 18 от тях са напълно потвърдени. Има ли търсене, ще има и предлагане.