Доц. Павлин Грудев: Ядрената енергия е нужна, въпреки страховете
Секция: Интервюта
09 Август 2011 03:20
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Отказването от ядрената енергетика не е целесъобразно и здравословно, защото това е един от най-чистите източници на енергия. Тя дава сигурност на енергийните доставки, казва доц. д-р Павлин Грудев от Ядрения институт към БАН. Сигурни ли са реакторите у нас и в Европа? Има ли алтернатива ядрена енергия и как авариите в Чернобил и АЕЦ "Фукушима" 1 промениха изискванията за безопасност?

 

 

Интервю на Цветана Георгиева,
Информационна агенция КРОСС

 

 

Дебатът за и против ядрената енергетика не престава да бушува след аварията в японската АЕЦ „Фукушима" 1. Страхът ли е основният фактор в него?

Този страх може да бъде преодолян единствено със знания в областта на ядрената енергетика, което е прекалено специализирано. Ето до какво опира всичко- ако има авария, каква радиация ще бъде изхвърлена. Радиацията е невидима за хората - оттук идва страхът. Преди това, смятам, че трябва да се говори за възможността от възникване на авария както за съществуващите, така и за бъдещите реактори. В момента ние експлоатираме второ поколение ядрени реактори, които са чувствително подобрени от гледна точка на безопасност. За съжаление, там са възможни аварии, каквато беше в АЕЦ „Фукушима". При реактор от второ поколение стана и аварията в Чернобил, която бе с много големи последствията. Познаването на ядрената авария като възможност, нейното развитие и управление, недопускането на изхвърляне на радиоактивност извън 1-ви контур, убеждаването на обществеността, че това може да се гарантира с много голяма сигурност - всичко това би решило опасенията. Това означава, че трябва повече да се пише за това какво е това ядрена авария, възможността за нея и нейното управление. Дискусиите за възможностите за безопасно експлоатиране на ядрените реактори не се разпространяват широко. Това донякъде не работи пред обществото да се представят възможностите на ядрената енергетика.

 

Ще помогнат ли стрес- тестовете, например на ядрените централи в Европа, в това отношение?

Всичко, което е свързано с анализ и оценка на безопасността, не трябва да се пренебрегва. Нужно е сериозно отношение, в това число и със стрес- тестовете. Те трябва да отговорят на въпроса с какви системи за безопасност разполага една съвременна АЕЦ, която работи, има ли пробойни в техниката, персонала и управлението й. Подобни тестове се правят и на банките, и т.н. На този етап те бяха задължителни като инструмент, който да даде бързо, между 4 и 6 месеца, оценка на безопасността на ядрените реактори.

Ясно е, че след аварията във Фукушима ще бъде преразгледана безопасността. Тя се определя от две числа - вероятността за разрушаване на активната зона и ранно изхвърляне на голямо количество радиоактивност. Трябва да умеем да предсказваме тези числа ясно, убедително и точно. И те трябва да са много малки. Това се постига чрез детерминистични анализи. Изискванията за второ поколение реактори, каквито са в АЕЦ Козлодуй, е разрушаване на активната зона веднъж на 10 000 реакторогодини. Това означава, че ако реактор от типа на АЕЦ „Козлодуй" работи 10 000 години, то има вероятност веднъж през тези 10 000 години да се разруши активната зона. Тези критерии не са достатъчни, за да се продължи тяхната експлоатация.

 

 

Има ли в България и Европа проекти за реактори от най-ново поколение?

Такива има и у нас, и в Европа, и в света. До Чернобил възможността за тежка авария бе почти отхвърлена. Когато реално се случва аварията там, въпросът с тежките аварии започва да се обсъжда достатъчно дълбоко. Започват различни програми за анализ. За 20 години практически философията на безопасност коренно се е променила и развила. Ако за проекта на АЕЦ „Козлодуй", в техническата му обосновка на безопасността, липса ръководство за управление на тежките аварии, то за новите поколения ядрени реактори това е задължителна част. Не само ръководства, но и системи за управление на тежките аварии. Такива блокове от ново поколение се строят във Франция, Финландия, Япония, Китай и Индия. Такъв е и проектът за АЕЦ „Белене" - той качествено се отличава от АЕЦ „Козлодуй".

 

Някои държави решиха да загърбят ядрените си централи и да акцентират върху други източници на енергетика, като Германия. Решение ли е това и има ли заместител на ядрената енергетика?

Разглеждам това по-скоро като емоционално решение, което временно е напълно разбираемо. В перспектива от 20 години то несъмнено ще претърпи изменения. Очаквам в близко бъдеще и други държави също да се откажат. Освен Германия, Италия реши същото и отхвърли предложението да се върне в семейството на държавите, които експлоатират ядрени блокове. На там върви и Швейцария. Швеция наскоро промени решението си да се откаже от ядрената си енергетиката. Там също е възможно преразглеждане, защото е разбираемо след аварията в АЕЦ „Фукушима". Отказването от ядрената енергетика не е целесъобразно и здравословно, защото това е един от най-чистите източници на енергия. Тя дава сигурност на енергийните доставки. Тук нямаме такива колебания, каквито всеки ден наблюдаваме в цените на бензина. И няма да има такова рязко отражение, както при страна- производител на петрол, изпаднала в сериозни трудности или война. Ядрената енергетика дава възможност за устойчиво развитие на икономиката. Има много плюсове.

Ядрената енергетика не отхвърля развитието на другите видове енергийни източници, включително ВЕИ. В някои държави хидроенергетиката може да се използва непрекъснато, като Норвегия. В България реките нямат един и същ отток през пролетта, лятото и зимата. Може да ги ползваме в пиковите часове, когато имаме огромно нужда от електроенергия, а в останалото време да бъдат резерв, който да се използва по-късно. ВЕИ-тата не могат да работят, когато няма слънце или вятър. Съхранението на енергия е решено донякъде с изграждането на водоеми - като помпено- акумулиращата станция в Чирен.

 

Ако трябва да обобщим - в България ядрената енергетика е без алтернатива?

България в голяма степен се нуждае от ядрена енергетика, както и ред други държави- било по-малко или по-силно развити. Не мога да си представя Франция без ядрена енергетика. Мисля, че и Англия няма да се откаже от нея, както и много други държави. Интересно ще бъде как Япония ще реагира. За тях въпросът е изключително болезнен. Ядрената енергетика от една страна се свързва с бомбардировките в Хирошима и Нагасаки, а сега и с аварията във Фукушима 1. Така че не е ясно дали Япония ще се откаже напълно или постепенно от ядрената енергетика, дали ще повиши безопасността и ще продължи да използва реакторите си.