Днес младите хора по света честват своя празник. Кое качество на българската младеж най-много трябва да ни радва?

Първо да ги поздравя с празника - и българските, и младежите по света. Бих им пожелал късмет преди всичко. Мисля, че ще им трябва - на всички млади хора по света. Както изследователите по света казват, те вече живеят в особено опасни общества. Големи авторитети предупреждават срещу надигащите се опасности в съвременните общества, безпрецедентни опасности, създавани от самите хора. Казват, че живеем в девиантни, анормални общества. Младежите ще трябва да живеят в такива общества и ми се струва, че са слабо подготвени за един такъв живот. Вижте както става в развити страни - като Англия. Младежите разбират, че не искат да живеят в обществата си, защото не им харесват. И се бунтуват при всеки повод. Бунтовете от Англия се прехвърлиха в Швеция. Имаше такива във Франция, Италия, Испания, Гърция. Навсякъде младежите са начело на огромното недоволство от тези злокачествени, опасни общества, в които живеят. Но не са подготвени. Цялата система, включително образователната, не ги подготвя за това. Бунтовете няма да ги изведат към по-добро.

Какво постигат младежките бунтове?

Тези начини на действие няма да им помогнат, но бунтовете ще продължат. Те сигурност смисъл, защото най-малкото са израз на емоциите на младите хора. Този период на огромни социални напрежения, този тъмен период за развитите страни, Европа и САЩ, ще продължи твърде дълго. Може би до 2050 г. по прогнозата на един авторитетен американски социолог. И младежите ще трябва да се борят за излизане от това русло на нещата, от това състояние, което не харесват. И възрастните не го приемат, но младите по-лесно скачат.

Социално- икономическите проблеми и кризата на капитализма ли са в дъното на проблема?

Щях веднага да кажа „да", ако не беше думата „капитализъм". С термините социализъм и капитализъм са осмислени обществата преди един век. Тези термини вече не работят. Социализмът и капитализмът попаднаха в една и съща криза. Значи проблемът е друг - това са дълбоки и системни кризи на обществата, на знанието, на ценностите, на политиките, на властта. Те са предизвикани от властващите групи, от желанието им да продължат да контролират нещата. Изглежда точно тази роля се поставя под съмнение от социалната динамика.

Това, може би, е стара култура, насадена от поколението на техните родители. Ние не сме ги учили на това. Няма кой да ги научи. Но точно интернет, социалните мрежи, преодоляването на границите ще им позволи да се научат сами. И без нашата мъдрост, която и без това е съмнителна. Ще наблюдават какво става по света, ще обменят знания и ще започнат да правят обществата такива, каквито искат да бъдат, сами, а не други вместо тях. Онези други вече са в историята, но още не го знаят.

Може би да. Тук интелектуалната и всякаква друга атмосфера е особено задушна. България понесе особено тежък удар през последните 20 години - във всякакъв план. У младежите се развиха специфични черти. И то преднамерено - свръхиндивидуализъм, егоцентризъм и т.н. Но те имат достатъчно интелигентност, за да могат да разберат каква е посоката, в която би трябвало да се движат в джунглата, в която живеят.

Как виждате сегашната младеж след 20 години?

Като вече реализирала се. Затова казах и пожеланието за късмет. Не виждам в сегашната политическа класа осъзнаване на крайно тежката ситуация, в която се намира страната. Те нямат представа нито за опасностите на това състояние, нито за бъдещето. Ето защо предполагам, че младежите ще са объркани. От все сърце ми се ще младите хора да останат тук. Съмнявам се, че в близките години тази тенденция ще се обърне.