Безредиците във Великобритания, случващи се в момента, са само малка част от пъзела, казва Елена Генова, която учи в Нотингам. Макар и неразбираеми за голяма част от поданиците на кралица Елизабет ІІ и хората по света, младежките бунтове надали ще престанат, убедена е нашата студентка. Нещо повече - на правителството му се налага да действа твърдо по отношение на деликатни теми. А това поражда и съответните колизии.

Съдейки по отразяването на събитията, реакцията на правителството, гражданите, полицията и академични специалисти от различни области, смятам, че и за голяма от хората тук е неразбираемо какво точно се случва. В общественото мнение циркулират различни обяснения. По- скоро бих ги нарекла "теории". Една от тях е, че случващото се дължи на свиването на бюджетните разходи по отношение на публичния сектор, съкращаването на социалните помощи и т н. Следователно, тази теория обяснява поведението на младите като реакция на несъгласие с провежданата от премиера Камерън политика. Голяма част от младите са зависими от социални помощи, тъй като през 2010 г. и началото на 2011 г. беше отчетено, че голяма част от младите британци между 17 и 24 г. , които са в трудоспособна възраст, са всъщност безработни. Това се дължи или на свиването на пазара на труда, или на тяхното нежелание да си търсят работа, защото е по- лесно да живеят на гърба на държавата.

Протестиращите са описвани като хулигани, мародери, анархисти. Какви хора се включват в бунтовете и защо се стига до такива погроми?

Описването им като мародери и всякакви други криминални елементи принадлежи към една друга теория за обяснение на случващото се, а именно - отчуждаването на човека в обществото и разклащането на моралните устои. Това, което ми направи впечатление, особено за безредиците в Нотингам, е, че хората, които участват са млади - между 15 и 33 години, често необразовани или с много ниски квалификации, безработни или от по- бедните социални слоеве. Това по някакъв начин ги прави недоволни от живота.

Какво се случи в Нотингам? Градът на Робин Худ, в който живееш, също стана арена на бунт.

За мен случващото се в Нотингам е вторично явление, чиято идея бе възприета. Тя накара участниците в него по някакъв начин да се чувстват значими. Може би дори осмисля ежедневието им.

Вдигнал ли се е прагът на агресията в британското общество?

Не бих казала, че се вдигнал прагът на агресията. Ако определим така случващото се, това би означавало да приемем, че това явление е често случващо се и определящо за обществото. Това, което остава в сянка, е реакцията на обществото към случващото се. Реално погледнато, тези бунтове не са първите и единствените от този тип. Те нито са последните, нито пък обхващат цялата страна. Ето защо за мен по- важна е реакцията на гражданското общество и на всички останали, които не са съгласни с тези протести.

Имаше много акции на обикновени граждани, които се стремяха да помогнат, стотици изпратиха подписки, подкрепиха полицията. Имаше кампании в социалните мрежи от типа на "Аз съм против бунтовете и тази вечер ще си остана вкъщи и ще пия чай". И хора изпращаха снимки от домовете си с чаши чай в ръка. Така че примерите за контрареакцията са много. И всички те показват, че прагът на толерантността към подобно агресивно поведение не се вдигнал. Ситуацията във Великобритания в момента е много деликатна. Безредиците са само една малка част от пъзела. И те, според мен, не бива да се разглеждат самостоятелно от голямата картина, защото има риск да се преувеличи случващото се, да се пренебрегнат други важни фактори и да не се интерпретират правилно фактите.

Да чакаме ли протести и бунтове от други социални групи и национални протести срещу правителството?

Възможно е. Не бива да забравяме, че английската демокрация е една от най- старите в света и нивото на критичност на гражданското общество е доста голямо. Разбира се, това ниво се изразява по много различни начини, един от които са протестите. Но дори протестите се различават по своята същност, структура и искания. Демонстрациите срещу вдигането на таксите за обучение и тези, случващи се в момента, са много различни. Първите се стремяха по легитимен начин да изразят несъгласието на хората с правителствената политика. Бяха "интелигентен" и културен начин на протест. Сегашните са по- различни, защото са свързани предимно с вандалщина, насилие - израз на отчаяние, бездействие, безизходица.. Великобритания все още е в процес на справяне с последиците от икономическата криза. Те включват допълнително натоварване на социалната система, намаляване на държавните разходи. Пазарът на труда още се стреми да изплува от шока.

Да. Определено не му е лесно. На правителството му се налага да действа твърдо по отношение на деликатни теми. А това поражда и съответните колизии. Все е едно да изваеш скулптура от стъкло, а да разполагаш само с чук.

Британският модел, наричан „люлката на демокрацията", е консервативен, плод е на дългогодишни традиции. Това означава и доза на спокойствие, и методична точност за решаване на различни проблеми. Именно такава мъдра трезвеност и спокойствие са необходими за неутрализиране на турбулентните събития в момента.