Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, в интервю за БНТ/ Дарик радио

Водеща: Добро утро казваме на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Трайчо Трайков: Добро утро.

Водеща: Та какво интересно ви се случи на Христовата възраст?

Трайчо Трайков: Случиха ми се интересни неща и в професионален, и в личен план. Интересно е, че хората в моя екип, които клонят около тази възраст винаги се присъединяват към него на около 33 и после им се случват интересни неща. Но вие попитахте дали ще има нов български космонавт. Ако позволите и моето досещане в томболата – според мен това ще бъде български турист вероятно, защото разходките в Космоса вече все по-малко се възприемат кат острието на науката и футуристиката, а все повече като все по-достъпен туризъм. Знаете, първите космически туристи започнаха с билетче от 20 милиона долара преди няколко години и сега веме има предложение за по 700 000 и то от същия туроператор. Така че…

Водещ: Родното министерство все още не предвижда развитие в тази посока. Понеже казахте за турист, няма как да не…

Трайчо Трайков: Вярно е, че ние постоянно се целим в по-високи сегменти, по-платежоспособни. Този още не сме го стигнали. А пък и ни трябва чисто нов Байкунур, за да можем да го направим.

Водеща: Ако имахте тези пари, бихте ли ги платили, за да отидете в Космоса? Питам ви, защото наскоро скочихте с парашут. Очевидно имате страст към небето, към височините.

Трайчо Трайков: С голямо удоволствие бих отишъл на такава разходка, но едва ли това ще е първото приложение на тези пари, за което бих се досетил, ако ги имах.

Водеща: А какво би било първото приложение, ако ги имате?

Трайчо Трайков: Е, възможности много, но сега при втория ви въпрос вече си мисля, че едно незабравимо преживяване може би си струва парите. Но знаете ли, вече виждате разликата между това колко грешни могат да са понякога прогнозите и на специалистите, и на хората за това какво очакваме от бъдещето. Щом така твърдите, че се доближавате към моята възрастова група, което аз продължавам да не вярвам, докато не видя личната карта…

Трайчо Трайков: … но когато ние в трети клас пишехме съчинения за бъдещето, то обикновено беше свързано с космически полети и разходки до Луната, до Марс. Това се свързваше като най-перспективното развитие на науката. Виждате какво получихме вместо това – телекомуникации, връзки… В съвсем различна посока. И не мисля, че някой съжалява за това.

Водеща: Като говорите сега за прогнозите, правдиви, реалистични ли ще се окажат тези прогнозисти, които сега, днес твърдят, че идва втора вълна на кризата, която ще ни удари през ноември, че икономиката ни върви на зле и ще става все по-зле?

Трайчо Трайков: Винаги е безопасно да си лош пророк, защото, ако не първия, втория, третия път, все някога ще познаеш. Освен това си осигуряваш гарантирано присъствие и цитати в медиите, които предпочитат да се концентрират понякога върху тези предсказания. Ако бъдем до край реалисти обаче, трябва да кажем, че сега положението за световната икономика изглежда по-малко добро, отколкото преди няколко месеца или дори преди няколко седмици. В еврозоната в момента, вчерашните изследвания, резултати показват най-ниското ниво на потребителски оптимизъм от 20 години и намаляване на производството за първи път от две години. Така че това не са фактори, които са добри. И понеже веднага се сещаме за това какви са прогнозите за България, вече някои анализатори побързаха по аналогия на общите развития да отразят това в прогнозите си за България, което не е свързано с нещо, което се случва в страната ни, с конкретни фактори от България, а с това, че в модела, който те използват, състоянието на основните търговски партньори е включване, няма как, няма как да не е включена. България е страна с изключително отворена икономика. Имаме износ, който се равнява на около 45% от брутния ни вътрешен продукт. В сравнение – Гърция около 25%, пак за сравнение – в страни като Индия например, която е голяма развиваща се икономика – по-малко от 20%.

Водеща: Въпросът е наистина ще ни удари ли, тъй като наистина ние наистина не сме изолиран остров на спокойствието. Ще ни удари ли новата вълна на кризата, за която говорят мнозина в момента?

Трайчо Трайков: Ако има ново влошаване на икономическата обстановка, което не е изключено, но далеч не е сигурно, че ще се случи, и за щастие всички лидери според мен действат достатъчно отговорно в ЕС и извън него, но няма как това да остане извън нас. Ние сме по-скоро не остров, а кораб, който плува според състоянието на морето.

Водеща: Има ли достатъчно съпротивителни сили собствената ни икономика, за да отстои на всякакви вълнения на морето?

Трайчо Трайков: Ние вече видяхме в каква форма е икономиката ни. Ние видяхме и хубавите, и не толкова силните й страни. Видяхме, че дори в период на криза отраслите, които създават стойност, които използват интелектуален труд, а не само ръчен и ресурси, се справят добре. Дори в последните две години на криза именно отраслите, които са средно и високотехнологични и са висококомпонентни иновации в стойността на продукцията си, се справиха добре и увеличаваха износа си. И на това трябва да разчитаме и в бъдеще.

Водеща: Няколко думи и за „Лукойл” да кажете. Лято е, разгара на лятото, бих казала, но опозицията не си почива. Преди няколко дни депутатът от БСП Румен Петков каза, че заради „Лукойл” шефът на митниците Ваньо Танов трябва да бъде съден, а пък вие заради уронване престижа на компанията трябва да подадете оставка.

Трайчо Трайков: Аз съм пропуснал просто съобщението, с което е обявено, че г-н Румен Петков е новият PR специалист на „Лукойл”. Иначе от функцията си на депутат е много странно, че прави такива изказвания. А що се отнася до прилагането на закона, то това във всяка държава трябва да бъде поощрявано, а не санкционирано.

Водещ: В началото на месеца изпратихте сигнала до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Разбира се, тя го прие, ще го разгледа. В какви срокове обаче да очакваме КЗК да се произнесе по казуса „Лукойл”? Възможно ли е това да продължи година или повече?

Трайчо Трайков: Ако съдим по историята на такива процедури в комисията, действително година е нещо, което се доближава до реалността. От друга страна пък видяхме, че при последния сигнал, свързан със същата компания, подаден от министъра на транспорта през март месец, те вече излязоха с първоначално становище. Така че се надявам със същата експедитивност да работят и по новия сигнал.

Водеща: Последният път, когато ни гостувахте, пак беше в началото на този месец, съобщихте, че „Атомстройекспорт” иска среща с НЕК, с българската страна по повод съдебните спорове по проекта АЕЦ „Белене”. Как се развиха нещата в последните седмици?

Трайчо Трайков: Състояха се няколко срещи. Мога да кажа с удовлетворение, че процесът - и преговорният процес, и аналитичният - от наша страна се води с много добро темпо, професионално. В по-голямата част от случаите, защото ние имаме инициативата и се надяваме, че руските колеги ще могат да отговарят на същото ниво. В момента НЕК подготвя защитата си в Париж и съответно внасянето на нашия иск в Женева.

Водеща: Тоест това е въпрос на време да бъде?

Трайчо Трайков: Да.

Водещ: Защо се стигна до съдебно решаване на този спор? Ако не бъркам, поставихте ултиматум на руската страна да оттегли своя съдебен иск на 1 август. Те обаче си направиха оглушка, нищо не следва след вашия ултиматум.

Трайчо Трайков: Когато въпросите, по които има несъгласие, не могат да се решат с преговори, се стига до съдебните механизми, заложени в договорите. Именно това се получава в момента. а като цяло коментарът ми е, че такъв вид развитие не потапя непременно проекта, но повишава цената му и риска му при всички случаи, защото и инвеститори, и възложители, и изпълнители вече отчитат допълнителна премия на риск. Така че да, това е нормална стъпка, която е законна. Това като цяло не е добре за проекта, но вървим в тази посока, нямаме проблем с това. Иначе като цяло българската енергетика, която е моя пряка отговорност и по-специално състоянието на държавните дружества в енергетиката е много добро. Знаете, за миналата година те реализираха печалба около над 200 милиона. Само дружествата от държавната енергетика. Повече отколкото по-миналата. А за първите шест месеца само на 2011-а имаме пак над 200 милиона повече печалба в сравнение с първите шест месеца на 2010-а. Което при условие, че цените на електроенергията се повишават с темпове по-ниски от инфлацията, и миналата, и тази година, което номинално е повишение, но реално е понижение, когато нещо е по-ниско от инфлацията. При това положение постигането на тези резултати е много добър атестат за повишената ефективност в сектора. Към това не мога да не прибавя и резултатите от енергийната ефективност. Вчера отчетохме изпълнението на първия тригодишен план в националната ни програма. Постигнали сме спестявания само от енергийна ефективност на около 570 милиона лева годишно.

Водеща: Само с един единствен въпрос ще ви върна към „Белене”. Вярно ли е, че „Атомстройекспорт” е изпратила до НЕК предложение за удължаване на срока на преговорите по сключването на окончателен договор за „Белене” и срокът е 1 декември?

Трайчо Трайков: Вярно е, но това в случая е много второстепенен въпрос, защото при изтичането на сегашния срок, ако и двете страни имат интерес да го продължат, те ще го продължат. Дали сега или по-късно няма значение.

Водеща: Работи ли това време за нас или обратното?

Трайчо Трайков: Определено от гледна точка на това, което ние искаме да свършим и очакваме партньорите си да свършат, това време е необходимо и се използва добре. Както казах, ние го използваме по възможно най-добрия начин. Очакваме същото и от колегите, те ни дължат отговори по редица въпроси, които са достатъчно специфични, за да ги поставям отделно. Но процесът върви по този начин.

Водеща: Тези разговори и преговори свързани ли са по някакъв начин с изборите тук у нас на 23 октомври? Тоест можем ли да очакваме окончателно сериозно решение за „Белене” преди провеждането на президентските и местните избори у нас?

Трайчо Трайков: Окончателно решения няма как да има преди изборите. Дори и само поради факта, че критериите за безопасност на ядрените централи, осъвременените такива, ще излязат чак към края на годината, общо за ЕС, които са в резултат на проведените и провежданите все още стрес-тестове. Сигурността за нас е номер едно. Но веднага след това, тъй като това очевидно е незаобиколимо условие, веднага след това, за да бъде реализиран този проект, за нас е важно да бъде добра сделка. Ако не е добра сделка, няма смисъл да го правим. Именно затова ние всички в правителството сме толкова, хайде да употребя най-меката дума, недоволни от действията на предшествениците ни, които преди да договарят добра сделка са договорили плащането на големи пари.

Водещ: Аз по едно време малко ви изгубих в интерес на истината, да си призная…

Трайчо Трайков: Защото си мислихте за отпуската и туризма.

Водещ: Да.

Трайчо Трайков: Исках да ви кажа, че за това лято се потвърждават прогнозите ни за поне 10-процентен ръст. Хубавото е, че се повишават приходите, макар и с малко по-малко, отколкото броя на туристите. Така че с това приключвам мини представянето на плана на министерството.

Водещ: Лоша реклама получи България след няколко случки.

Водеща: Лоша? Защо лоша?

Водещ: Лоша реклама, защото това, което се случи с децата от Беларус… Отразява ли се това, ще се ли отрази в следващата година, доколкото. . .

Трайчо Трайков: Би било несериозно от моя страна да кажа, че лошите неща, които се случват, са добри. Очевидно не е така. От друга страна, нека пак да бъдем реалисти - в България годишно идват 7 милиона туристи. Това е приблизително колкото населението на страната ни. Е, нека да се запитаме дали не се случват инциденти и неприятни неща на всеки от нас и да си отговорим дали понякога не може да се случи и с туристите. Това, което обаче е още особено неприятно, е когато ставаме жертва на някакви скалъпени истории, и тогава дори не си заслужава да се отговаря от много високо ниво. Предпочитам и много съм доволен, че българските медии в това отношение се еманципират, и каквото повикало - такова се обадило. На онази статия от онзи ден за отровените руски туристи с български алкохол в Турция.

Водеща: В Турция.

Трайчо Трайков: Един вестник беше написал - не ни занимавайте с пиянските си истории.

Водещ: а, като споменахте пиянските истории, много любопитен, тоя мъничък спор, не знам къде ще му излезе краят - алкохолният туризъм, който се оказва, че е доста популярен, алкохолният туризъм в България и желанието някои от туроператорските филми да бъдат изведени встрани от пазара, за да не уронват престижа на страната с подобни изцепки. От друга страна, виненият туризъм, който включва, разбира се, консумацията на алкохол и на вино, е, казват от бранша, приоритет - хора, които да идват специално. Тези алкохолни туристи, които идват тук, консумират огромни количества вино.

Трайчо Трайков: Едното няма абсолютно нищо с другото. Виненият туризъм е туризъм наистина с добавена стойност, с възможността туристите да се наслаждават на един качествен продукт, но и на местата, където се отглежда гроздето, с историческите и културни и всякакви други забележителности.

Водещ: Тоест на вино, не на местата. . .

Трайчо Трайков: Качественото вино, виното, което се консумира при винения туризъм, е един продукт с много висока добавена стойност, който на всичкото отгоре, както е ясно, е полезен. Алкохолният туризъм е съвсем различно нещо.

Водещ: Макар и добрите продажби на вино точно са при тези хора.

Трайчо Трайков: Не е така. При алкохолния туризъм се разчита на евтин алкохол. Като цяло безвреден, но в никакъв случай не непременно качествен, защото там на първо място е цената. Това е форма на туризъм. Понякога пазарът се оформя спонтанно. В никакъв случай не е формата, която ние искаме да стимулираме. Дори и в „Слънчев бряг”, където това е най-разпространено, държавното дружество това лято започна внимателно да налага мерки, които ограничават най-уродливите форми на алкохолния туризъм, да вкарват туровете в някакви рамки. Поне ги изкарват на светло, за да се плащат данъци и поне ограничават тези, които са опасни за здравето на хората.

Водеща: Почивахте ли вече?

Трайчо Трайков: Почивах, макар и в движение, но винаги готов да реагирам на евентуални събития в моите сектори в България. За щастие такива нямаше след мерките, които взехме преди началото на сезона. Нямаше проблеми с електрозахранването. Всичко беше наред. Като цяло съм доволен от летния сезон във всяко едно отношение.

Водеща: Друго щях да ви питам. Дали тук почивахте, или избрахте чужбина?

Трайчо Трайков: Аз обичам да почивам навсякъде, дори за малко почти успяхте да ме провокирате да кажа, че ако някога събера пари, ще излетя и в космоса. Така че на този въпрос винаги отговорът ще бъде навсякъде.

Водеща: Навсякъде. И аз съм така – навсякъде. Това беше министърът Трайчо Трайков.