Да започнем от шампионите, но може би за тях можем да бъдем най - кратки, защото при тях проблемът е ясен - липсата на манталитет. И срещу Висла и срещу Динамо Киев момчетата на Любо Пенев създадоха голови положения, достигащи за всички родни участници взети заедно, но липсата на шанс и най - вече на класа и манталитет лишиха ловчанлии от по - дълъг път по eвропейските терени. Но политиката, която в последните години се налага при "оранжевите" започва да дава своите плодове, а именно родни таланти поемат към сериозни тимове, за да продължат своето развитие. Школата на тима тази година "извади" братята Миланови и Момчил Цветанов, момчета които със сигурност имат бъдеще и могат да бъдат гръбнак на потъващия ни национален отбор.

Ситуацията при Левски е може би най - тежка от всички изброени отбори. След две можем да кажем много успешни "европейски" години, "сините" рано - рано бяха изритани от Спартак Търнава и сътресенията на Герена не закъсняха. Футболистите играят изключително слабо, безидейно и бъдещето за 26 - кратните шампиони въобще не изглежда розово. Към всички тези проблеми прибавяме и финансовите, които постепенно ще връхлетят Гонзо и неговите подопечени,защото досега парите, които влизаха от участие в Лига Европа ги няма и Тодор Батков ще трябва да разчита на собствените си възможности, нещо което от години знаем че не е добре да се случва. Може би най - големият проблем, който удря най - вече по самочувствието на клуба е липсата на каквито и да е кадри от школата, нещо за което привържениците отдавна алармират и което в крайна на сметка се случи. Така бъдещето пред вицешампионите е меко казано неясно и ще е доста интересно да се следи "синьото" развитие в следващите месеци.

Стигаме до носителят на Купата на страната ЦСКА. Очакаванията към 31 - кратните шампиони бяха големи, не и без основание, най - малкото заради гръмката селекция и запазването на гръбнака на тима. Всички тези очаквания бяха бързо охладени и всички "червени" фенове бързо върнати в реалността. Съперникът бе добре познат Стяуа, а моментът за среща с румънците бе най - подходящия - отборът на Джиджи Бекали е съпъстван от треньорски и какви ли не проблеми, но когато трябваше да бъдат заедно румънците ни показаха как с хъс, самочувствие и тактическа дисциплина проблемите могат да бъдат надмогнати и целта постигната. След снощното си отпадане Милен Радуканов и неговите възпитаници поставиха сериозен въпрос - дали ще видим онзи ЦСКА от пролетта или реалността бързо е връхлетяла "армейците".

Дано родните грандове си извлекат нужните поуки иначе угорзата да нямаме отбори в групите на европейските клубни турнири е съвсем реална и след края на настоящия сезон ще потропа сериозно на вратата....

/БП/