София /КРОСС/ През ІV в. живял в Египет един разбойник Мойсей, който със своите злодеяния всявал ужас в цялата страна. Родом от Етиопия (абисинец), в ранната си младост бил роб при един знатен човек, който го бил изгонил от своя дом заради лошото му поведение. Мойсей не пожелал да си изкарва прехраната с честен труд, а се събрал с група разбойници. Неговият висок ръст, необикновено сила, смелост и безстрашие му спечелили скоро уважението на разбойниците и той им станал главатар. Не знаел ни страх, ни жалост. Бил готов на всичко, за да отмъсти на врага или да извърши замислено злодеяние. Веднъж поискал да отмъсти на един беден овчар, задето кучетата на тоя овчар му попречили на една работа. Като узнал, че овчарят пасе стадото си на другата страна на река Нил, той решил да го убие. По това време Нил бил в пълен разлив, обаче явната опасност не задържала отмъстителния Мойсей. Той се съблякъл, превързал дрехата си на главата, взел ножа си в зъбите и преплувал реката. Овчарят го видял отдалеч и се скрил. Мойсей убил четири от най-добрите му овни и като ги вързал за себе си, преплувал обратно реката. Яли и пили всички разбойници.
Дълго Мойсей злодействал и всявал страх в цялата околност. Но Господ, Който не желае гибелта на грешника, в Своята милост му пратил светла минута на покаяние. Злодеят веднага разбрал колко е грешен пред Бога. В душата му се пробудило чувство на дълбоко разкаяние. Мойсей напуснал другарите си и проливайки сълзи на съкрушение, се затекъл в монашеската обител гдето изповядал греховете си и молил братята да го приемат в числото на иноците. Те дълго не се съгласявали, понеже знаели неговия грешен живот. Но Мойсей не мръднал от манастирските врати и не преставал да се моли и плаче. Най-после игуменът повярвал на искреното му разкаяние, приел го, но му наложил строго послушание. Мойсей тогава бил на около 30 години. Той напълно се покорил на волята на своя наставник. Хранел се с хляб и вода, прекарвал цели нощи в молитва, със смирение изпълнявал всичко, що му заповядали, и непрестанно проливал сълзи за предишния си живот. След известно време манастирският игумен му позволил да живее отделно в отшелническа килия в пустинята. Там веднъж го нападнали четирима разбойници. Мойсей ги надвил, като ги вързал, довел ги при игумена и му казал: "Ето, тия четирима разбойници ме нападнаха. Аз ги вързах, но не на мене се пада да ги наказвам. Какво ще заповядаш да правя с тях?"
- Пусни ги! - казал игуменът. - Ние не трябва да убиваме никого.
Разбойниците останали много учудени от такова милосърдие. И когато узнали, че този, който ги е вързал, е чутовният Мойсей, сами дошли в сърдечно умиление и се разкаяли. Те оставили разбойничеството и постъпили в манастир.
Тежки били първите години пустинен живот за Моисей. Нему се случвало да издържи силна вътрешна борба. Спомените за предишния свободен и грешен живот смущавали душата му. Често се явявало в него почти непреодолимо желание да остави пустинята и да се върне на предишната си дейност. Цял ден стоял на молитва. Но някога и насън го мъчели спомените от предишния живот.
Светият живот на Мойсей го прославил. Веднъж управителят на областта пристигнал в Скитската пустиня нарочно, за да види покаялия се разбойник. Мойсей узнал за това, оставил килията си, за да се скрие, но случайно срещнал
Докато скитските иноци се чудели на строгия и свет живот на Мойсей, той сам продължавал да пази дълбоко смирение, скърбял за греховете си, считайки се недостоен за Божията милост. Ръкоположили го за свещеник.
Епископът пожелал да го изпита, затова заповядал на църковните служители да го изгонят от олтара. "Вън от олтара, чернокожи негре!" - му рекли. Мойсей приел това оскърбление с най-голямо смирение и безропотно се оттеглил.
Той ги наставлявал с любов и им внушавал преди всичко да бъдат смирени и снизходителни към ближните. "Пръв наш дълг е да не осъждаме ближния" - казал той. "Който чувства тежестта на греховете си, той не гледа греховете на ближния". "Не прави никому зло и против никого не мисли зло в сърцето си". "Не презирай тогова, който върши зло, не общувай с човек, който вреди на своя ближен, и не се радвай с оногова, който прави зло другиму. Не укорявай никого, но казвай: Бог знае всекиго! Не се съгласявай с клеветника, не се забавлявай с неговото злоречие, но и не питай омраза към оногова, който хули ближния! Ето що значи да не осъждаме, според Писанието: Не съдете, за да не бъдете съдени!"
Мойсей сам давал пример за това, на което поучавал. Винаги помнел собствените си грехове, не осъждал никого и горещата любов към ближните била негова главна добродетел .Като станал на 75 години, Мойсей предузнал времето и начина на своята смърт. Веднъж той казал на учениците: "бягайте оттук и се скрийте, защото днес ще ни нападнат варвари!"
Но Мойсей ги убедил най-после да се скрият. Само 7 ученици останали с него, като желаели да споделят неговата участ. А когато, наистина, варварите нападнали, то един от останалите ученици побягнал и се скрил. Варварите убили преподобни Мойсей и шестимата негови ученици.

/ВН/