Лидия Шулева, бивш министър на икономиката, в интервю за бТВ, „Тази сутрин”
Водещ: Има един такъв фолклор сред управляващите последните години, който гласи, че който министър на икономиката се е докоснал до приватизацията на „Булгартабак”, е изгорял като цигара. Сега с усмивка ще кажа добро утро на Лидия Шулева, бивш министър на икономиката. Много добре ви се отразява липсата на управленски лостове.
Лидия Шулева: След като ми отрязаха главата, мисля, че пак си я сложих отново.
Водещ: Изглеждате чудесно, поздравления. Не изглеждахте така, когато бяхте министър на икономиката. Имахте по-угрижен вид.
Лидия Шулева: Мерси. Ако беше много хубаво, щях да изглеждам добре.
Водещ: Сега сериозно за „Булгартабак”. Да кажем на нашите зрители защо е важно да разберем кой е човекът или хората, които стоят зад поредния единствен кандидат за приватизацията на „Булгартабак”. Разговорът за приватизацията на „Булгартабак” започва при Иван Костов, при вас – със страшна сила. Вие си отивате при трети опит от поста министър на икономиката. Сега пореден опит, един кандидат, сума, доста по-ниска от тази, която беше лансирана при вашето управление, почти два пъти по-ниска за почти еднакви активи, нали така.
Лидия Шулева: Да. Условията, разбира се, са различни, преди шест години, съвсем други бяха условията, „Булгартабак” имаше много по-голям пазарен дял – над 60 – 70%, сега е 36%. Така че това неминуемо се отразява на цената. Но трябва да започна с това, че една приватизация никога не трябва да се прави самоцелно, просто само и само да се смени собствеността.
Водещ: Това ли смятате че става в момента? Прекъсвам ви. Ще ни отговорите на този въпрос след като видим един видеоматериал, който проследи тази тютюнева сага, в която има страшно много политика, ще се убедите в следващите минути и след това в студиото с Лидия Шулева.
Репортер: Реално преговорите за тютюневия холдинг започнаха през 2002-а, когато Tobacco Capital Partners (TCP) предложи 110 милиона евро. Две годни по-късно, през 2004-а, цената нарасна почти двойно. British American Tobacco предложи 200 милиона евро за фабриките в София, Пловдив и Благоевград с обещанието да превърне България в център за производство на цигари в Югоизточна Европа. От ДПС обаче скочиха срещу приватизацията с мотива, че кандидатът не гарантира интересите на българските тютюнопроизводители.
Лютви Местан, зам.-председател на ДПС: Което според нас прави невъзможно финализирането на тази сделка и ДПС е за спиране на тази процедура.
„Мултинационалният концерн British American Tobacco обяви, че се оттегля от приватизацията на „Булгартабак”. Вторият в света производител на цигари мотивира отказа си с усложнената политическа обстановка в България.
Кен Лефковиц, Американска търговска камара в България: Това отпада като възможност. Това е естествена стъпка, когато една сделка се политизира много. Според мен, трябва да има по-ясна визия дали се прави социална политика с „Булгартабак” или се прави бизнес.” (архив от бТВ Новините – бел. ред.).Репортер: След отказа на поредния ключов инвеститор по политически причини, вицепремиерът и министър на икономиката по това време Лидия Шулева предложи парламентът да вземе решение тютюневият холдинг да остане държавен завинаги.
Лидия Шулева: Политическите интереси преди избори се оказаха по-силни от националния интерес за развитието на една традиционно българска индустрия. Не ви харесва, знам, че няма да ви хареса.
Репортер: Сделката за „Булгартабак” доказа, че има сили да предизвика истинска правителствена криза и разцепление в управляващата коалиция.
Борислав Цеков, бивш заместник-председател на ПГ на „Новото време”: „Новото време” изразява крайното си неудовлетворение от действията на министър Шулева и ги окачествява като един потенциален „Шулева Гейт”.
Иван Костов, лидер на ДСБ: Основната причина да не се продаде „Булгартабак Холдинг” това е много зловредната роля на Движението за права и свободи.
Репортер: След провала на сделката Лидия Шулева напусна поста си след три опита да подаде оставка.
Симеон Сакскобургготски, бивш министър-председател и лидер на НДСВ: И едва на третия опит, ако мога да кажа, на г-жа Шулева се видях принуден да я приема.
Репортер: Когато сделката с British American Tobacco се провали от правителството си отиде и бившият земеделски министър Мехмед Дикме.
Мехмед Дикме: Дали сделката с „Булгартабак” е била основната причина? Повтарям, че за мен няма значение кое е било основната причина.
Репортер: Правителството на ГЕРБ е третото, което опитва да продаде компанията. Единственият кандидат се оказа руска държавна банка. Тя наддава за „Булгартабак” чрез регистрирано в Австрия дъщерно дружество, а липсата на информация за нея стана повод за притеснения сред синдикатите дали инвеститорът не иска компанията, само за да спечели от евентуална продажба след пет години. Не е ясно и дали банката не наддава от името на друг купувач, който иска да остане в тайна.
Водещ: Повече усмивка. По едно време гледам, че се и натъжихте. Гледахте сериозно този материал. Към какво ви върна?
Лидия Шулева: Това са минали неща, разбира се, доста трудни в онзи момент за мен. Сега вече от разстояние на времето много преоценки са направени. Но така или иначе аз мисля да се върнем към темата на деня и да оставим назад това, което се е случило. Ще се върна на това, което прекъснах – дали една сделка, приватизационна, трябва да бъде направена самоцелно, само да се смени собствеността. Аз лично винаги съм била за това, че частната собственост е по-добра от държавната и съм привърженик на приватизацията като цяло. Въпросът е обаче, когато става въпрос за едни сделки, и по-скоро индустрии, които са изключително важни за една държава, най-важното нещо е какви критерии трябва да бъдат определени за допускане на кандидат-купувачите. И когато ние правихме приватизацията, за нас беше важно да бъде стратегически инвеститор, да бъде международна компания с позиции в цигареното производство, да гарантира развитието на този сектор в България и разбира се тази компания да има такъв имидж, такова реноме, че да не поставя под въпрос внасянето в хазната на едни данъци и акцизи, които превишават в пъти цената, която би могла да се получи от акциите на това предприятие. Това бяха нашите основни искания, когато правихме процедурата.
Водещ: Какви гаранции поискахте тогава от стратегическия инвеститор?
Лидия Шулева: Първо, ние допуснахме само стратегически инвеститори, тоест само цигарени компании, които произвеждат цигари. И самият факт, че се яви втората по големина компания в света производител на цигари е достатъчна гаранция. Защото примерно, ако дойде някой институционален инвеститор, няма значение кой, в случая не цитирам сегашния, неговата цел не е да развива производството. Нито един институционален…
Водещ: Можем да заподозрем – да развие и да продаде.
Лидия Шулева: Да, основната цел на институционалните инвеститори е да максимизират печалбата на вложените инвестиции. Затова те правят тези инвестиции. Това им е бизнесът. И тука вече се задава въпросът дали точно това се налага да бъде постигнато с една приватизация, дали България има нужда да запази един сектор в промишлеността, защото все пак не могат да се изредят толкова много сектори в нашата промишленост, които да гарантират, да кажем, от пет до шест процента от приходите в бюджета. Приходите от акцизи и ДДС на „Булгартабак” за миналата година са около 1 милиард. Когато „Булгартабак” имаше 78% пазарен дял, те бяха почти към милиард и половина – два. Разбира се, това сега намалява. И ако направим една ретроспекция, примерно за миналата година, за погледнах данните в бюджета, „Булгартабак” има 36% пазарен дял миналата година и е внесъл 780 милиона лева само акциз. Би трябвало останалите 64% да донесат още поне милион и половина акциз в държавата. Планираният акциз обаче е общо милион и половина – и на „Булгартабак”, и на всичките останали 64%, които се държат от други играчи на пазара. И по моите сметки се губят някъде около 600 милиона вече. Тоест със спадането на пазарния дял на „Булгартабак”, с продажбата на някои фабрики, с не достатъчен контрол при тези, които продават на българския пазар, ние поначало сме намалили предвижданията и изпълнението от приходи от акцизи почти вече с 600 милиона.
Водещ: Какво за австрийската „БТ Инвест”, собственост основно на Руската държавна външнотърговска банка.
Лидия Шулева: Ще ви отговоря на този въпрос след мъничко, но искам само да си завърша мисълта. Че дали ще получи българската държава сто милиона или двеста милиона това не е от толкова голямо значение. Дали ще има ангажимент да купува тютюн, тука има ангажимент за пет години по…
Водещ: За десет години да изкупува, пет да не сменя собствеността.
Лидия Шулева: Така. Въпросът е каква цена ще предложи. Защото, когато предложи една ниска цена, тя може да има желание да го купи, но никой да не й го продаде на тая цена, за да се реализира. Така че това са едни условности, които определено не са толкова интересни. Най-важното е какви гаранции, и това е основният въпрос, който трябва да се зададе, какви гаранции има българската държава, че ще си гарантира този приход в бюджета. Той е най-важен. А този приход за бюджета ще се гарантира, ако това производство продължава да се развива и ако има достатъчно надежден собственик, който да гарантира внасянето на този акциз и ДДС. За мен това е основният въпрос и това нещо беше гарантирано с купувача преди шест години. Дали е гарантирано сега – на този въпрос трябва да отговорят лицата, които ще вземат решение за сделката или не.
Водещ: Вече вървят слухове кои са хората или кой е човекът, който стои зад тази руска външнотърговска банка.
Лидия Шулева: На мен ми е трудно да отговоря на този въпрос, защото това е също въпрос, който трябва да го зададете на Агенцията по приватизация, която е била длъжна да провери кандидат-купувачите какви са, кои са им собствениците, какви са им гаранциите и т.н., както ние го правихме навремето. Но руски интереси винаги е имало в приватизацията на „Булгартабак”. Имаше и по наше време много сериозни руски интереси, имаше заявки за реституционни претенции и т.н. И това, което сега върви тук като слух, не знам доколко е проверено, разбира се, но чух, че руската държава е наложила запор върху 45% от акциите на „Булгартабак”, така че не мога много да си обясня…
Водещ: Това е формата, под която може да (…)?
Лидия Шулева: Запор. Запор върху акциите най-вероятно с някакви документи, които е показала. Не мога да ви кажа, но така чух, че се носи слух. Може да го проверите, разбира се. Това поставя под съмнение наистина дали руската държава ще тръгне срещу руската банка да налага запор и по някакъв начин да се противопоставя на тази сделка, не мога за кажа. Но таз информация дали е вярна или не аз не мога да се ангажирам. Просто чух, че има такъв наложен запор върху акциите на „Булгартабак” .
Водещ: (…) тепърва ще го проверят и ще търсим, разбира се, отговор на въпроса, защото все пак новината за поредния опит за приватизация на „Булгартабак” все още е прясна. Имат ли основание синдикатите, които вече заявиха, че ще излязат на протест именно заради липсата на гаранции, за които и вие говорите?
Лидия Шулева: Вие едва ли си спомняте, но когато започна приватизацията при нас, първото нещо, което ние направихме беше да създадем един фонд, който да гарантира по всякакъв начин едни много сериозни обезщетения, мисля, че бяха от порядъка на 20 заплати или нещо подобно, на хора, които потенциално биха били съкратени в случаи на приватизация и на оптимизация на персонала на фабриките. Това беше една много сериозна мярка, която до известна степен успокои хората, които работеха в тази област, тъй като все пак дори и да бъдат освободени, те щяха да бъдат гарантирани с някакъв минимален капитал да могат да продължат нещо и след това. Дали тези гаранции сега съществуват за работещите, аз не мога да кажа, не знам какви са условията. Но при всички случаи във всяка една приватизация има напрежение сред синдикатите. Не е тайна това, че примерно производителността на труда в България, аз я смятах навремето, когато ние приватизирахме, едва ли много се е подобрила през последните години, но спрямо фабриките на British American Tobacco в Германия например, производителността в Българя беше 30 пъти по-ниска. Така че има какво да се желае. Това не е само въпрос на работниците, това е и въпрос на технологии.
Водещ: И на, разбира се, решение на ръководството.
Лидия Шулева: Да.
Водещ: Приключваме с тази тема. Благодаря ви за това, че дойдохте, за да чуем вашето експертно мнение и тепърва ще чакаме да видим какво ще стане с тютюневия ни холдинг.