Скопие, РМакедония /КРОСС/ Веднага след обявяването на независимостта на РМакедония на 8 септември 1991 г. се стигна до въоръжени конфликти между ЮНА и словенската териториална отбрана, съобщи онлайн изданието "Курир".

Военният сблъсък завършва за трийсетина дни с подписването на Брионската декларация и изтеглянето на частите на ЮНА от Словения в Сърбия и Босна и Херцеговина.

Същият ден заедно със Словения, обявява независимост и Хърватска. На 6 май избухват безредици, а след това се стига и до престрелки в и около морската база "Лора" в Сплит. Първа жертва на безредиците  става редник Сашо Гешовски от Кавадарци, който извършва по същото време стражарска служба.

Сплитските събития стават началото на зачестилите инциденти и въоръжени стълкновения между силите на Югославската народна армия и Хърватската национална гвардия, които след това прераснаха в открит въоръжен конфликт.

Това създава и бъркотия в Босна и Херцеговина, още повече след обявяването на Източна Херцеговина и областта Босненската Краина за Сръбски автономни области, които се поставят под пряка юрисдикция на федералната власт, т.е. на ръководството в Сърбия.

За мирното уреждане на кризата, на 27 август 1990 г. Европейската общност приема декларация за Югославия.

Подписани са общо два документа - споразумение за прекратяване на огъня, едно от поредицата безуспешни и "Меморандум за разширяване на наблюдателската дейност на ЕО в Югославия".

Подпис в Декларацията сложиха тогавашния председател на Председателството на СФРЮ Стипе Месич, от името на Федералния изпълнителен съвет Анте Маркович, както и председателите на всичките шест републики. От името на ЕО декларацията подписа Ханс Ван ден Брук, председател на Министерския съвет и ръководител на дипломарицията на Холандия, която тогава председателстваше Общността.

С Декларацията се гарантира стабилността на външните и вътрешните граници, правото на изповядване на народите на собствения си суверенитет и отказ от използване на насила като политика на свършен факт.

Като последен опит за предотвратяване на гражданската война, на 7 септември ЕС организира в Хага мирна конференция за Югославия.

Следейки състоянието в Югославия, първия многопартиен македонски парламент прие Декларацията за независимост на 25 януари 1991 година. След това последва и решение за свикване на референдум на 8 септември 1991 г.

На вота на 8 септември 1991 г., според официални данни, от 1.495.626 избиратели сизлизат да гласуват 1.132.981 граждани с право на глас или 71,85 на сто, а общия брой граждани, които гласуват положително на референдума са 1.079.308 или съответно 95,09 на сто (т.е. 72,16% от общия брой на имащите право на глас).

/НИ/