Прищина, Косово /КРОСС/ "Ако попитате гражданите, които живеят там [в северните части на Косово-б.а.], дали са в несигурност, колкото вярват на политиците от Белград, дали наистина смятат, че ще се реализират исканията на местните сръбски лидери? Дали някой се надява на промяна към по-добро? А какво ще стане, ако ги попитате дали знаят, че живеят в информационно затъмнение?... Че медиите и публичната сфера не предлагат честни дебати? Дали искрено ще му отговорят? Дали ще кажат, че все пак чакат ново идване на Богданович и Стефанович?"

С тези думи на тревога и безизходност от ситуацията започва анализа на сръбския "е-новине", посветен на проблемите на сърбите в северните провинции на Косово.

Премиерът на размирната област, която преди няколко години обяви независимост от Белград откри преди време в Лепосавич училище за танци. Дочака и група от сръбски и албански деца, заедно с родителите си.

Обеща стипендии за обучението им, за да станат служители на косовското правителство. От друга страна на улицата автобус със сръбски ученици тръгна на екскурзия из цяло Косово. Същевременно в Зубин Поток майстори от няколко дни работят по ремонт на сграда, в която ще бъде базирана косовската община, и от която ще се вее косовското знаме.

Малко по-далеч - в новата община Северна Митровица, много работници от двете страни на Ибър бързат за започнат работа в Трепча. Тази фирма работи благодарение на богат инвеститор, а градът с двете общини става важен промишлен център...

Журналистът, който е албанец в местен вестник мисли как да анализира явлението намаляване на безработицата в северната част. Минава през северните райони и посещава стария лагер на международните сили, който сега е пуст и се намира между двете части на града. Той може да пише и за съвместните  футболни клубове. Изморен, разполагайки се на леглото си спомня, че наскоро се запознал с М. който преди години беше на барикадите, и замяраше с камъни полицията, властта, но не знаеше истината, нито пък искаше да мисли друго.

Преди самия край на кризата, през 2000 и някоя година, когато всички бяха на крака, в очакване, М. не очакваше края, нито пък резултатите. Отказва се от всичко и започна да търси живот за себе си в малкото предградие в северната част на разделения град... Тръгна да търси, избягвайки да се разочарова в своите и чуждите идеали. Реши да се обърне, да остави барикадите и да се посвети на идеологията на живота.  

"Защо се обърна към своя живот? - го попита журналистът.

М. каза, че си спомня, че политиците му обещавали различни глупости. Тогава, казва той, КФОР постоянно провеждаше преговорите със сръбските лидери.

"Белград пееше същата песен за резолюция № 1244, а косовските лидери търсеха зачитане на целостта. Всичко това вливаше страх. Бяхме отровени с патриотични изявления, с дилеми ЕС или Косово. Не можех да разбера, но нещо смърдеше..., заяви М. И тогава реши да се оттегли от барикадите и да отвори книжарница, защото тогава все още беше студент по литература.

Че е предсказател, казва той, се потвърждава и от това, че днес си сътрудничи с книжари от Белград и Прищина, предлагайки заглавия на всички езици.

/НИ/