Водещ: Бисер Петков, току-що избран за управител на НОИ, мой гост в „Здравей, България”. Току-що, току-що – вчера ви гласуваха доверие в Народното събрание. Днес ли ви е първият работен ден?

Бисер Петков: Не, вчера вече бях в Националния осигурителен институт (НОИ), така че днес ще бъде вторият ми работен ден.

Водещ: И? Как, какво видяхте, с какво усещане сте, тежко ли е наследството, което получавате на този пост?

Бисер Петков: Първите ми впечатления в НОИ са, че институтът е действал нормално, може да се каже, в периода, в който не е имал титуляр за управител, тъй като е имал действащ подуправител, който по закон изпълнява функциите на управителя в негово отсъствие. Така че всички задачи, които са произтичали от последните промени в Кодекса за социално осигуряване, влезли в силата на месец август...

Водещ: Са изпълнени.

Бисер Петков: … са изпълнени в срок.

Водещ: Не е имало вакуум, според вас?

Бисер Петков: Не е имало вакуум. Разбира се, има много задачи, които тепърва трябва да се решават, но в никой случай не е бил институтът на автопилот, ако мога да използвам тази заемка от вашия анонс.

Водещ: Да. Мандатът ви приключва до 2013 г. Прочетох, че сте казали, че има спешна нужда от модернизация, или може би не толкова спешна, но поне от модернизация на НОИ. Сега сме 2011 г., имате година и половина, колко точно до края на мандата, или две години?

Бисер Петков: Малко повече.

Водещ: Модернизацията, от която има нужда НОИ, може ли да се случи в този период, според вас?

Бисер Петков: Не мисля, че това е нещо, което трябва да започне и да спре в рамките на някакъв период или да се случи в рамките на някакъв период. Това е процес, който мисля, че трябва да протича постоянно. И аз смятам просто на този процес да му дам един допълнителен импулс…

Водещ: Да се засили.

Бисер Петков: Да се засили. За да може да се засили, за да може институтът да може да бъде колкото се може по-адекватен на изискванията на времето, в което живеем.

Водещ: Добре. Дайте конкретно – какви са първите най-спешни неща, които ще направите?

Бисер Петков: В тази посока смятам, че това, което трябва да се направи, е НОИ да разшири набора от електронни услуги, които предлагат на работодатели, осигурители и другите лица, които се ползват от неговите услуги.

Водещ: Как?

Бисер Петков: Това е чрез развитие на информационните системи, чрез...

Водещ: Какво ще може да се прави по интернет?

Бисер Петков: Това, което в момента може да се прави, е да се правят справки, да се правят някои видове декларации. Смятам, че, и тепърва ще дискутираме с...

Водещ: Така де, това вече го има, вие какво друго предлагате?

Бисер Петков: ...с колегите да разширим тези възможности, като не бих могъл да кажа в конкретиката какво точно ще се случи, но ще работим в тази посока, включително и за обновяване на интернет страницата на НОИ и създаване на функционалности, на нови възможности за предлагане, респективно ползване, на тези електронни услуги.

Водещ: Първата ви работа – по-добро функциониране на интернет страницата и на общуването на гражданите с вашата институция по интернет?

Бисер Петков: Смятам, че това е задължително за една социална институция, каквато е НОИ и с която са свързани огромни части от българското население. Затова считам, че трябва да се работи...

Водещ: Разбрах. Преди малко, когато ви попитах за наследството, дали е тежко, вие се спряхте на последните три месеца и казахте, че НОИ не е бил на автопилот. Да се върнем обаче малко по-назад. Добре ли работи Христина Митрева, според вас, чийто наследник сте Вие на поста?

Бисер Петков: Не съм човекът, който да оценява който и да е от предшествениците в НОИ.

Водещ: Според вас, има ли грешно направени изчисления от страна на НОИ за тази година?

Бисер Петков: По отношение на бюджета на държавното обществено осигуряване, дали има грешни прогнози...

Водещ: Да, сбъркани ли са сметките?

Бисер Петков: ...  ще стане окончателно ясно в края на годината, защото, както знаете, планирането, изпълнението на бюджета е в рамките на една календарна година. Факт е обаче, че за първите седем месеца на годината е налице изоставане в приходите на бюджета на държавното обществено осигуряване с около 208 млн. за първите седем месеца, до края на месец юли. Това е информацията, която имам, тя е всъщност и публично оповестена, не казвам новина. 208 млн. лв. е изоставането в приходите, спрямо планираното за този период.

Водещ: Каква е целта, която си поставяте до края на годината, с колко да бъде намалено това изоставане?

Бисер Петков: Общите усилия на НОИ и на НАП, която знаете, че събира осигурителните вноски, е да се направи всичко възможно този текущ дефицит да се свие максимално.

Водещ: До колко?

Бисер Петков: Не мога да кажа числа.

Водещ: Може ли на нула да излезете или това е непостижима цел?

Бисер Петков: Не мисля, че е реалистично, но не бих могъл на този етап нищо конкретно да коментирам.

Водещ: Какво мислите за начина, по който беше отстранена Христина Митрева от поста? Не може да не сте си помислели...

Бисер Петков: Това също не е въпрос, на който бихте могли да получите коментар от мен.

Водещ: Задавам ви този въпрос, понеже всъщност обвинението към г-жа Митрева беше, че тя е сбъркала сметките, че тя е виновна за въпросното изоставане. В същото време, доколкото знам, сметките се правят от Министерството на финансите, нали така, че и от парламента. Кой е виновен за това изоставане, според вас – НОИ, министерството ли е задало грешни данни, или пък парламента, Бюджетната комисия?

Бисер Петков: Не съм запознат с тази бюджетна процедура и не мога да определям има ли и кой има такава вина. За 2011 г. бюджетът е разработен, разбира се, съвместно от тези институции, но така или иначе бюджетът, досегашната процедура се разработва и внася от НОИ.

Водещ: Харесвате ли си екипа, ще сменяте ли хора?

Бисер Петков: Доколкото познавам хората, работещи на ключови позиции в института, те са добри професионалисти и във вчерашната първа среща, която имах с част от екипа, имах възможност да кажа, че ще залагам на професионализма в работата им и на лоялността към институцията. Така че всеки, който отговаря на тези критерии и има желание, показва го с действия, че е полезен на институцията, има място в тази институция. Така че това ще бъдат критериите. Считам, че в НОИ трябва да се даде възможност за професионално израстване на много млади хора.

Водещ: А знаете ли през последните няколко месеца дали са сменяни директори на териториалните дирекции на НОИ?

Бисер Петков: Имаше конкурси за тези места на териториалните директори, на териториалното управление по социално осигуряване, съгласно и в резултат на промените...

Водещ: Тоест има сменени хора?

Бисер Петков:  ... промените в Кодекса за социално осигуряване, които въведоха конкурсно начало и мандат за тези позиции. Има сменени хора, така че всъщност конкурсите на повечето места, на почти всички териториални управления са проведени и са избрани териториални директори.

Водещ: Когато беше отстранена г-жа Митрева, всъщност тя си подаде оставката, но обясни, че й е бил оказван натиск да подменя въпросните директори на дирекции на НОИ, съобразени с партийната повеля на управляващата партия ГЕРБ, че й е оказан политически натиск, твърдеше тя. Това притеснява ли ви вас?

Бисер Петков: Не, не ме притеснява, върху мен не е оказван политически натиск и не очаквам да бъде оказван такъв.

Водещ: Твърди се, че сте човек на Симеон Дянков. Вярно ли е? Познавате ли се, приятели ли сте?

Бисер Петков: Не мисля, че съм човек на някой, който и да е. Разчитам на професионалните си качества, на опита, на името, което имам в професионалните среди. С господин министъра на финансите контактите ни са само служебни.

Водещ: Ако любезно ви помоли да назначите човек в някоя дирекция, какво ще му отговорите?

Бисер Петков: Ако той отговаря на критериите и изпълни процедурите, които съществуват за тази длъжност, това от кого е предложен, в крайна сметка, няма значение, важно е той да отговаря като професионални изисквания. И това, което смятам да работя, е все повече да се разширява конкурсното начало в назначаването на отговорни ръководни позиции в системата на НОИ, както стана дума вече – това е предвидено вече в Закона директорите на териториалното управление. Считам, че трябва да бъде въведено за главните директори в централното управление, които ръководят функционалните направления.

Водещ: Г-жа Митрева в месеците, в които течеше нейното освобождаване, защото то беше придружено със скандали, беше упреквана от управляващите, че не може да смята, а пък си тръгна от НОИ с ръкопляскания от колегите. Очаквате ли и вие да си тръгнете така?

Бисер Петков: Очаквам, когато дойде този момент, да си тръгна с достойнство.

Водещ: Колко са хората, които си плащат съвестно осигуровките в България?

Бисер Петков: Не мога да назова определено число, защото нямам конкретно тази информация. Общо осигурените лица са от порядъка на 2,6 млн.

Водещ: 2.6 млн. са общо осигурените лица в България? Броят им, според вас, намалява ли през последните години или се увеличава?

Бисер Петков: Да, има данни за намаляване на броя на осигурените лица последните месеци и години, и лека тенденция на повишаване на броя на пенсионерите, което е неблагоприятна тенденция за всяка разходна...

Водещ: Защо се случва това, защо осигурените лица намаляват?

Бисер Петков: Причините са комплексни, вероятно. Вероятно, дава отражение безработицата, т.е. хора, които губят работа и съответно, вероятно, хора, които по някакъв начин преминават в така наречената сива част от икономиката и които не внасят осигурителни вноски. А има и общи демографски тенденции, които влияят върху този процес.

Водещ: Според вас, трябва ли да бъдат увеличавани осигуровките догодина?

Бисер Петков: Не съм аз човекът, който ще вземе това решение. Понеже от параметрите, по които се изготвя проектобюджетът на държавното обществено осигуряване за 2012 г., на този етап не е предвидено увеличаване на размера на осигурителната вноска.

Водещ: Ако не предвидено увеличаване на осигурителните вноски, според вас, как ще се справите със събираемостта и ще има ли пари пък за пенсии, нещо, което ни обещават днес от страниците на вестниците управляващите, за увеличени пенсии?

Бисер Петков: Пари за пенсии, такива, каквито ги предвижда законът, ще има, така че е твърде рано на този етап да коментираме каквото и да е по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. Процедурите са все още в начална фаза, този въпрос, предполагам, ще бъде актуален и по-конкретно ще може да се коментира през месец октомври.

Водещ: Една ваша идея – възрастта за пенсия да бъде определяна спрямо продължителността на живота в България. Бихте ли казали по-конкретно какво имате предвид?

Бисер Петков: Всяка една разходопокривна система, при която пенсиите се плащат с осигурителните вноски на лицата, които работят и които внасят, трябва да поддържа определени пропорции, определен баланс между това, което постъпва в системата като приходи, и това, което се плаща, между броя на лицата, които внасят и които черпят от системата.

Водещ: Така. Каква е продължителността на живота в България в момента?

Бисер Петков: Не мога да назова точната продължителност, но има тенденция на нейното нарастване.

Водещ: Тоест живеем по-дълго, такава е тенденцията?

Бисер Петков: Да, като това има своето негативно отношение върху разходопокривната система, въобще ефекта от застаряване на населението, тъй като увеличава живота след пенсиониране, респективно разходите, които има.

Водещ: Има повече хора, на които да се плащат пенсии.

Бисер Петков: Повече хора, на които се плащат, и по-дълго се плащат пенсии.

Водещ: В момента мъжете се пенсионират на 63, нали така?

Бисер Петков: На 63, жените на 60.

Водещ: А жените на 60. Според вас, сега отговаря ли възрастта за пенсиониране на продължителността на живота, вашето предложение адекватно ли е?

Бисер Петков: В момента, както знаете, има действащи текстове в Кодекса за социално осигуряване, които предвижда постепенно нарастване първоначално на осигурителния стаж, а от определен етап нататък законоустановената възраст за пенсиониране, което показва, че всъщност има такава нужда от повишаване на законоустановената възраст. По-големият проблем е, че ефективната пенсионна възраст, тоест реалната, средно е значително по-ниска от законоустановената. Тоест много хора започват да черпят от системата доста по-рано от тази възраст, която коментирахме. Това е поради режими на ранно пенсиониране, които съществуват.

Водещ: Това трябва ли да се промени, според вас, и приключваме – режимите на ранно пенсиониране?

Бисер Петков: Според мен винаги трябва да се държат под наблюдение и където има възможности, да се ограничават.

Водещ: Ясно. Благодаря ви за този разговор. Успех ви желая на новата работа.

Бисер Петков: Благодаря.