София /КРОСС/ На 12 септември 1903 г. стар стил край кратовското село Луково става най-голямото сражение между чети на ВМРО и османски войски в Скопския революционен окръг. В продължилия близо 10-часов бой участват съединените чети на кратовчанеца Григор Манасиев, Воденската чета на Атанас Мурджев и Тома Пожарлиев, както и четата на пламенния родолюбец, Никола Дечев.

Общата численост на четите е била малко над 160 души. Ранната утрин на 12 септември 1912 г. ги заварва на Петлев чукар, между кратовските села Луково и Емирица. Междувременно местните селяни предвидливо ги известяват за приближаването на многочислена войска и башибозук. Войводите решават да приемат сражението, като Никола Дечев издава заповед четниците да се разположат на позиция във верига по местностите Петлев чукар, Шилков чукар, Големия камък и Провлака. Сражението започва преди обед и продължава през целия ден.

В боя османските войски предприемат атака след атака. Четниците от своя страна контраатакуват, а на турските куршуми смелите идеалисти отговарят с “Ура” и песните - “Жив и той, жив е” и “Не щем ний богатство”.

Численото преимущество на османските редовни и башибозушки части обаче си казва своето. Българските чети са принудени да се съпротивляват срещу близо 7 000 османска войска, жадна за оплячкосване и насилия. Според свидетели на сражението, боевете са водят близо 10 часа, през целия ден до късната вечер. Ръководителите на османските войски са наясно, че настъпващата нощ ще бъде идеално прикритие за изтеглянето на обръжените чети и затова бързат да приключат боя по-бързо, независимо от жертвите. 

В резултат на поредното ожесточено османско нападение, късно вечерта последователно падат позициите на Провлака, Голям камък и Шилков чукар. Четниците обаче се задържат и успешно отбраняват позицията на Петлев чукар. Сражението над с. Луково, станало на 12 септември 1903 се смята за най-кръвопролитното по време на Илинденското въстание в Скопския революционен окръг. В него загиват 31 четника и 746 турци – войска и башибозук.

С падането на нощта оцелелите четници от позициите на Петлев чукар се изтеглят. Никола Дечев, който е тежко ранен в корема, за да не е в тежест на своите другари се самоубива. Водачът на другата чета, Григор Манасиев е също тежко ранен и подобно на своя другар Никола Дечев избира пътя на самоубийството. В боя загива и брата на известния художник Август Розентал - Юлий Цезар Розентал.

/НИ/