Вежди Рашидов, министър на културата, и Смеон Дянков, министър на финансите, в интервю за предаването на БНT "Денят започва"

Водещ: Сега да включим вече министър Рашидов. Здравейте.

Вежди Рашидов: Добро утро.

Водещ: И да си честитим този музей, защото аз смятам лично, че наистина той е нещо интересно. Днес го откривате, ще присъствате и двамата, а пък лентата ще пререже премиерът Борисов. Кажете сега, преди да питаме точно колко пари са вложени, как точно ще точно ще изглежда музеят, какво ще представлява, министър Рашидов?

Вежди Рашидов: Първо ще го открием заедно, защото целият този музей го изстрадахме заедно с министър Дянков. Той идваше следобед, аз сутрин, но дето се вика по цял ден бяхме на музея, както и първия музей, така и на втория музей. Така че по-скоро говоря за министър Дянков като за партньор, с който изградихме вече няколко музея и разбира се без… Аз откровено казвам, че понякога съм изпадал и на ръба на отчаянието, знаете добре,ч е бюджетът на министерството никак не е голям...

Водещ: В новия бюджет ви обещават повече, приет, министърът преди малко каза...

Вежди Рашидов: Чух, благодаря му. Разбира се, това не идва от симпатии към мен, и аз го казах по една медия, това идва от ясното разбиране на нуждата българската култура и българската идентично все повече да може да се развиват. Слава Богу, че министър Дянков е и човек, който има отношение към културата и това разбиране е много важно. Сещате се, че не е въпрос на симпатии, отделно е това, че сме прекрасни приятели. Но ние сме и приятели, защото имаме много общи неща в областта и на културата говорим много сериозни неща, и разбирането на значимостта на българската култура.

Водещ: Хареса ли ви как изгледа музеят?

Симеон Дянков: Музеят е страхотен, за мен - най-добрият музей в България, убеден съм, че много туристи ще... Убеден съм всъщност, че ще стане най-голямата атракция в София за чуждестранни туристи. И вчера следобед реших да мина, макар че беше неделя, да го видя за последен път преди откриването. Отидох, Вежди Рашидов беше там в четири следобед. Музеят е прекрасен и като музей, защото това всъщност са много добри художници. Той е и скулптура, и картини, трябва да се каже...

Водещ: 77 скулптури в парка, нали така, така прочетох?

Симеон Дянков: Засега.

Вежди Рашидов: Засега да, продължаваме да издирваме. Знаете, че всички тези произведения в годините, тъй като не е имало стопани, ние сме хора, които бързо искаме да си унищожаваме миналото, а хората правят история от миналото си независимо дали миналото е добро или лошо, но музеите са необходимост именно за това, защото това е единственото място, където се запазва паметта и историята. Вижте аз просто ще ви го обясня. Ние често като говорим за нас и за нас по-важни са едни елементарни, по-простички неща като новина, отколкото да речем нещо което касае времето.

Водещ: По-съществено, да.

Вежди Рашидов: Ще ви дам и пример. Преди само една седмица с премиера Борисов открихме нещо много уникално – „Ески джамия”, реставрирана за 2, 4 млн. лв. Уникална само по себе си джамия. Единствената в света джамия, където стенописите са повлияни от Барока, от Европа са повлияни.

Водещ: Да.

Вежди Рашидов: Те не са типично ориенталски стенописи. Само по себе си, той премиерът беше казал една хубава фраза - че това е българският Йерусалим - не, то е нещо много повече от българския Йерусалим, защото е в Йерусалим има две религии на едно място наслоени, докато тук има и тракийско светилище, и православна от Средновековието църква, и некропол с 18 гроба, отгоре и джамия - все храмове на духа. Което само по себе си не е случайно място, то е магично място. Уникалното е, че реставрацията е чудовищно хубава, чудовищно бих казал. Аз не бях виждал досега такова добро изпълнение. И наистина като откривахме накрая видях, че как „Берое” като подари една фланелка, това беше новина. Вижте, когато говорим за сериозни държави, ако ние всички заедно не вземем да си популяризираме културата, нека не се надяваме на кой знае каква слава и успехи. Защото, когато кажем думата пари за какво се сещате - Лувърът, гарата Дорсе, операта, Айфеловата кула, Помпидо музеят, Триумфалната арка и блокове и кафенета, където пият.

Симеон Дянков: Този музей на социалистическото изкуство струва сравнително малко пари, той е малко над 3 милиона лева.

Вежди Рашидов: А, питахте за парите. Да, към 3 милиона лева, но не от централния бюджет. Винаги съм гледал малко да не притеснявам министърът, защото аз добре знам, че никак не му е лесно. Самият аз като художник разбрах, че наистина държавата, не само нашата, целият свят е в криза. Много театри, много кина са спрели субсидиите. Ние не само не сме ги спрели, а ги увеличаваме. При нас малко процесът е обратен, независимо че българите сме вечно недоволните хора. Ние сме така направени...

Симеон Дянков: Малко над 3 милиона лева струва този музей, но съм убеден, че в рамките на две години той ще се изплати напълно. Очаквам огромен интерес, понеже съм говорил с доста чужденци, доста кореспонденти на големи световни медии вече минаха от там и очакваме от днес да го покрият, просто на чужденците им е интересно не само за България, а и за цяла Източна Европа тази част от миналото. А освен в Унгария, където има скулптурен музей само в Будапеща, но няма такъв универсален музей като нашия, няма такъв музей в целия свят. За мен той също е и затваряне на една глава от историята на България. Това е културна история. Но трябва да кажем мястото на комунизма е в музеите, оставяме го там. Благодарим на тези творци, които са правили разкошни произведения тогава и продължаваме напред. Това реално е преходът.

Вежди Рашидов: Аз мисля, че реалният преход започва сега, колкото и да звучи странно. В крайна сметка аз съм човек, който съм малко така по-прям. Вижте, не може непрекъснато едно плашило да е оправдание за неможенето на едни други хора. 20 години е прекалено дълго време. Време беше като цивилизовани хора да оставим социализма в музеите, за да могат хората да видят това, което желаят да видят и наистина да се започва, както сутринта говорихте за много сериозни неща, за бъдещето на Европа, за бъдещето на страните, това да е посоката на работа и на мислене. Защото иначе забавленията непрекъснато... Идва поговорката „на калпава ракета...”, нали се сещате?

Водещ: Добре, министър Рашидов, вие ще продължите. Господин Дянков, на вас ви благодаря.

Симеон Дянков: И аз ви благодаря.

Водещ: И знаете предаването записва. Тук ще се архивира, че сте обещали повече пари на министър Рашидов и той вече по-спокойно ще идва при вас да иска пари догодина, да не се притеснява.

Вежди Рашидов: Вижте, самият г-н Дянков сам го реши това нещо и той го казва. Аз не никога не съм го притискал по този начин, по който...

Водещ: Не, естествено, аз се пошегувах, ясно е, че се води безкрайни разговори.

Вежди Рашидов: Но фактът, че го казва, осъзнаването е ясно, защото, да, трябват. Ето, мръдна българското кино откакто ние дойдохме на власт и като го казвам, казвам го много отговорно защото аз четох пред парламента, че от „Мисия Лондон” до „Тиклт”, който сега е определен да отиде за „Оскари”, до „Ава” и „Островът”, всичко това сме финансирали нашето правителство, колкото и да плачем, че няма пари. Да, трябват пари. Българското кино ще се развие и няма начин...

Водещ: Господин министър, нека сега да включим Боряна Недялкова от музея, за да могат хората наистина да видят на живо какво става там. Господин министър Дянков, благодаря ви още веднъж. С вас ще продължим, министър Рашидов.

Здравей, слушаме те, Боряна.

Репортер: Добро утро, другари, както се казва. Пренасяме се за минути в Музея на социалистическото изкуство. Искам да кажа първата реакция, която извика в екипа в момента, в който дойде тук, това беше – ах, в какъв захлас изпадам, въобще такова едно настроение. И това никак не е случайно, тъй като тук определено се усеща атмосферата на далечното минало. Всъщност музеят се намира в пространството между столичния КАТ и Националната следствена служба. Този музей предизвика много коментари в социалната мрежа. Според едни е време вече комунизмът наистина да застане зад витрина. Други предлагат дори Паметникът на съветската армия също да бъде преместен тук. Музеят всъщност обаче ни припомни историята, особено на младите. Тук са експонирани портрети и скулптури, които в момента виждате, на комунистически функционери, както и картини с пролетарски сюжети – вдъхновени работници, огромна звезда в прослава на компартията. В двора на музея са поставени фигурите на Ленин и Сталин. Както виждате, външната експозиция е напълно изградена, като включва дори символичната звезда, която драматично е свалена на 4 октомври 1990г. от сградата на бившия партиен дом в столицата. В чуждестранния печат информацията за дома на социалистическото изкуство също не бе подмината. България все още продължава да се люшка измежду проблематичното си комунистическо наследство и отваря музей, посветен на неговото изкуство, пише американският вестник „Вашингтон поуст”. Музеят на социалистическото изкуство в София символизира дългата и мъчителна раздяла на България с комунизма, пише агенцията. Хиляди статии и картини от тоталитарната ера се изваждат от прахта от тавани и килери, за да се възстановят за новия си дом. Разпалва се дебат дали музеят създава романтична представа за съветската ера или учи младите поколения за нейните ужаси. Други бивши сателити на Съветския съюз като Чехия и Унгария отдавна имат подобни музеи. Фактът, че това отне на България доста повече време, е знак, че преходът към демокрация е завършен, допълва агенцията. Каквито и да са коментарите, обаче в никакъв случай не трябва да се пренебрегва високата художествена стойност на произведенията, които виждаме тук, защото тя като цяло стои по-високо от всякаква политическа пропаганда. Вече може да се убедите и самите вие след като днес бъде открит музея. А пък дори ако желаете, можете да си купите и тениска или чаша с лика на някой социалистически лидер.

Водещ: Благодаря ти, Боряна. Боряна Недялкова пряко от Музея на социалистическото изкуство. Откриването е днес. Радвам се, че министър Рашидов остава да поприказваме. Май нещо пак от западните медии не разбраха, не знам дали чухте, но хайде да не го коментираме това.

Вежди Рашидов: Не, какво да коментираме. Правилно казват западните медии, но това е мой израз, че дълги години социализмът ни беше едва ли не един бонбон, който го търкаляме непрекъснато между двете бузи. Мисля, че вече е време. Децата ни почват да не ни разбират нас. Защото, когато ето, аз ще ви дам един пример, моят син, примерно, 90-та година беше на 12 години момче, сега вече е голям мъж. На 12 години той не осъзнава какво е това и не може да забавляваме едно ново поколение. Има смяна на поколенията. Да, естествено в цивилизованите държави всичко онова, което е било минало, то отива по някакъв начин в музеите. И пак ви казах, музеите са онова място, където се съхранява паметта и историята. Дали тя е добра историята, дали е лоша, това е друг прочит на друго време.

Водещ: Несъмнено.

Вежди Рашидов: Но ние не можем да бъдем вандали, да унищожаваме поголовно всичко след нас, защото това е присъщо само на племената, те унищожават всичко след като се нахранят добре, за да не остане за другите.

Водещ: Аз също за това започнах с констатацията, че аз лично харесвам тази идея и много се радвам, че успяхте да я осъществите. Но възниква въпросът - защо в процеса на работата се отказахте от името „Музей на тоталитарното изкуство”, а се спряхте на „социалистическото изкуство”?

Вежди Рашидов: Вижте, понятието тоталитарно не покрива само времето на социализма. Спокойно, аз писах в едно интервю, може да търсим и бюст на Ахмед Доган, защото и той е тоталитарен лидер, примерно. Не, аз не го казвам шеговито. Да, той е командир на една дружина. Има и други тоталитарни. Така че понятието е много по-широко. Да, разбира се, това е период на една система, социализма от 1944 до 1990г. Водещ: Да, до 1989г.

Вежди Рашидов: И това наистина, за да може да е профилирано, да влезе точно този период на една идеология... Ще ви кажа и защо – по простата причина, че, знаете, че това беше едно време на идеализиране на личността, на култ към личността, на тематиката, определено насочена в конкретна посока, положителният герой, дори до смехотворни. Аз като бях войник мога да ви кажа, че четох, бях войник в Правец и по пътя между Ботевград и Правец имаше дори, бяха направили един голям плакат, където пишеше „Да преизпълним петилетката предсрочно за шест години”.

Водещ: Да, той стана много популярен.

Вежди Рашидов: Имаше едни понятия, които бяха станали нещо друго, но не и...

Водещ: Те бяха вече „крилати” фрази.

Вежди Рашидов: Те нямаха значение. Сега няколко думи... Разбира се преди една седмица открихме „Ески джамия”, която е култов музей за толерантността на религиите, уникален сам по себе си. Знаете добре, че преди известно време открихме Музея на съвременното изкуство, подписахме вече с норвежкото правителство новия договор за разширяване на музея, ще започне от януари. Да, върви, тече процедурата по т.нар. „Лувър”. Те журналистите го казаха Лувър, защото аз възкликнах – най-после България да си има свой Лувър, заради голямата квадратура. Но ще пуснем дискусия и за ... Наистина този музей да носи едно звучно добро българско име. Не забравяйте, че в Ларгото подписахме 16 милиона европейски пари за 19 хил.кв.м. подземен музей на археологията. Така че музеите в тази посока вървят. Но нека хората да не остават с впечатление, че ние само музеи правя, защото съм художник. Не, музей правя, защото България няма музеи реално погледнато. Всичкото е настанявано някъде временно, премествано, но няма свои музеи завинаги. Разбира се, ако искаме да развиваме туризъм, трябва да имаме музеи. Няма такава държава без музеи.

Водещ: Споделяте очакванията, много оптимистични, на министър Дянков, че ще има много големи постъпления от този музей, много голям интерес от чужди туристи.

Вежди Рашидов: Само две думи да ви кажа... Вижте, не само от този, от всички музеи ние трябва да се научим. Аз сега пътувам за Париж. Имам покана от г-н Лоарет, президента на Лувъра, и с министъра на културата г-н Митеран има среша сега на 20-ти. И аз ще подпиша сега едно споразумение наистина да пращаме стипендианти да учат музейно дело и музеен мениджмънт. Там дори и чистачка да назначат в Лувъра, минава през курс. Тук не разбираме малко музейното дело. Тук - седим едни хора и чакаме едни заплати. Музейното дело е един сериозен бизнес. Това са сериозни туристически дестинации. Преди малко ви казах дори за фланелката за новината. Ние знаме - примерно Рим, като вземем - фонтанът Треви, Триумфалната арка, старата част, Пантеонът, какво друго знаем от Рим. Това са, какво е това – това са ни туристическите дестинации. Ние обаче, фланелката на „Берое” беше най-важното за всички. Не, трябва да изградим наистина една стратегия и трябва да се култивираме, наистина да пропагандираме държавата си и тя трябва да ни носи пари. Аз съм казал, че културният туризъм не започва от влизането ни в музея, културният туризъм започва от първата минерална вода от летището.

Водещ: Ама и от рекламата също на страната.

Вежди Рашидов: Аз преди малко за фланелката ви говорих. Ние всички трябва да участваме в тази реклама, всички трябва да бъдем ангажирани да популяризираме държавата. Но връщам се само за секунда. Вижте, ни е в момента приключваме ремонта на операта в Стара Загора. Започва ремонтът на театъра в Бургас. Започва ремонтът на театъра в Варна. В зала „България” започва ремонта, в момента разчистваме нещата, за да започне един основен ремонт. Това са все европейски пари. Одеве казах, че дори от централния бюджет не сме искали нито една стотинка досега. Всичко това, което ви говоря, защото не е малък бюджета, и гледам да не притеснявам г-н Дянков, защото разбирам, че е много тежка годината и го разбирам. Вече и аз започвам да разбирам.

Водещ: Трябва скоро да приключваме. Ще ви помоля да довърша...

Вежди Рашидов: Така че ние ще се справим в рамките на европарите и в рамките на бюджета, който имаме.

Водещ: Аз лично се радвам, че следващата година най-вероятно ще имате повече пари за култура, както обещава министър Дянков. Пожелавам ви да е така наистина.

Вежди Рашидов: Вижте, две думи...

Водещ: С две думи, защото наистина ни чакат.

Вежди Рашидов: Трябва да има, защото ние имаме живи хора, а на всичкото отгоре това са българските таланти, това са най-известните имена, това най-големите имена. Вижте, не е редно да получават по-малка заплата, да не давам примери, от който да е, защото големите български творци - това са генералите на българската държава, генералите на българската... Те не могат да бъдат възнаграждавани мизерно и обидно.

Водещ: Благодаря ви, министър Вежди Рашидов – гост на „Денят започва”. Днес открива Музеят на социалистическото изкуство.