/КРОСС/ 21 септември се отбелязва от Световна здравна организация като Световен ден на болестта на Алцхаймер. Този ден се чества ежегодно от 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с болестта на Алцхаймер.

Болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906 година от германският психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име. Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години, макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Към 2006 година броят на болните от това заболяване се оценява на 26,6 милиона души, като според прогнозите до 2050 година то ще засяга 1 на 85 души по света.

Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми. Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес. В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.

С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му. Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт. Индивидуалното прогнозиране на протичането на болестта е трудно постижимо, тъй като нейната продължителност варира много при различните пациенти. Болестта на Алцхаймер се развива неопределено дълго, преди да се прояви, и може да напредва с години без да бъде диагностицирана. Средната продължителност на живота след диагностициране е около седем години. По-малко от 3% от болните живеят повече от 14 години след диагнозата.

Причинит и развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък.Използваните в момента лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка на болестта. До 2008 година са проведени над 500 клинични опита за установяване на възможно лечение на болестта, но никой от тях не дава обещаващи резултати. Съществуват предположения, че някои промени в начина на живот, като умствено стимулиране и упражнения или балансирана диета, може би предотвратяват болестта на Алцхаймер, но няма адекватни свидетелства, които да подтвърждават тяхната ефективност.

Тъй като болестта на Алцхаймер не може да се лекува и е дегенеративна, от голямо значение са грижите за болните. В повечето случаи те се поемат от съпруг или близък роднина.Болестта налага значителни социални, психологически, физически и финансови тежести върху грижещия се за болния. В развитите страни болестта на Алцхаймер е едно от заболяванията, създаващи най-високи разходи за обществото.