София /КРОСС/  Княз Фердинанд е коронясан за Цар с короната на владиката, който отслужил молебена за обявяването на Независимостта на България, в храма „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Това каза проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, в интервю за Информационна агенция КРОСС  по повод днешния празник 22 септември, на който отбелязваме 103-та годишнина от историческото събитие.

Проф. Димитров разкри и други малко известни факти, случили се покрай този преломен за българската държава момент.

„На самото обявяване всички очакват на Царевец Княз Фердинанд, който пристига с влака от Русе. Той обаче отива в църквата „Св. 40 мъченици”, но там няма никой. Фердинанд е много озадачен и малко се уплашва. След малко вижда как от баира на Царавец се изсипва огромно множество народ. Тогава става тържествената церемония. Корона обаче няма, а той трябва да бъде обявен за Цар и коронясан. Тогава владиката сваля своята и я слага вместо царска корона на главата на Фердинанд. Третото Българско царство, така и не изработва царска корона”, разказа историкът.  

Преди да се реши на такъв дързък политически ход, какъвто е обявяването на Независимостта, Фердинанд потърсил съюзници в чужбина. Затова пътува да Виена, където получава от император Франц Йосиф уверение, че ще бъде подкрепен: „Въпреки това почти през цялото време докато прекосява Румъния на път за дома, той стои в тоалетната, от притеснение, защото се бои като се върне да не го завари някаква спешна депеша от Австрия, че тя се отказва от подкрепата си за обявяването на Независимостта”.

Именно Княз Фердинанд I и министър-председателят Александър Малинов обаче са държавниците, които поемат главната политическа отговорност за случилото се на 22 септември 1908 г. Правителството и парламентът също дават своята подкрепа. Армията е зад правителството и княза, макар ролята, която изиграва да не е толкова голяма, колкото при защитата на Съединението, две десетилетия по-рано, през есента на 1885.

Проф. Божидар Димитров е оптимист, че ако днес пред държавните ни мъже се изправи подобно предизвикателство, те ще го посрещнат достойно. Той припомни единодушието при гласуванията в Народното събрание на решенията за приемането на страната ни в НАТО и ЕС. „Ще припомня обаче, че когато се гласуваше да дадем 150 танка на Македония, на таблото се изписа цифрата 240 „за”, нямаше нито един „против”. Аз се надявам, че и в бъдеще, при подобни решителни за нацията и държавата моменти българският парламент ще гласува единодушно. Но просто историята не ни е поднесла такова изпитание”, заяви Божидар Димитров.

/ВС/