Владиката коронясва със своята корона Фердинанд за цар
Секция: БЪЛГАРИЯ
22 Септември 2011 07:34
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Владиката коронясва със своята корона Фердинанд за цар

София /КРОСС/  Княз Фердинанд е коронясан за Цар с короната на владиката, който отслужил молебена за обявяването на Независимостта на България, в храма „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Това каза проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, в интервю за Информационна агенция КРОСС  по повод днешния празник 22 септември, на който отбелязваме 103-та годишнина от историческото събитие.

Проф. Димитров разкри и други малко известни факти, случили се покрай този преломен за българската държава момент.

„На самото обявяване всички очакват на Царевец Княз Фердинанд, който пристига с влака от Русе. Той обаче отива в църквата „Св. 40 мъченици”, но там няма никой. Фердинанд е много озадачен и малко се уплашва. След малко вижда как от баира на Царавец се изсипва огромно множество народ. Тогава става тържествената церемония. Корона обаче няма, а той трябва да бъде обявен за Цар и коронясан. Тогава владиката сваля своята и я слага вместо царска корона на главата на Фердинанд. Третото Българско царство, така и не изработва царска корона”, разказа историкът.  

Преди да се реши на такъв дързък политически ход, какъвто е обявяването на Независимостта, Фердинанд потърсил съюзници в чужбина. Затова пътува да Виена, където получава от император Франц Йосиф уверение, че ще бъде подкрепен: „Въпреки това почти през цялото време докато прекосява Румъния на път за дома, той стои в тоалетната, от притеснение, защото се бои като се върне да не го завари някаква спешна депеша от Австрия, че тя се отказва от подкрепата си за обявяването на Независимостта”.

Именно Княз Фердинанд I и министър-председателят Александър Малинов обаче са държавниците, които поемат главната политическа отговорност за случилото се на 22 септември 1908 г. Правителството и парламентът също дават своята подкрепа. Армията е зад правителството и княза, макар ролята, която изиграва да не е толкова голяма, колкото при защитата на Съединението, две десетилетия по-рано, през есента на 1885.

Проф. Божидар Димитров е оптимист, че ако днес пред държавните ни мъже се изправи подобно предизвикателство, те ще го посрещнат достойно. Той припомни единодушието при гласуванията в Народното събрание на решенията за приемането на страната ни в НАТО и ЕС. „Ще припомня обаче, че когато се гласуваше да дадем 150 танка на Македония, на таблото се изписа цифрата 240 „за”, нямаше нито един „против”. Аз се надявам, че и в бъдеще, при подобни решителни за нацията и държавата моменти българският парламент ще гласува единодушно. Но просто историята не ни е поднесла такова изпитание”, заяви Божидар Димитров.

 

/ВС/