Събития

867 г. — Василий I Македонец, като регент убива малолетния император Михаил III и заема византийския императорски трон.

1122 г. — Папа Каликст II и император Хайнрих V сключват Вормски конкордат, а което се прекратява спора за инвеститурата.

1821 г. - Град Триполица в Гърция е превзет и около 30 000 мюсюлмани са избити.

1846 г. — Германският астроном Йохан Готфрийд Гал открива планетата Нептун, използвайки математическите предположения на френския математик Юрбен Льоверие.

1868 г. — Пуерто Рико обявява независимост.

1869 г. — В букурещкото читалище "Братска любов" се провежда събрание, което упълномощава Димитър Ценович и Любен Каравелов да участват в Учредителното събрание на Българското книжовно дружество в Браила.

1875 г. — 15-годишният Уилям Бони (Били Хлапето) — легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път.

1902 г. — Избухва Горноджумайското въстание.

1912 г. — Балканска война: С указ на цар Фердинанд I е формирано Македоно-одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов.

1923 г. — В България започва Септемврийското въстание. 1932 г. — Създадено е Кралство Саудитска Арабия.

1932 г. — Излиза първият брой на списание Пламък. 1944 г. — Към РМС е създадена детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация "Септемврийче".

1947 г. — В Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския лидер Никола Петков.

1948 г. — България отправя молба до ООН за членство в организацията.

1955 г. — В Лондон е подписана спогодба за уреждане финансовите задължения на Народна република България към Великобритания.

1963 г. — Куба се присъединява към ЦАОП (Централноамерикански общ пазар).

1973 г. — Хуан Перон е избран за втори път за президент на Аржентина, след като през 1955 г. е свален чрез преврат.

1975 г. — В курортният комплекс "Албена" започва XX конгрес на Международната асоциация на кинопрегледите и кинохрониките.

1982 г. — Завършва посещението на генералния секретар на ЦК на ЧКП и президент на Чехословакия Густав Хусак в Народна република България. Подписани са основни насоки за задълбочаване на икономическото и научно-техническото сътрудничество между двете страни.

1983 г. — Държавата Сент Китс и Невис става член на ООН.

1996 г. — С решение на Управителния съвет на БНБ девет банки с ликвидни проблеми са поставени под особен надзор. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ "Славяни", ТБ "Моллов", Ямболска и Добруджанска банка.

1999 г. — По време на 6-часовото си посещение в България германският канцлер Герхард Шрьодер заявява, че България може да бъде поканена за присъединяване към ЕС.

2002 г. — Илиза първата публична версия на уеббраузъра Mozilla Firefox ("Phoenix 0.1").

2003 г. — В резултат на енергиен срив няколко милиона граждани на Дания и Швеция остават за 2 часа без електрически ток.

2006 г. — Ежегодният Парад на любовта се провежда в Сан Франциско.

Родени

480 пр.н.е. — Еврипид, гръцки драматург († 406 пр.н.е.)

63 пр.н.е. — Октавиан Август, римски император († 14 г.)

1713 г. — Фернандо VI, испански крал († 1759 г.)

1759 г. — Клотилд Френска, френска принцеса († 1802 г.)

1781 г. — Анна Фьодоровна, велика руска княгиня († 1860 г.)

1783 г. — Петер фон Корнелиус, немски художник

1791 г. — Йохан Енке, немски астроном († 1865 г.)

1861 г. — Роберт Бош, немски индустриалец († 1942 г.)

1865 г. — Сюзан Валодон, френска художничка († 1938 г.)

1869 г. — Христо Бурмов, български военен деец († 1936 г.)

1870 г. — Крум Прокопов, български революционер († 1950 г.)

1880 г. — Джон Бойд Ор, британски политик, Нобелов лауреат († 1971 г.) 1885 г. — Иван Илиев, български революционер († 1923 г.)

1885 г. — Чудомир Кантарджиев, български революционер († 1924 г.)

1890 г. — Пандо Киселинчев, български скулптор († 1980 г.)

1890 г. — Фридрих Паулус, немски генерал († 1957 г.)

1892 г. — Георги Дамянов, деец на БКП († 1958 г.)

1897 г. — Пол Делво, белгийски художник († 1994 г.)

1901 г. — Ярослав Сейферт, чешки писател, Нобелов лауреат († 1986 г.)

1904 г. — Зорка Йорданова, българска артистка († 1970 г.)

1915 г. — Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.)

1916 г. — Алдо Моро, министър-председател на Италия († 1978 г.)

1920 г. — Мики Руни, американски актьор

1925 г. — Николай Кауфман, български музиковед

1926 г. — Джон Колтрейн, американски саксофонист († 1967 г.)

1930 г. — Рей Чарлс, американски музикант († 2004 г.)

1933 г. — Иван Иконописов - Бебето, български плувец

1933 г. — Кольо Севов, български писател († 1991 г.)

1934 г. — Пер Улув Енквист, шведски писател

1936 г. — Валентин Паниагуа, перуански политик († 2006 г.)

1938 г. — Роми Шнайдер, австрийска актриса († 1982 г.)

1943 г. — Тануджа, индийска актриса

1943 г. — Хулио Иглесиас, испански певец

1946 г. — Валентин Александров, български министър († 2008 г.)

1946 г. — Енрико Катуци, италиански треньор († 2006 г.)

1946 г. — Франц Фишлер, австрийски политик

1949 г. — Брус Спрингстийн, американски певец

1950 г. — Сашка Братанова, българска актриса

1951 г. — Милко Калайджиев, български певец

1953 г. — Димитър Атанасов, български писател

1954 г. — Иван Сосков, български математик

1956 г. — Паоло Роси, италиански футболист

1957 г. — Христо Гърбов, български актьор

1958 г. — Лита Форд, американска певица

1960 г. — Джейсън Картър, британски актьор

1972 г. — Рейчъл Ямагата, американска актриса

1973 г. — Артим Шакири, македонски футболист

1977 г. — Диджей Балтазар, български диджей

1978 г. — Кристиян Добрев, български футболист

1979 г. — Росен Каптиев, български футболист

1982 г. — Венелина Хаджиева, българска актриса

1984 г. — Матей Казийски, български волейболист

1985 г. — Маки Гото, японска певица

1988 г. — Хуан Мартин дел Потро, аржентински тенисист

Починали

877 г. — Игнатий, патриарх на Константинопол (* 799 г.)

1813 г. — Софроний Врачански, български духовник и писател (* 1739 г.)

1835 г. — Винченцо Белини, италиански композитор (* 1801 г.)

1853 г. — Иван Шопов, български библиограф (* 1826 г.)

1869 г. — Йохан Георг фон Хан, австрийски дипломат и учен (* 1811 г.)

1870 г. — Проспер Мериме, френски писател и драматург (* 1803 г.)

1877 г. — Юрбен Льоверие, френски математик (* 1811 г.)

1882 г. — Карл Шпицвег, немски художник (* 1808 г.)

1882 г. — Фридрих Вьолер, немски химик (* 1800 г.)

1888 г. — Франсоа Аший Базен, френски генерал (* 1811 г.)

1889 г. — Уилки Колинс, британски писател (* 1884 г.)

1903 г. — Аце Трайчев, български революционер (* ? г.)

1903 г. — Стерьо Наку, български революционер (* ? г.)

1904 г. — Гюрчин Наумов, Български революционер (* 1851 г.)

1904 г. — Емил Гале, френски художник, работил със стъкло (* 1846 г.)

1923 г. — Георги Казепов, български революционер и учител (* 1880 г.)

1923 г. — Димитър Кондов, деец на БКП (* 1880 г.)

1939 г. — Зигмунд Фройд, австрийски психиатър и психолог (* 1856 г.)

1943 г. — Александър Вутимски, български поет (* 1919 г.)

1947 г. — Никола Петков, български политик (* 1893 г.)

1953 г. — Гончигийн Бумценд, монголски политик (* 1881 г.)

1970 г. — Бурвил, френски актьор (* 1917 г.)

1973 г. — Пабло Неруда, чилийски писател, Нобелов лауреат (* 1904 г.)

1994 г. — Робърт Блох, американски писател (* 1917 г.)

2004 г. — Раджа Рамана, индийски ядрен физик (* 1925 г.)

Празници

 В старославянските традиции — Празник на плодородието и равноденствието Начало на астрономическата есен Киргизстан — Ден на държавния език Литва — Ден на загиналите във войните Саудитска Арабия — Празник на обединението на кралството (1923 г., национален празник) Япония — Празник на есенното равноденствие