Загреб, Хърватска /КРОСС/ Открит е гроба на Панко Брашнаров, една от многото жертви на комунистическия режим, предаде македонското онлайн издание "Курир".

Екип от специално наети за случая специалисти успя да разреши мистерията за това как е убит и къде се намират костите на Брашнаров, първият председател на АСНОМ и вицепрезидент на първото македонско правителство.

Официално Брашнаров е починал от възпаление на сърдечния мускул, но според затворници, които заедно с него излежава присъдата си в известния затвор Голи Оток, той е починал от побой и изтезания.

Въпреки твърденията на Йово Капичич, че на Голи Оток не е имало побой над задържаните, свидетелства на македонски затворници говорят, че Панко Брашнаров е бил пребит и поради това починал.

Затворникът Йордан Лазаревски - Цвай твърди, че той лично е погребал Панко Брашнаров на около 160 метра от затворническата поликлиника и заедно с още няколко затворници поставили кръст над гроба му. След като специалистите не откриват подобен кръст до мястото, където е погребан Брашнаров, историците се отправят към хърватския държавен архив, където има документи, в които са регистрирани всички затворници, лежали някога на Голи Оток.  Именно там, в една от книгите на този списък под номер 8 откриват името на Панко Брашнаров.

В графата, където пише къде е погребан е отбелязано "Гробища Мирогой", които се намират в Загреб.

От управата на гробището "Мирогой" представиха извлечение от регистрационната книга, където действително е упоменато, че "лицето Панко Брашнаров е погребан в тези гробища" през 1953 г., цели две година след "официалната" му смърт.

Според учените, Брашнаров е в масова гробница заедно с още няколко жертви на комунистическия режим.

Панко Брашнаров е роден на 9 август 1883 г. в град Велес. Завършва българското екзархийско педагогическо училище в Скопие. Участва в работата на социалистическите групи в Скопие и Велес още в началото на ХХ в. Като известен левичар, но и патриот през 1925 г. е избран в ръководството на ВМРО (о). През август 1926 г. е арестуван и осъден на две години. От затвора излиза през 1928 г., за да бъде арестуван отново през 1930 г. и осъден на пет години затвор. В началото на Втората световна война подобно на мнозина и Панко Брашнаров посреща с голямо въодушевение българската армия. Той заедно с много други велешани участват в местния "Български акционен комитет". Брашнаров дори се съгласява да участва в неговото ръководство.

Две години по-късно, през 1943 г. заради силното активизиране на левичарското движение във Вардарска Македония Панко Брашнаров решава да "скъса с българизма" и установява контакти с партизаните. Стига се дотам, че през същата година е избран за член на инициативния комитет за свикване на АСНОМ и като най-стар делегат открива заседанието.

След публикуването на Резолюцията на Инфорбюро срещу ръководството на КПЮ през юни 1948 г., Брашнаров недвусмислено застава на страната на СССР и Сталин.

/НИ/