/КРОСС/ 59-ят кинофестивал в Сан Себастиан, който се проведе от 16 до 24 септември, завърши с изненадващ победител, пише в анализ сайта "drugotokino.bg".

Конкурсната програма, съставена тази година от новия фестивален директор Хосе Луис Ребординос, бе силна, независимо от това, че в нея по понятни причини не бяха включени немалко важни филми, чиито премиери се състояха по време на 68-ия Венециански кинофестивал.

Журито, ръководено от прочутата американска актриса Франсис Макдормънд, изненада всички с неочаквания си и предизвикателен избор, връчвайки наградата „Златна раковина“ за най-добър филм на испанско-швейцарската продукция „Двойни следи“ (Los Pasos Dobles) с режисьор Исаки Лакуеста (Isaki Lacuesta). Това е полудокументално с елементи на етнография и мистика потапяне в живота на Африка, видян през очите на двама художници - испанец и французин.

Пренебрегнати бяха филми-фаворити, като „Доводите на сърцето“ на мексиканския класик Артуро Рипстейн, двукратен носител на „Златна раковина“, новия режисьорски опит на канадката Сара Поли („Изтанцувай този валс“), Дълбокото синьо море“ на Терънс Дейвис, „Амин“ на прочутия кореец Ким Ки Дук и дори португалският филм „Плът от плътта ми“ (Sangue do meu sangue) на Жоао Канижу (João Canijo), който обаче бе високо оценен от критиката, която му даде наградата на ФИПРЕССИ. Още първата вечер на сцената на театър „Виктория Еухения“ международната асоциация на филмовите критици (ФИПРЕССИ) връчи своята награда за най-добър филм на 2011 г. на „Дървото на живота“ на Терънс Малик.

Новият филм на японския режисьор Хирокадзу Корееда „Аз желая“ (Kiseki), който получи награда за сценарий в Сан Себастиан, според известния руски критик Андрей Плахов е бил един от най-човечните във фестивалната програма. Усещането за живот на границата на катастрофата, е предадено много впечатляващо в този филм, опитващ се да противопостави на вселенския разпад силата на семейните връзки. Журито връчи своята Специална награда на филма на обаятелната френска актриса Жюли Делпи, озаглавен „Скайлаб“ (Skylab). Това е нейният четверти филм като режисьор. Пак, според Плахов, той се отличава с ироничното си и сърдечно отношение към голямо традиционно семейство. Опирайки се на своите детски спомени, Делпи събира двайсетина персонажи във вила в Бретан, където те прекарват един луд уикенд в стила на старите френско-италиански комедии.

Членовете на представения на екрана семеен клан са обединявани и разделяни не само от политиката, но и от своите лични проблеми и музикални пристрастия: левите предпочитат да слушат Жорж Брасанс, а десните — Клод Франсоа. Действието се развива през лятото на 1979 година, когато всички очакват да паднат над Франция обломките от американската космическа станция „Скайлаб“. Както и във филма на Корееда, близостта на катастрофата прави по-интензивно усещането на живота. Журито в Сан Себастиан отличи едновременно с две награди гръцкия филм „Несправедлив свят" (Adikos kosmos) на режисьора Филипос Цитос — гротеска за човеколюбив полицай, опитващ се вместо да наказва нарушителите на закона, да помага на унижените и оскърбените.

На Филипос Цитос бе връчена наградата за режисура, а Антонис Кафецопулос - изпълнител на главната роля във филма - бе обявен за най-добър актьор на фестивала. Наградата да най-добра актриса напълно заслужена получи Мария Леон – изпълнителка на главната роля в испанския филм „Гласове от миналото“ (La voz dormida) на режисьора Бенито Самбрано.

/НИ/