Брюксел, Белгия /КРОСС/ На 28 септември 2011 г., по време на редовната си пленарна сесия в Страсбург, Европейският парламент прие пакета от мерки за засилване на икономическото управление в Съюза, след продължителни преговори със Съвета. След гласуването българският евродепутат от Групата на ГЕРБ/ЕНП Илиана Иванова коментира: "Приетите законодателни текстове са успех за ЕС. Те ще позволят по-добър контрол върху страните-членки, за да се избегнат бъдещи проблеми с публичните им финанси. В краткосрочен план те са ясен и силен сигнал към европейските граждани и финансовите пазари, че Европа е обединена и има политическата воля да преодолее кризата."

С цел да бъдат отстранени установените в действащото законодателство слабости, шестте документа от пакета са насочени към разширяване и засилване на надзора над фискалните и макроикономическите политики, както и на структурните реформи. Отредена е и по-важна роля за Европейската комисия и Европейския парламент. При налагането на санкции за държавите в нарушение се предвижда повече автоматизъм при вземането на решения. Според гласуваното законодателство, при липса на противопоставяне на 50% от страните в срок от 10 дни, следващи предложението на ЕК за предупреждение към страна с прекомерен дефицит, то става факт автоматично. Друга приета мярка е финансовите министри на страните, получили предупреждение от комисията, да бъдат изслушвани в ЕП. Един от главните акценти в приетите документи е създаването на таблица с показатели, които да имат фиксирани критични стойности. Те ще позволяват ранна диагностика на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС. Таблицата няма да подлежи на автоматично тълкуване, а данните от нея ще бъдат подложени на задълбочен икономически анализ и диалог.

По време на работата по новото законодателство Илиана Иванова защити тезата, че различните макроикономически характеристики на страните-членки в и извън еврозоната налагат въвеждането на различни критични стойности на показателите. Внесеното от нея предложение за изменение на текстовете бе включено в гласуваните текстове. Така за новите страни-членки ще има по-облекчени критерии при отчитането на макроикономическите дисбаланси.

"От ключово значение за правилното интерпретиране на индикаторите е критичните им нива да бъдат различни за държавите от еврозоната и за тези извън нея. За мен е успех , че ще бъде взет под внимание ефектът на наваксване за новите страни-членки, който е важен елемент от анализа на показателите." каза в заключение българският евродепутат.