/КРОСС/ Доскоро изглеждаше, че културата на лужичките сърби - славянското национално малцинство в Германия - е обречена. Младите хора напускат домовете си, забравили езика и обичаите, а селата тънат в забрава и са унищожени, пише тези дни в анализ руското издание на радио "Дойче веле".

Въпреки всички прогнози на песимистите обаче, международния фестивал "Лужица" показа, че културата на лужичките сърби е жива. Много хора, особено момичетата бяха облечени отново в традиционните рокли, преди това носени от бабите им. Една от тинейджърките на фестивала заявява: "Аз съм участвала в танцов ансамбъл, и съм свикнала да нося национална носия".

Оцеляването е възможно само заедно

На всеки две години лужичките сърби канят на фестивала си национални малцинства от всички краища на света. Основното опасение, което те имат е едно и също: да се привлекат младите хора, което следва да допринесе за запазването на традициите и културното развитие на етническа общност.

Тази година гости на фестивала бяха фолклорни групи от Китай, Турция, Словакия, Полша, Виетнам, Чешката република. Празничното шествие на католическите лужичани бе проведено в Бауцен, Кроствице и Драхенхаузен.

"Хип-хоп вместо фолклор"

На тези фестивали вече има и редица новости. Една от тях е все по-честото навлизане на модерните музикални стилове. Става вече практика, след участието на Лужичкия национален оркестър на сцената да излизат рап групи. Така стана и на един от фестивалите на лужичките сърби през тази година.

Еклон и Игномус са дали на своята група названието "Serbska GmbH". "Това е група за лужички рап", уточняват те. Еклон нарича нещата с истинските им имена и не се страхува да критикува лужичани, защото, както се пее в една негова песен "те са винаги доволни от всичко и всички при тях е страхотно".

Пасивността

Причината за пасивността на местните лужичани според Еклон се корени в историята на хората, чийто брой се очаква тази година да възлезе на 60 000 души. От тях родния "лужичко-сръбски език" владеят само около една трета.

История

Лужичките сърби или "Сорбите", както те самите се наричат, живеят във федералните провинции Саксония и Бранденбург, където заедно с други полабски славяни се установяват преди близо 1400 години. Оттогава датира и тяхното постепенно асимилирани.

През 1937 г. нацистите забраняват съюза им "Domowina" и сорбския език. По времето на ГДР лужичаните официално са били признати за малцинство. През тези години техният любителски фолклор значително се насърчава, но в същото време социалистическата индустриализация изтегля хиляди лужичани от селата им, изкоренявайки по този начин завинаги у мнозина от тях традициите на общността.

Свещеникът Киланк Рудолф, представител на по-старото поколение на немски сорби е скептичен към такива нововъведения като "Сорбския рап". За него, старите обичаи и езика са свещени. Той си спомня първия си ден в училище през септември 1943 г., когато получава и първия шамар, при това пред целия клас заради това, че започва да говори на "лужички".

/НИ/