1014 г. - В Преспа умира българският цар Самуил.

    1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.

    1600 г. — Във Флоренция се състои премиерата на най-ранната, съхранена до сега опера — Евридика на Джакопо Пери.

    1683 г. — Първите немски заселници в Америка основават Джърмантаун (дн. в щат Пенсилвания).

    1829 г. — Първият модерен парен локомотив — Ракета, конструиран от Джордж Стивънсън, извършва първото си пробно пътуване от Манчестър до Ливърпул.

    1889 г. — В Париж започват представления е световноизвестното кабаре Мулен Руж.

    1908 г. — Австрия анексира Босна и Херцеговина.

    1913 г. — В София е основан Национален съюз, който пропагандира сключване на "всебългарска" уния с Католическата църква и ориентация към Австро-Унгария.

    1916 г. — Първата световна война: Започва битката при Черна, завършила с овладяване на Битоля от страна на Антантата.

    1919 г. — Съставено е 40-то правителство на България, начело с Александър Стамболийски.

    1927 г. — На екран излиза първият „говорещ“ филм „Певецът на джаз“ на компанията Warner Bros..

    1939 г. — Втората световна война: Последната полска армейска част е победена от армията на Хитлеристка Германия.

    1948 г. — При земетресение в Туркменистан загиват около 170 хил. души.

    1963 г. — В Бургас е открит Висшият химикотехнологически институт "Проф. Асен Златаров" (сега Университет "Проф. Асен Златаров").

    1966 г. — В САЩ официално е обявявен за незаконен синтетичния наркотик LSD.

    1973 г. — Израел е нападнат едновременно от Египет и Сирия, започва Войната от Йом Кипур.

    1979 г. — Папа Йоан Павел II става първият папа посетил Белия дом.

    1981 г. — Египетският президент Ануар Садат е убит от ислямски екстремисти.

    1993 г. — Майкъл Джордан се оттегля за първи път от NBA.

    2002 г. — Край бреговете на Йемен в резултат на терористичен акт потъва френския петролен танкер Лимбург, при което загива български моряк.

    2002 г. — Основателят на Опус Деи Хосе Мария Ескриба де Балагуер е канонизиран от Папа Йоан Павел II.