Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма пред БНТ и предаването "Денят започва"

Водещ: Добро утро, нашият сутрешен блок продължава с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, добро утро и здравейте.

Трайчо Трайков: Добро утро.

Водещ: Министър Трайков, в края на август, когато още вървеше нашият сутрешен блок, съвместно с Дарик радио, ни гостувахте и казахте, че новата криза в света няма как да подмине България, защото България не е някакъв изолиран остров на спокойствието. Е, удря ли ни втората вълна на световната криза? В каква форма е икономиката в момента?

Трайчо Трайков: Това, че България е свързана със световната и на първо място с европейската икономика е продиктувано от интеграционните връзки на българската промишленост и от търговските ни взаимоотношения. Това беше така и продължава да е така. Все още не са се случили някакви драматични размествания в световната икономика, влошаване на ситуацията, така че, все още няма за какво да говорим и да се плашим, но продължаваме да сме внимателни както бяхме през август месец.

Водещ: Но, доколкото разбирам, сте по-скоро спокоен, отколкото по-скоро тревожен?

Трайчо Трайков: Човек при всякакви обстоятелства трябва да запази присъствие на духа и да прави правилните неща. Няма смисъл от паника и няма полза. Всъщност, специално в икономиката паниката обикновено се превръща в самоизпълняващо се пророчество, така че, това е възможно най-деструктивната стратегия.

Водещ: Ще се сбъднат ли обаче тези панически прогнози, които твърдят, че тази година ще има най-ниското ниво на чужди преки инвестиции за последните десет години, тук в България?

Трайчо Трайков: Вие говорите за нетото, което се получава, когато от парите, влезли в България извадим тези, които са излезли. През тази година излязоха огромно количество финансови средства, тъй като повечето компании в България, клонове на чуждестранни компании, които имаха междуфирмени дългове към компаниите си майки, ги изплатиха. Това от една страна не е добре, защото е добре винаги парите да остават. От друга страна обаче, означава, че компаниите са в добро финансово здраве. От трета, означава, че парите, които са влезли в България, това са основно пари, инвестирани в промишлеността са около милиард евро.

Водещ: Вие не се казвате Тотю Младенов, но ще ви попитам да направите коментар на едни думи на премиера Бойко Борисов, изречени преди няколко дни в Прага. Той каза така - държавите, които имат бюджетен дефицит над 3% да изравнят нивата на пенсиите и заплатите си с нашите, за да нямат финансови проблеми. Това ли е рецептата, наистина?

Трайчо Трайков: Има неща, които в политиката по-рядко се казват, но са много верни в някаква степен. И това е едно от тях. Защото, често, когато колеги министри, политици, ме поздравяват за стабилността, която имаме в България, за разумните политики, които осъществяваме във фискалната и икономическа политика, аз винаги им казвам - да, благодаря. За съжаление, трудно е да обясним на хората в България като политици, защо сме толкова стабилни и дисциплинирани, а в недисциплинираните и нестабилни страни доходите са по-високи. Разбира се, това винаги е комбинация, получава се кумулативен ефект от фактори и... големината на пенсиите не е най-важния. Но е важно хората да знаят и това е изводът под черта от такъв вид размишление, че няма успехи, няма стабилност, без много внимателно ограничаване на разходите.

Водещ: Няколко думи за „Лукойл". Имате ли представа кога Комисията за защита на конкуренцията, която вие сезирахте в началото на август, ако не се лъжа, ще излезе наистина вече с крайно решение за това, дали „Лукойл Нефтохим" и „Лукойл авиейшън" имат монопол и злоупотребяват с него?

Трайчо Трайков: Не, не ми е известно да има междинни резултати.

Водещ: А кога очаквате да има краен срок? Знаете, че по закон няма такъв, но все пак е хубаво нещата да не се протакат във времето!?

Трайчо Трайков: Да, няма краен срок и ако се следва нормалната практика, биха могли да се проточат много напред във времето. Аз се надявам комисията да бъде така оперативна, както при предишната процедура. Освен това, комисията вече... става части от европейските практики в налагане на антимонополното законодателство. Говоря за проверките на газовите фирми из цяла Европа, нашата КЗК беше също част от тези проверки. В заключение, смятам че и тази процедура в комисията ще се постараят възможно най-бързо да излязат с резултати и анализи.

Водещ: Всъщност, колкото до тези, вторите проверки, за които заговорихте на „Булгаргаз", на „Булгартрансгаз" и „Овъргаз" те докога ще продължат, кога да очакваме резултатите на Европейската комисия, на европейските инспектори, от тази проверка?

Трайчо Трайков: Не можем да очакваме някакви срокове, в България те приключиха. Събирането на тази информация, която им беше необходима, приключи в рамките на два-три дни. Но какви ще са изводите, резултатите, по-нататъшните стъпки... Аз и онзи ден в Казахстан имах възможност да разменя с еврокомисарят Йотингер няколко думи по този въпрос. Това е един дълъг процес и данните събрани от тези проверки ще бъдат използвани в него, в осъществяването наистина на ефективна либерализация на пазара. Защото на всички е ясно, че специално в газовия сектор в България, не може да има ефективна либерализация. Не може да имате една тръба с изцяло /.../ капацитет от някого и да казвате - ще сменим един монополист с друг.

Водещ: Като казахте за Казахстан, какви бяха резултатите, какво ще откроите като резултат от вашите визити в Казахстан и Узбекистан?

Трайчо Трайков: Казахстан, Узбекистан и в Азербайджан, добавям и Грузия, тъй като тя е свързана част в този регион, всяка от тези страни е интересна за България по различен начин и в различна степен. Например, Азербайджан е един абсолютно естествен партньор на България. Между Азербайджан и Европа единствено Турция и след това, първата страна в Европа е България. Очертахме изключително интересни перспективи и области за развитие на сътрудничество, включително и с дейността на Азербайджанската държавна нефтена и газова компания „Сокар", която може да развие дейността си в България и в полза на българските потребители - и в газо-разпределението, и в нефтопреработката включително... Така че, съм изключително обнадежден и работим активно с тях. Грузия, в този смисъл, в газовия аспект е почти свързана с Азербайджан, защото транзита минава през Грузия, и този който е през Черно море, и този, който е през Турция. А на всичкото отгоре, факт, който е малко известен, но Грузия е един от най-големите ни търговски партньори, една от най-големите дестинации за нашия износ. За Грузия изнасяме почти толкова, колкото за САЩ. Узбекистан и Казахстан са от другата страна на Каспийско море, така че, когато се говори за газ при тях, винаги трябва да се говори за Транс-каспийски газопровод. Това е един проект, който среща много сериозна съпротива от Русия в момента. От друга страна, Еврокомисията заяви, с един глас, значи представлявайки не отделна страна, не Еврокомисията, представлявайки всичките двадесет и седем страни от ЕС, които и дадоха мандат за това, заяви, че ще подкрепи политически и икономически изграждането на този газопровод. В момента Узбекистан, който е страна, която никой не говори сериозно като за газоизносител, защото няма как газа да стига Европа, изнася повече отколкото Азербайджан. Целият този газ тръгва в северна посока, не в западна. Вероятно и ние получаваме узбекистански газ, само че, на него пише „руски". Подобна е ситуацията в Казахстан, въпреки че техният акцент се върху нефта, а не върху газа. Две трети от газа, който те изпомпват, изпомпват го... вкарват обратно в кладенците, за да извлекат целия възможен нефт. Така че, там възможностите са свързани основно с разширяване дейността на държавната компания „КазМунайГаз", която има вече 57 бензиностанции в България, чрез румънската си компания „Ромпетрол" и редица други области. И в търговията, и в енергетиката, във всички тези страни си спомнят с носталгия за традиционни български стоки, така че, конкретните идеи ние вече сме ги... Бизнес делегацията, която беше с мен, смятам, че се работи по конкретни проекти.

Водещ: Съвсем нещо конкретно от тези визити, това че българското правителство е готово да подкрепи сериозен казахстански инвеститор, ако той иска да изгради нова петролна рафинерия тук у нас. Има ли въобще такъв интерес и ако да, в какво ще се изразява тази правителствена подкрепа?

Трайчо Трайков: Не само казахстански, казах и азербайджански. Дори и според мен, е с една идея е по интересно за Азербайджан, отколкото за Казахстан. За осъществяването на всеки голям инвестиционен проект е необходимо съдействието на държавните и местните администрации, това са и мерките, заложени в нашия Закон за насърчаване на инвестициите.

Водещ: Като заговорихте за газ, да останем на тази тема. Разбирам, че вече е готов този доклад за шистовия газ, който премиерът заръча на вашето министерство и министерството, оглавявано от Нона Караджова да бъдат направени. Какви са основните акценти в този доклад за шистовия газ у нас, изработен от вашето министерство?

Трайчо Трайков: Той беше готов още преди две или три седмици, ако не се лъжа, и е предаден на кабинета на министър-председателя. В него очертаваме географското развитие на добива на шистовия газ, в кои страни на какъв етап са нещата. Като цяло неща, които се знаят, разбира се положителната и оптимистичната част в тях се премълчава от противниците на тази технология, а се акцентира на рисковете. Но е важно да се знае, че ги има двете неща.

Водещ: Тоест, вие давате пъстра картина, както на добрите, така и на рисковете от тази технология в своя анализ-?

Трайчо Трайков: Още веднъж подчертавам, че рискове има навсякъде, абсолютно във всичко, да не изброяваме една по една всички икономически и индустриални дейности, които се извършват. Целта е, рисковете по такъв начин да бъдат премерени, по такъв начин управлявани, по такъв начин преценени за конкретната технология и конкретното място, че да са минимални, да дадат сигурност за положителното съотношение полза-риск.

Водещ: Кога този доклад... и въобще този доклад ще бъде ли обсъждан от правителството, от кабинета?

Трайчо Трайков: Ако е необходимо ще бъде обсъждан. Аз съм говорил с повечето си колеги, които имат отношение по темата, така или иначе. Защото можете да си представите, че това е важна тема. Той не е формален доклад и в този смисъл не се налага формално да бъде обсъждан или по някакъв начин поставен официално в центъра на вниманието. Истинското обсъждане, което е свързано и със законови последици, ще дойде тогава, когато ако се стигне до този етап „Шеврон" представят работния си план. Тогава, въпреки че не се изисква от нашето законодателство, ще му бъде изготвена и работна оценка, както на цялостната работна програма, така и на конкретните сондажи.

Водещ: Казвате, този доклад е неформален. Ако той е неформален, за кого е предназначен дози доклад, този анализ?

Трайчо Трайков: Той е информация, която и вие може да съберете, ако проверите в интернет и във всички налични източници на публична информация - къде се добива, къде какви отношения има. Например във Франция е забранен, но в Полша вече започва добива на газ, в Австралия са най-големите запаси, в САЩ и в Китай има огромни запаси... Никой не знае какво ще стане в Китай, когато там ще започнат да го добиват. В някои случаи е опасен добива или... когато казвам опасен, имам предвид по-високо ниво на риск, в други - с много по-малко и т.н.

Водещ: Добре, много важна друга тема. С колко ще поскъпне тока от 2013 година? Дали с 11 или с 25%, това никому не е безразлично?

Трайчо Трайков: Абсолютно вярно, и на нас също не ни е безразлично, затова си направихме труда в последните няколко месеца да изготвим национален план за инвестиции във въглищните централи... Да го сложим в контекст, защото може би не за всички зрители е ясно за какво става дума. От 2013 година всички въглищни централи в ЕС ще трябва да започнат да купуват всичките емисии ... квоти за емисии въглероден двуокис, който те отделят. България, заедно с още няколко страни, се пребори за изключение от това правило, вместо 100% от 2013 година, централите ще започнат да купуват 30%. И така увеличаващ се процент, докато в 2020 година вече се стигне до пълно купуване на квотите. За да бъде разрешено от комисията, обаче, използването на това изключение, трябваше да бъде представен до 30 септември национален план за това, как парите, които централите няма да платят за въглероден двуокис, те ще ги инвестират в инсталации за подобряване на екологичността на своето производство. Така че, това е плана, който разработихме заедно с централите и който сме внесли в ЕК. В следващите няколко месеца предстоят разговори, преговори, уточняване. Ние ще трябва да контролираме изпълнението на този план. Убеден съм, че ще се справим с тази задача и в резултат на това повишението, което се дължи на тази промяна в отношението към въглищните централи няма да бъде 25%, а ще бъде 11%, ако цената е 15 евро.

Водещ: Как преценявате шансовете Европейската комисия да даде положителен отговор на нашето искане?

Трайчо Трайков: Шансовете за мен са близки до 100%. Ако, пак повтарям, ние свършим своята работа. До този момент ние сме свършили всичко необходимо.

Водещ: На финала да ви попитам за проекта АЕЦ „Белене". Някакви новини, има ли развой около съдебните битки на руснаците и на НЕК?

Трайчо Трайков: Развоят, предполагам е известен за всички. В петък НЕК внесе своя иск в Женева. Така че, там нещата си вървят.

Водещ: Насрочено дело, като дата, има ли вече?

Трайчо Трайков: Не знам дали има насрочена дата, важен е искът, който е внесен. Иначе, по същинската част, която е свързана с дейностите, които да доведат до преценка за взимането на окончателно решение, според мен, също вървят добре. Ние предложихме да бъде удължение до януари месец, за да се изяснят допълнителни параметри от тези, които ни интересуват, свързани с цената на строителство, цената на тока и финансирането. Руската страна предложи да е още по-дълъг срока...

Водещ: Края на март.

Трайчо Трайков: ...защото те самите прецениха, че...

Водещ: Какво печели от това България, от непрекъснато увеличаване, удължаване на срока за окончателното решение? Какво печелим, но и какво губим? Непрекъснато се удължава, сега има ново споразумение... Вероятно то няма да е последното май, нали така?

Трайчо Трайков: Сега, до края на март, което е достатъчно дълъг срок, пак повтарям, искането да бъде до март, а не до януари, беше от руската страна. Това какво ви говори? Говори, че и двете страни имат да свършат неща. Какво печели? Мисля, че е много ясно. Решение за такива огромни суми не се взимат със затворени очи, когато всичко е ясно, анализирано, потвърдено и сложено на масата. Преди да вземем каквото и да е решение, ние ще обявим всички параметри - цена на инвестиции, цена на тока, срок на изплащане, развитие на пазара в България и в региона, отражение върху българския пазар.

Водещ: Последен въпрос, моля ви за кратък отговор. Руската страна е готова да предостави като кредит цялата сума, необходима за финансирането на „Белене". Това става ясно от едно интервю на заместник-шефа на „Росатом" Кирил Комаров, публикувано в „Интерфакс". Това удовлетворява ли българската държава?

Трайчо Трайков: Те и досега са казвали, че са готови да предоставят цялата сума, но никога не сме стигали до спецификата на това, какви са параметрите на финансирането. Винаги отговорът е бил, нещо от рода - „каква сума", „колкото е необходимо", „за какъв срок", „за какво трябва", „с каква лихва", „с ниска лихва". Всичките тези неща ние искаме да ги имаме разписани, сметнати и подписани. Освен това, винаги сме казвали, че ще държим за максимално голямо участие и на трети страни.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Това беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.