Скопие, РМакедония /КРОСС/ "На 11 октомври преди седем десетилетия избухна антифашисткото въстание във Вардарска Македония, с което македонците започнаха борбата за своето национално освобождение", пише в днешния си брой македонския ежедневник "Дневник".

"За това искрено им благодарим на борците от Народноосвободителната война, които поведоха авангардна битка, която днес ни нарежда сред народите, които съумяха да разпознаят историческия миг, да застанат на страната на антифашистката коалиция и да станат част от световната цивилизация. Съюзът на борците от Народноосвободителната война на Македония тези дни изпрати Генерално съобщение, в което, между другото, поръча на сегашната власт, че "не бива целия период от Първото заседание на АСНОМ до отделянето да се обяви за "ново робство на македонския народ под комунистическия режим".

С това, борците искат да се спрат злоупотребите с този тържествен повод, като не спират да обвиняват правителството на ВМРО-ДПМНЕ и лично премиера Никола Груевски за преразглеждане на историята.

За съжаление, няколкото останали живи народни герои и първоборци очевидно не успяха да се изправят редом до "новото време", което трябва да изчисти идеологическите черни петна на комунизма.

Борците много добре знаят, че мнозина наши герои като Ченто, Брашнаров, Апостолски, Kузман Йосифовски и други, в периода на въстанието и борбата срещу фашизма, разпознават или по-широка политическа и социална платформа от комунистическата или вид национална кауза подобна на тази, която през войната се ограничи до освобождаването на Вардарска Македония.

Въпреки че дилемата "Срем или Солун" бе изяснено още на срещата Сталин - Рузвелт - Чърчил на Ялта, през 1943 г., в полза на Срем, а социализма - комунизма нямаше никаква идеологическа и политическа алтернатива след войната, факт е, че КПЮ под ръководството на Тито яростно започна да "се справя" с идеологически и национални хора, при което пострадаха и наши герои.

Някои от тях престояха на Голи Оток, като Брашнаров и Ченто, други пък, които се противопоставиха на Темпо и Тито за характера на националната борба, бяха тихо прикривани или жигосвани по време на комунизма, все до ден днешен... 

На чиято страна е днес Съюзът на борците - на страната на комунизма или на страната на Македония? На страната на Европа и демокрацията, или на страната на покойната СФРЮ, Темпо и Тито?

/НИ/