София /КРОСС/ "Да започнем с това, че за пореден път образованата част от нашето население започва да изпитва все по-голямо чувство за срам от това, което става. Министърът на културата се оказа човек с изключително странен начин на говорене и възпитание. Ще припомня и станалия преди време скандала с тази италиано-българска режисьорка, по който повод той каза, че бил 100% мъж и затова позволил да се случи това. Сега пък ни просвещава, че премиерът бил като Пикасо и можело да се продават неговите скици. Такива простотии, които за една част от хората са просто неразбираемо скандални. Просто не знам как да ги опиша." Това заяви в интервю за БНР проф. Ивайло Дичев.

„ За съжаление имам чувството, че това се прави, защото другата част от нашите съграждани това ги кефи. Това са хората, за които политиката се е превърнала в сеир, в шоу, радват се на станали майтап. И така от лаф на лаф върви политиката. Сериозно погледнато това подсказва тоталитарен рефлекс. Един човек сякаш решава всичко, той ни дава магистрали, дава ни това, дава ни онова, сега ще го направят художник, после ще го направят герой на труда и т.н. Този рефлекс, в който в един човек се центрират всичките неща в държавата, е признание за нещо нередно. Ако СБХ дадат тази награда на г-н Борисов ще признаят точно това. Излиза, че на тях са им дадени пари без да имат право, така излиза. Държавата наистина дава една помощ на СБХ във формата на държавни активи. Много хубаво е да се подпомага културата, но дали така трябва да се дават? Дали трябва да се дават земи и награди, почивни станции на някакви частни лица, които са се организирали като Съюз на художниците или трябва едно Министерство на културата или някакъв център да подготвя проекти, по които да се кандидатства, да се дават пари за изложби, за стипендии на млади художници и т.н.Посоката е сгрешена. Отворете сайта на Съюза и ще видите , че те имат безброй почивни станции. Същото се случи със Съюза на писателите. Преди време той се раздели на две и всички известни хора отидоха в Сдружението на независимите писатели, но всички имоти останаха при другите. Оказва се, че истински пишещите писатели останаха без всякакви възможности. До сега проф. Минеков е един глас срещу този начин на отблагодаряване. За мен това отблагодаряване граничи с простотията. Няма какво да го коментираме. Смешно е и е жалко! Въпросът е по съдържанието. Не е работа на художниците да управляват подобни имоти. Вижте, самата тази сграда беше превърната в базар. Защо СБХ да се превръща в рентиер? Същото беше със сградата на НДК. Тя си беше бит пазар.
Сгрешен е начинън на финансиране, затова се получава така. Лошото е, че този конкретен повод няма да доведе до промисъл, защото това управление в момента работи по този начин- подкупва различни общности. Така беше със СУ през м.г. Притиснаха ни, спряха ни всичките пари, след което подхвърлиха някакви интифи с надеждата да ни направят послушни. И проблемът реши пак този човек, който решава всичко в България. Срещу послушание държавата дава, а общностите й се отблагодаряват или с вярност или с гласуване на изборите и т.н. Никой няма да се откаже доброволно от имотите си. Това са пари, обслужващи чиновници и много други неща. Доброволно едва ли ще стане. Над 20 години минават от края на комунизма, а ние продължаваме да говорим за Съюза на художниците. Какво значи това? Това беше на времето една идеологическа институция, в която всеки трябваше да членува, за да практикува занаята си. Сега вече има различни и много творчески организации и всеки има право на избор.Има нещо абсурдно в присъствието на тези съюзи толкова години след прехода. Това е в основата на проблема. Просто трябва да се помени начинът за подкрепа на културата. Това е темата за дебат и бъдещи действия. Основният извод от този пореден случай е, че всички ние сме се съгласили на този минималистичен начин на управление- нищо да не прави, да не мърдаме много, да се снишим докато мине бурята и така докато мине живота.Управление няма в никоя сфера, няма реформи, няма сериозни стъпки за управление, нищо не се докарва до край. Това е популистко управление, което няма да направи никакви сериозни стъпки в никаква посока. Решението на СБХ е чисто корпоративен рефлекс. Не може да очаквате от самите художници да реформира себе си.Това е поредният случай за укрепване на едно статукво."