София /КРОСС/ Юлия Володимировна Тимошенко е родена 27 ноември, 1960. Тя е украински политик и министър-председател на Украйна от 24 януари до 8 септември 2005 и за втори път от 18 декември 2007 г. Лидер е на партията Всеукраинското обединение „Отечество" и Блок „Юлия Тимошенко".
Преди да стане първата жена министър-председател на Украйна, Тимошенко е една от ключовите лидери на Оранжевата революция. В този период някои западни медии я определят като "Жана Д'Арк на революцията".
На 28 юли 2005, списание Форбс я нарича, вече като министър-председател, третата най-влиятелна жена в света, след Кондолиза Райс и Ву Йе
Преди политическата кариера, Юлия Тимошенко е успешна, но спорна бизнес дама в бизнеса с горива. Кандидат за президент на Украйна през 2010 г., губи на изборите от Виктор Янукович
След като се дипломира от Днепропетровския държавен университет през 1984 г. Тимошенко работи като инженер-икономист в "Днепър машиностроене" в Днепропетровск (фабрично/заводско направени ракети) до 1988 г.
През 1988 г., като част от инициативите по време на перестройката - Юлия и Александър Тимошенко вземат назаем 5000 съветски рубли, и откриват кооперация/кооперативно заемно видео срещу заплащане; вероятно с помощта на бащата на Александър Генадий Тимошенко, който председателствал по това време (в съвета на провинцията) мрежа от дистрибуция на филми от региона.
От 1989 г. до 1991 г. Юлия и Александър Тимошенко - основават и ръководят фирма за заемане на видео "Терминал" в Днепропетровск (която се разраства и става доста успешна), а в последствие я приватизират.
През 1991 г. Тимошенко открива (съвместно със съпруга си Александър, както и с Генадий Тимошенко и Александър Граветц)"Украинската петролна корпорация", дружество, което осигурява селскостопанската индустрия на Днепропетровск с гориво от 1991г. до 1995 г. Тимошенко работи като генерален директор. От 1995 г. до 1997 г. Тимошенко е президент на Обединените енергийни системи на Украйна, частна посредническа компания, която се превръща в основен вносител на руски природен газ за Украйна през 1996 г. По това време тя е наричана "газова принцеса" , като е обвинявана, че препродава огромни количества откраднат газ и избягва данъчното облагане на тези сделки.[10] През този период Тимошенко е въвлечена в бизнес отношения (или сътруднически, или враждебни) с много важни фигури в Украйна. Такива са Павло Лазаренко, Виктор Пинчук, Игор Коломойски, Ринат Ахметов и Леонид Кучма, който по това време е президент на Украйна. Всички те, с изключение на Ахметов, са също като Тимошенко, от Днепропетровск. Тимошенко е и тясно свързана с управлението на руската корпорация "Газпром".
Юлия Тимошенко влиза в политиката през 1996 г. и е избранa за член на Върховната Рада (украинския парламент) от Кировоградска област, като печели рекордните 92,3% от гласовете в своя избирателен район. В парламента тя се присъединява към фракцията „Конституционен център".
След като обвиненията са оттеглени, тя възстановява позициите си сред лидерите на масовата кампания срещу президента Кучма за предполагаемата му роля в убийството на журналиста Георгий Гонгадзе. В тази кампания, Тимошенко става известна като страстен, революционерски лидер, като пример за това е едно телевизионно предаване, в което тя счупва прозорците на затвор по време на един от митингите. По това време Тимошенко иска да организира национален референдум за отстраняването на президента Кучма.
През лятото на 2001 г. Тимошенко и Виктор Юшченко известяват създаването на широк опозиционен блок срещу тогавашния президент Леонид Кучма с цел да спечелят изборите за президент през 2004 г.
В края на 2002 г. Тимошенко, Александър Мороз (Социалистическа партия на Украйна), Петро Симоненко (Комунистическата партия на Украйна) и Виктор Юшченко („Наша Украйна") излизат с общо становище, касаещо „началото на държавна революция в Украйна". По време на президентските избори в Украйна през 2004 г. комунистическата партия излиза от съюза, но другите партии остават единни.
На 2 юли 2004 г. „Наша Украйна" и Блокът на Юлия Тимошенко основават „Силата на народа", коалция, чиято цел е да спре „разрушителния процес, който е станал характерна черта за Украйна, в резултат на властите". Пактът включва и обещание на Виктор Юшченко да номинира Тимошенко за министър-председател ако той спечели изборите през октомври. Тимошенко провежда кампания в полза на Юшченко, който публично призовава за протест на 21 ноември 2004 г., когато се разпространяват твърдения за изборни измами. На 22 ноември 2004 г. избухват масови простести в разлчни градове на Украйна, като най-големият, на централния площат в Киев, наречен Майдан Незалежности, привлича около 500 000 участници. Тези протести стават известни като Оранжевата революция. По време на протестите серия от речи на Тимошенко на площада в Киев запазва импулса на уличните протести. След анулирането на официалната победа на Виктор Янукович и повторение на втория тур на изборите Виктор Юшченко е избран за президент.

/ВН/