София/КРОСС/Клипове, реклами, билбордове, плакати, дипляни, пропътувани десетки хиляди километри... Очевидно това не са никакви разходи за кандидатите за власт и те не събират дарения, за да ги покрият.

Материалите пък са изработени доброволно от някого, без с него да е сключен договор. Така е, ако се вярва на обявеното в регистъра на Сметната палата, създаден специално за предстоящите на 23 октомври избори за президент и за местна власт.

С цел повече публичност на финансирането на кампанията новият изборен кодекс предвиди палатата да поддържа единен регистър за даренията, договорите за реклама, социологическите изследвания и за връзки с обществеността.

Според кодекса партиите и инициативните комитети "в хода на предизборната кампания трябва да изпращат на Сметната палата новопостъпилата информация". В закона обаче има пропуск - няма срок за подаване на данните.

Някои от щабовете се оплакаха, че софтуерът на одитната институция не е работил и не е било възможно да се подават данни с електронен подпис. От Сметната палата казаха за "Дневник", че действително в началото е имало технически проблем, но той е бил отстранен и вече няма пречки за подаване на данните и с електронен подпис. Допълниха, че има и още един начин за изпращане на информация по електронен път - чрез регистрация в регистъра.

Засега обаче според регистъра всички дарения са едва 68 040 лв. А кандидатите за президентските избори са 18 и 1258 партии, инициативни комитети и местни коалиции се борят за местната власт.
За нито един от кандидатите за президент, кампанията на всеки от които може да струва до 2 млн. лв., не са декларирани дарения.