София /КРОСС/ Едва трима кандидат-президенти се осмелиха да дойдат на организирания от КТ "Подкрепа" предизборен дебат, на който бяха поканени шестимата най-рейтингови номинации за "Дондуков" 2. Ивайло Калфин от БСП, Румен Христов от Синята коалиция и Атанас Семов от РЗС отговаряха на въпроси във връзка с доходите, пенсионната реформа и образованието, избрани от домакините, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.
Първият от тях беше дали президентът със своя авторитет може да повлияе за решаването на проблема със замразените от 2009 г. доходи от пенсии и заплати.
Според доц. Атанас Семов, каквито и добри идеи за подобряване на социално-икономическото положение бъдат дадени, всички те ще останат неефективни без промяна в основния закон. "Сегашната конституция, създава условия за злоупотреби и корупция", заяви той. "Не е вярно, че България е бедна държава. Тя не е бедна, а ужасно крадена държава", каза Семов.
Той призова на 23 октомври хората да изберат този кандидат, който има нов модел за управлението на държавата.
"Не съм съгласен с думите на Плевнелиев, че президента няма никакви правомощия в социалната политика. Действително управляващите в последните 2 години нямат никаква визия в тази област", каза Ивайло Калфин. Според него, в последните две години средната класа в България изчезва, малки и средни предприятия, самонаети, хора, които се опитват да произвеждат и продават на вътрешния пазар, имат замиращи или вече замрели предприятия.
"Политиката на това правителство е сбъркана. Бюджетната политика на ГЕРБ свива вътрешното потребление, а това води до огромни затруднения онези фирми, които произвеждат за вътрешния пазар. Не знам кой трябва да обясни на Дянков, че свиването на доходите, свива и търсенето", посочи Ивайло Калфин.
По думите му, това, което се случва в икономиката, в никакъв случай не може да се нарече излизане от кризата.
Ивайло Калфин посочи, че въпросът с бедността в България трябва да се разгледа на консултативен съвет по национална сигурност, тъй като тя вече е заплаха за националната сигурност.
Според Румен Христов, президентът би могъл да изисква от правителството и да води дебат с политическите формации за размразяване на доходите и увеличаване на минималните прагове. "Това се отнася и за пенсиите. Половината от нашите пенсионери живеят със 130 лева месечно", посочи той.
"От 460 обещания, поети от правителството, са изпълнени само 10%. В социалната сфера обаче те не изпълниха нито едно", посочи кандидатът на Синята коалиция за президент.
От КТ "Подкрепа" попитаха кандидат-президентите дали са готови да сезират Конституционния съд по въпроса за национализирането на резерва на здравната каса в размер на 1,4 млрд. лева.
"Отговорът на този въпрос е съвсем конкретен - да", заяви доц. Атанас Семов. "На мен ми се иска да се чуят и още неща за бюджета на НКОЗ, която е една пирамида да източване на българските граждани и за финансиране на магистралите на ГЕРБ. В тежката 2010 г. беше направена една икономия от половин милиард, които бяха прехвърлени в бюджета за строителството на магистрали", допълни кандидатът на РЗС.
По думите му, България не е получила едно евро от ЕС за показните магистрали, на които "Борисов всеки ден реже ленти". Те са изцяло платени с парите на българските граждани. Причината, според Семов е, че от строежа на магистрали може да бъдат откраднати най-лесно огромни комисионни. "Само с парите за 10 км път, свързващ едно нищо с друго нищо, можеше да се избегне затварянето на толкова училища и болници в страната", каза той.
Атанас Семов посочи, че за последните 10 години съотношението между работещи е променено от 1,4 на 0,7 - т.е. на всеки 1000 безработни има по 700 работещи. При тези цифри в близко бъдеще ни предстои разпад на социалноосигурителната система, предупреди той. И допълни, че само за две години контрабандата на цигари е източила от бюджета толкова пари, колкото е бюджетът на НОИ - 2 млрд. лева.
"Президентът може да удари по масата и да каже на самозабравилите се министри, че финансова стабилност, която обрича хората на бедност, не струва и пет пари. Наистина има криза - криза на безумното търпение на българския народ", заяви кандидатът на РЗС.
"Това е нарушение на закона, на което като че ли не обръщаме достатъчно внимание. Това е нарушение на конституцията и е в ущърб на българските граждани", каза на свой ред Ивайло Калфин. Според него, някой се опитва да вземе едни пари, да ги разходи из бюджета и накрая пак да не ги похарчи за нищо. Много болници фалираха заради бруталните бюджетни ограничения, които им наложиха, посочи Калфин.
"Мисля, че конституционният съд трябва да бъде сезиран в този случай и нямайте съмнение, че аз ще го направя", заяви Румен Христов от Синята коалиция.
Ролята на държавата е да преразпределя парите. Когато си в криза и не ти стигат средствата в бюджета, няма да направиш 100 км магистрали, а 50. Няма да правиш такава хубава спортна зала в София, при положение, че вече има 5 или 6 и нямаш пари за здравеопазване, допълни той.
Третият въпрос, на който кандидатите трябваше да отговорят е какви инициативи биха предприели за развитието на науката и иновациите, които са и приоритет в стратегията "Европа 2020".
"В новата конституция трябва да бъде записано, че образованието е стратегически държавен интерес, което означава, че то трябва да бъде водещо при правенето на всички останали държавни политики", посочи Атанас Семов. По думите му, при сегашния темп на нарастване на неграмотността, през 2050 г. неграмотното население в България ще бъде 40%, което практически означава ликвидация на нацията.
"В годината в която ЕС обяви образованието като приоритет за следващия бюджетен период Борисов съкрати с 30% бюджета на Софийския университет и поиска да приватизира имотите на БАН. Вчера акад. Съботинов каза, че бюджетът за следващата година ще им стигне само за 70% от фонд "Работна заплата". В същото време бюджетът на МВР беше увеличен. Това вероятно е във връзка с нивото на интелигентност на вътрешния министър", каза още Семов.
Опонентът му от БСП Ивайло Калфин посочи, че финансирането за наука в момента е около 0,2%.
"ЕС си постави за цел постигане на 3% от бюджета за наука през 2010 г. Това вече беше постигнато в няколко страни преди няколко години", припомни той.
Конкурентноспособността на българската икономика зависи изцяло от бюджета за образование и наука, каза Калфин и допълни, че има идея за създаването на съвет за наука и иновации, в рамките на който да се помисли как може да се увеличат средствата в тази сфера.
"В последно време дипломата за висше образование в България не гарантира нито намирането на работа, нито качествено образование. Важно е и регионалното разпределение на образованието, защото в момента ние имаме такъв тип регионална политика, който концентрира живота в един-два региона", каза още кандидатът на БСП.
Румен Христов пък посочи, че науката и образованието са загърбени в политиката на настоящото правителство, за сметка на сигурността. "Парите за СРС-та са 104 млн. лева. Образованието започва да се срива. Преподавам на студенти 4 курс, голяма част от които пишат неграмотно. Субсидията, която получават тютюнопроизводителите, например, е по-голяма от тази на БАН", посочи той.
Според Христов, по време на криза образованието и науката трябва да бъдат приоритет. Ние няма да достигнем тези 3-4% за които говорим, но поне нашите училища и институти да бъдат съхранени за по-добри времена, каза той.
В края на дебата слушател от залата зададе въпроса какво е виждането на кандидатите за "ловната дружна на президента" и лова въобще.
"Ако аз бъда избран за президент ще отстрелвам корумпирани министри и депутати. Законът за лова беше първият корумпиран закон, внесен от ГЕРБ", заяви Атанас Семов.
"Самият аз не съм ловец, но в поддръжката на горите има доста проблеми и усилията трябва да се съсредоточат там. Аз поне се опитвам моите хобита да са безобидни", каза Ивайло Калфин.
Румен Христов пък посочи, че ловът би могъл да бъде един от пътищата за развитие на туризма в България. "Не съм против лова, но там трябва да има регламент. Знам по какъв начин се приватизират ловните стопанства. Знам по какъв начин се секат горите в тези райони", каза още той.
Жена от Дупница пък попита какво ще стане с благотворителната инициатива "Българската Коледа", подета от Първанов.
"Българската Коледа" беше тежка проява на политически цинизъм и опит да се заблудят хората, че някой се грижи за онкоболниците и другите специализирани лечебни заведения. Ако аз стана президент, "Българска Коледа" повече няма да има", отсече Атанас Семов.
По думите му, според данни на Метната палата в бюджета на Министерски съвет за миналата година са похарчени 5 млн. лева за медикаменти. В същото време средствата на фонда за лечение на деца в чужбина е малко над 4 млн. лева, посочи той.
Ивайло Калфин пък заяви, че би подкрепял всякакви инициативи за дарителски кампании. "Аз самият за себе си, каквито и да са ми доходите, съм решил да отделям определен процент за благотворителност годишно. Вярно е, че държавата трябва да задели средства за болниците, но знаем че и в най-добрия случай те не достигат", обясни кандидатът на социалистите.
"Категорично няма да продължа тази традиция на Георги Първанов", отговори Румен Христов. Той обеща също, че ако стане президент съпругата му няма да има собствена фондация.
/ВС/