Брюксел, Белгия /КРОСС/ Опростяване на правилата - това е единият от принципите в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) в периода 2013 - 2020 г., която Европейската комисия представи днес. Това стана на брифинг на еврокомисаря по земеделието Дачиан Чолош в Брюксел, които се предаваше пряко във всички страни-членки на форуми, организирани от местните представителства на Еврокомисията. Проблеми с интернета обаче попречиха на слушателите, събрали се специално за целта в една от залите на хотел „Шератон", да чуят изказването на Чолош, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.

Той всъщност обясни, че комисията предлага ново партньорство между Европа и селскостопанските производители. „Целта е да се справим с предизвикателствата на продоволствената сигурност, устойчивото използване на природните ресурси и растежа", каза Чолош. По думите му, следващите десетилетия ще бъдат решаващи за полагането на основите на стабилно селско стопанство, способно да устои на изменението на климата и международната конкуренция.
Проектът има за цел селското стопанство в цяла Европа да стане по-конкурентоспособно, по-устойчиво и по-стабилно, за да се осигури здравословна и качествена храна на гражданите, да се опазва околната среда и да се развиват селските райони.
В „Шератон" Марио Милушев, директор в ГД "Земеделие и развитие на сеслките райони" към ЕК, обясни конкретните законодателни мерки, които ще управляват селското стопанство в ЕС през следващите седем години.
След 2013 г. годишните разходи по ОСП се замразяват на 418 млрд. евро по двата основни стълба - Директни плащания и Развитие на селските райони. Средствата по ОСП ще заема 30% от общия европейски бюджет.

За да се избегне ненужната административна тежест, Европейската комисия предлага опростяване на няколко механизма на ОСП, по-специално на правилата за кръстосано спазване и на системите за контрол. Освен това, помощите за дребните селскостопански производители също ще бъдат опростени. За тях ще бъде въведено плащане с фиксиран размер - от 500 до 1000 евро на стопанство за година. Продажбата на земя от дребни фермери, прекратяващи дейността си в сферата на селското стопанство, на други селски стопани, желаещи да преструктурират фермите си, ще бъде насърчавано.
„Структурните промени трябва да се насочат в такива посока, че фермерите да бъдат по-конкурентоспособни, а онези от тях, които се отказват от земеделието, да останат да работят в същите региони", посочи Марио Милушев.
Земеделските стопани ще имат достъп до три основни схеми на финансиране, които ще са задължителни за всички членки - Основно плащане, Екологично плащане и Схема за млади стопани.
До 2% от общия таван на средствата за директни плащания може да отдели всяка страна-членка за насърчаване на млади стопани. Те трябва да са под 40 години и да са в етап на стартиране на бизнеса си. Средствата ще се изплащат за период до 5 години. Две трети от фермерите в ЕС са на възраст над 55 години.
Екологичните плащания пък са насочени към диверсификация на земеделските култури, и към районите, в които се обръща специално внимание на екологията. За тях са предвидени 30% от средствата за директни плащания. Те са насочени към практики, позволяващи оптимално използване на природните ресурси. Такива са: диверсификация на културите, поддържане на постоянни пасища, опазване на природните резервати и ландшафти и др.
Специална допълнителна схема за дребните земеделски стопани ще опрости подаването на заявленията за подпомагане. Тя ще работи с до 10% от средствата за директни плащания и тръгва от 2014 г.
До 15 май 2014 г. фермерите трябва да обявят своите площи, за да бъдат включени в схемите за основни плащания. Базисно подпомагане на доходите ще има само за действащите селски стопани. То ще има таван от 300 000 евро на стопанство и на година, като в същото време ще се взема предвид броя на създадените от стопанствата работни места. Освен това подпомагането ще се разпределя по-равностойно между селските стопани, регионите и държавите-членки.
Ще има една разплащателна агенция, която ще отговаря за всички плащания.
Средствата за директни плащания, които са предвидени за България са малко под средното за ЕС, но ако се съпоставят с Брутния вътрешен продукт, се вижда, че страната ни е абсолютен лидер със своите 1,5%, по ясни още Марио Милушев. Имено тези разлики в икономическата конюнктура в отделните страни-членки са основният аргумент на Европейската комисия, за разликите в размера на плащанията в различните държави.

Предвиждат се мерки за подкрепа на младите земеделски производители и за насърчаване на създаването на организации на производители във всички държавни-членки от ЕС.
Марио Милушев посочи, че с новата реформа се засилва ролята на Европейския парламент при вземането на решения относно общата селскостопанска политика. "Намираме се в съвсем нова процедура в земеделието. Досега ЕП не е участвал в нея, но оттук-нататък ЕК и Съветът на Европа ще трябва да се съобразяват с неговото мнение, което много често е различно от тяхното", каза експертът.

/ВС/