София /КРОСС/ Федерацията на независимите синдикати на миньорите-КНСБ е силно разтревожена от умишленото дестабилизиране на мините, добиващи въглища, както за енергийно гориво, така също и брикети и въглища за бита. Особено сега през есенно-зимния период, когато предприятията работят на максимални обороти. Излизащите съобщения в някои от медиите, че редица въгледобивни мини са напълно декапитализирани и са задлъжнели милиони левове към държавата и са пред фалит - не отговаря на истината. Във връзка с посочените твърдения, позволете да Ви направя един кратък исторически преглед на финансовото състояние на дружествата.

Въпреки приетите и изпълнявани оздравителни програми въгледобивните дружества за 1999 г., бяха реализирали загуба в размер на около 66 млн.лв., за което се наложи държавата да отпусне производствена субсидия от около 60 млн. лв., като с това се покри загубата на 90%. Най-голям дял от загубата беше на мините "Бобов дол" - над 30 млн. лв., "Перник" - 15 млн. лв.; "Черно море" - над 2 млн. лв. и т.н. Задълженията на Мини "Бобов дол" към края на 1999 г. бяха в размер на над 40 млн. лв., в т.ч. просрочени стари задължения в размер на 27 млн.лв. в т.ч. към НОИ - над 12,9 млн.лв и към бюджета предимно за ДДС и др.

За справяне с нарастващата задлъжнялост държавата изготви "Актуализиран план за действие и подготовка на въгледобивния подотрасъл за ускорена приватизация за периода 2000-2001 г." В него бе предвидено осигуряване на държавна подкрепа за формиране на атрактивни за приватизация субекти. В тази връзка бе приложен погасителен способ чрез отписване на несъбираеми държавни вземания по отношение на просрочени задължения към НОИ - 42 млн. лв.; Държавния бюджет, и финансови помощи в общ размер на около 71 млн. лв. В този план, с цел успешна приватизация на мините бяха предвидени за осигуряване от ДБ средства за инвестиционни, ремонтни и програми за безопасност на труда, както и за отчуждаване на земи и рекултивация на нарушени терени. Тези средства не бяха осигурени и останаха, като ангажимент на приватизираните в последствие мини. 

През 2004 г. бе одобрена "Програма за преструктуриране на дружествата от сектор въгледобив, приватизация, финансово оздравяване и закриване на неефективни въгледобивни мощности". В тази програма преди приватизацията:

- за "Мини открит въгледобив" като ангажимент на МЕЕР е залегнало обновяване и рехабилитация на тежкото минно оборудване и оптимизиране на персонала. Това мероприятие не бе изпълнено и последиците останаха за сметка на приватизираната мина;
- за "Мини Бобов дол" е предвидено поетапно закриване на мината през 2005 г. Въпреки трудностите и значителните инвестиции, които се вложиха до момента за поддържане на производствения процес Мини "Бобов дол" и до сега - 2011 г. работи и осигурява поминък за около 2500 човека;
- за "Мина Балкан-2000" - също при неосъществяване на приватизацията, трябваше да последва обявяване на дружеството в ликвидация до юни 2005 г. Мината и до сега работи и осигурява хляб на хората в район с много висока безработица;

- за р-к "Миньор" също бе предвидено ликвидирането му още през 2004 г. При условие, че беше изпълнена тази програма, в държавата нямаше да постъпят средствата от осъществяването на приватизационните сделки, а да изразходва огромни средства от ДБ за ликвидиране на неефективни въгледобивни мощности и възстановяване на околната среда от щетите на минната дейност, а също и трябваше да се заделят средства за обезщетения по КТ и КТД за освободените работници и служители.

Както е видно от гореказаното, когато държавата продаде тези мини, тя ги продаде, защото те бяха напълно декапитализирани и тя - държавата не можеше да ги управлява. Към настоящия момент дружествата работят и формират част от БВП. Всичките предишни задължения бяха изчистени. Клеветите, разпространявани в медиите разстройват работата на мениджърските екипи и трудовите колективи на мините. Както всички знаем това производство е трудно, тежко и опасно. Едно разконцентриране на работниците, може да доведе до крупни аварии с непредвидими последствия, водещо до човешки жертви.

Действията и публикациите по отношение на въгледобивния сектор предполагаме целят отвличане на вниманието на общественото мнение от тежкото икономическо състояние в България - като случващото се в БДЖ, Български Пощи, ВМЗ - Сопот, Полимери - Девня, Костенец и редица други предприятия и фирми.

На всички граждани в Република България е необходимо да бъде гарантирана нормална икономическа и правна обстановка, стимулираща производствата и социално-икономическия живот. Ние сме твърдо решени да защитаваме работните си места във мините и ТЕЦ-овете с всички сили и средства съгласно Закона на уреждане на колективните трудови спорове.