Светослав Терзиев, коментатор във вестник „Сега" и Лъчезар Богданов, управител и икономически анализатор в Индъстри Уоч пред БНТ и предаването "Денят започва"

Водещ: Протестни шествия против кризата и могъществото на финансите заляха през почивните дни буквално целият свят - от Мадрид, през Лондон и чак до Ню Йорк. Те обхванаха над 700 града в над 70 държави и бяха вдъхновени от движението, което се нарича „Възмутените", и който се роди тази пролет в Испания. Като че, ли най-шумни, най-бурни и най-кървави бяха тези протести в Рим. Вероятно сте видели от новинарските емисии изпотрошени витрини, запалени коли, имаше много ранени - над 70, 30 от които полицаи. Щетите в италианската столица са за над един милион евро. Какво се случва в света и до какво ще доведат тези протести? Добро утро казвам на журналиста от вестник „Сега", колегата журналист Светослав Терзиев и на икономическия анализатор от Инъстри Уоч Лъчезар Богданов. Добро утро и на двама ви. Господин Терзиев, към вас е първият ми въпрос. Що за движение е „Възмутените", имат ли си неговите членове и симпатизанти, както се казваше - възраст, пол, занятие?

Светослав Терзиев: Както писа вестник „Монд" това е движение без глава и без граници. То не може да се определи като структурирано. Определено обхваща възрастта между 20 и 30 години, в този диапазон са протестиращите, млади хора и тепърва ще проличи накъде ще се ориентира. Но, има все пак общ знаменател. Първо названието „Възмутените" - възмутени от какво? Виждаме, че са възмутени главно от финансистите, финансовите спекулации, банките и общото икономическо състояние, което прехвърля, така да се каже, върху следващото поколение финансовите тежести - да платят сметката, онази който предишното поколение е направило. И оттам това общо възмущение, което се забелязва не само в Европа, в Америка се засили много, но и в Азия също и това е общият знаменател. В САЩ получи едно друго название - „Ние 99-те процента", тоест, онези, които се чувстват произвола на свръхбогатите - един процент, които...

Водещ: Какви са конкретните искания, имат ли обща платформа протестиращите, или исканията са твърде разнопосочни?

Светослав Терзиев: Нямат общи искания и това определя и тяхната сила, за да са 99 процента. Защото в момента, в който изкажат някакви искания, сигурно няма да бъдат вече толкова процентите, ще се разделят - едни ще споделят едни идеи, други други. Но, в случая става дума за едно общо възмущение от сегашното състояние. Много е аморфно.

Водещ: Господин Богданов, що за явление е това? Виждали ли сте нещо подобно, може ли някакъв паралел да се направи между това, което се случи през почивните дни и близката история?

Лъчезар Богданов: Паралелът, според мен, е в участниците и това в огромната си част са хора, които вместо да работят и да правят нещо полезно имат много свободно време и това е характерно за всички младежки или други протести в последните 30-40 години. Всъщност парадоксът е, че ако протестът е срещу финансистите и политиците, които прехвърлят тежест върху бъдещото поколение, всъщност протестите трябваше да бъдат преди 20 години. Защото именно сега, за пръв път най-накрая Европа се осъзна, че това не трябва да продължава и всички тези мерки за орязване на бюджетите, дисциплини, за реформи в социалните сфери са именно политика за спиране на това прехвърляне. Това безкрайно харчене което някой друг някога може би ще плаща. Така че, всъщност сега за пръв път имаме опит за решение на проблема и точно тогава изведнъж хората решават да протестират. Всъщност те декларират, че протестират срещу това прехвърляне на сметката на следващото поколение, точно в момента, когато започват политики, които искат да спрат този процес. Трябваше да протестират преди 10 или 15 години, когато и Европа и САЩ разгулно живяха на заем и трупаха огромни дългове. Защо никой не протестираше тогава.

Водещ: Закъснял протест.

Лъчезар Богданов: Не, не е закъснял, защото всъщност именно тежката социална система на Европа и редица други неща, които позволиха правителствата да натрупат толкова дългове и ги принудиха да натрупат толкова дългове са причината за сегашната криза. Всъщност именно раздутите пенсионни системи, огромните здравни разходи, огромните разходи за образование, всички възможности, които младите хора имат да учат до 30-35 години на държавна издръжка, да се возят с намаление, да ползват общежития и всякакви други благинки, които напоследък приемат те за даденост, особено в развитите европейски страни, всъщност точно те натрупаха голямата сметка и сега трябва да се прави това и да се плаща тази сметка.

Водещ: Протестиращите обаче, те - 99-те процента, както казва господин Терзиев, задават един простичък въпрос - защо ние, 99-те процента, ние, обикновените хора, да плащаме сметката на кризата, която бе предизвикана от банки?

Лъчезар Богданов: Не е предизвикана от банките. Банките са посредникът, те, в процеса на това изхарчване на парите, те взеха своя дял по трасето. В крайна сметка огромните тежести в момента в Европа, са огромните държавни дефицити, които ако се замислим за последните 20 години, са раздуване на държавния сектор над възможностите на икономиката. Как може да се раздуеш над това, което имаш? Като взимаш на заем и трупаш дългове за бъдещото поколение. Банките просто опосредиха този процес, разбира се, спечелиха по пътя, но парите са изядени и изпити, вкарани в мостове, в магистрали, университети, болници и всичко друго, което политиците обещават. Да, 20 години можеха да взимат на заем и сега трябва да се плаща сметката.

Водещ: Господин Терзиев, съгласен ли сте с това, което казва Лъчезар Богданов, закъснял е този протест, защо сега, защо не преди 10 или 15 години, когато сметките са се трупали?

Светослав Терзиев: Много ясно, преди 15 години, тези, които протестират са били в бебешки колички, били са деца, естествено, как ще протестират.

Лъчезар Богданов: Защо не протестираха тогавашните 25-годишни, това е въпроса?

Светослав Терзиев: Защото сегашните ще платят сметката. Прави ли ви впечатление, че протестите са в Ню Йорк и протестът се казва - „Окупирай Уолстрийт", а не във Вашингтон, където са политиците. Защо е така? Много ясно, защото за първи път се получава така, че вече има много повече мразени хора от политиците, и от журналистите, солидаризираме се с политиците - това са финансистите, банкерите. Естествено, че те ще се защитават, че са невинни, че само са се разплащали. Нищо подобно, държали са се безотговорно и само са спекулирали. Всъщност, обвиненията срещу банкерите са много основателни, включително и в Европа. Защото виждаме, че банките са кухи, че трябва да се рекапитализират, че са раздавали пари, които не са имали и те самите са печелели. Най-големите бонуси знаете къде се раздават. Така че, това безотговорно поведение всъщност лъсва сега, когато това поколение трябва да плати за него. И не са само политиците, политиците са виновни, в Испания тръгна с протест срещу политиците, но виждате, че в Америка той се пренесе срещу финансистите.

Водещ: Вчера председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предложи нещо важно. Предлага вписването в европейското право на индивидуално наказателна отговорност за финансовите играчи. Ще помогне ли това, ще бъде ли полезно това?

Светослав Терзиев: Това е закъсняла реакция, но тя е показателна накъде отиват общите настроения и кой ще бъде посочен, в крайна сметка, за виновен. Да, търси се виновникът, политиците носят своята огромна вина, защото те не проявиха никаква фантазия, никакво въображение и те също допринесоха, както каза господин Богданов, с безотговорната си политика, с популизъм и т.н. Но всъщност, банкерите са онези, които трябваше да бъдат стожера, които трябваше да пазят финансовата стабилност, и които се възползваха за своите интереси, защото така беше най-лесно. Сега в момента, когато почнат да гърмят банките и се вижда какво се е случило, когато излиза истината и когато се вижда, че в мрежата интернет се е създала една банкерска мрежа, която е прехвърляла съвършено безотговорно капитали от едно място на друго светкавично, за да се извършват чисто спекулативни операции, сега срещу нея застава мрежата на обществото. Това също е една мрежа, няма ръководител. Тя няма една цел, тя няма една стратегия, това е една мрежа на възмутени хора, които трябва да платят.

Водещ: Господин Богданов, докъде ще доведе това възмущение, какви ще са резултатите?

Лъчезар Богданов: Аз съм съгласен в това, че има доста основание за възмущение към финансовия сектор, но причините финансовият сектор да се държи така е, че дълго време му беше обещавано и имаше не явна, а в някои случаи и явна гаранция, че всеки момент, в който някоя банка закъса, държавата ще я спаси. Оставете банките да фалират, оставете, когато се нареди опашка депозанти да се каже - банката е фалирала, съжаляваме, загубихме, това е парите ги няма, изядохме ги, изпихме ги. Разбира се, банкерите остават на улицата без работа, но банките фалират. Ние искаме хем да спасяваме банките, хем ако може да накажем само банкерите като лоши хора. Това не е възможно.

Водещ: Тъй като остава само една минута, все пак и поглед към България. Защо тук, в центъра на София се събраха едва 30-40 души? Някак си останахме извън... встрани от тази мода, от тази вълна на протести, която заля света?

Светослав Терзиев: Могат да бъдат две обясненията. Едното е някаква забавена реакция, често се е случвало при нас, късно да идват някои процеси. Но, другото е, че при нас парата беше изпусната през 90-те години, когато банките всъщност изгърмяха и народът излезе на улиците. Тъй че, сме изпреварили това движение.

Водещ: Господин Богданов?

Лъчезар Богданов: Всъщност ние последните десет години нямахме безотговорно харчене и изяждане на парите, така че нито българските банкери, нито българските финансови министри от четири правителства могат да бъдат обвинявани, че безотговорно са похарчили спестяванията на бъдещото поколение. И съвсем разумно, няма срещу какво конкретно в тази посока да се протестира. Разбира се има хиляди други неща, за които може би трябва да се протестира в България.

Водещ: Господин Богданов, вчера по повод именно на тези протести, един от синдикалните лидери в България, става въпрос за лидера на КТ „Подкрепа" Константин Тренчев направи доста мрачна прогноза за българската икономика, че нещата вървят на все по-зле, че ни чака някаква страхотна инфлация?

Лъчезар Богданов: Мога да ви кажа, че аз въпреки скромните си години, от доста време следя световните новини и не си спомням да е идвал месец септември или октомври, без да има заплаха - чака ни най-тежката зима. Така че, не знам... Разбира се, че има основания за притеснение, но не повече отколкото миналата или по-миналата година, или 2009 година, нищо по-лошо не се е случило. Да, можеше да е по-добре, можеше по-бързо да излизаме от кризата, но това може би е тема на друг разговор.

Водещ: Да, вчера президентът на Европейската централна банка - Жан-Клод Трише, каза че еврото е стабилно, няма заплаха за него. Да му вярваме ли?

Лъчезар Богданов: Засега изглежда така, макар че ЕЦБ и федералният резерв се поддават на политически натиск да спасяват правителства, да спасяват банки, което в крайна сметка те го правят, чрез печатане на пари. Така че, в дългосрочен план аз имам притеснение като цяло за стабилността на книжните валути, ако можем така да ги наречем, но няма в момента това, което се случва в Европа, по никакъв начин не означава загуба на стабилността на еврото, поне досега както се държат от Европейската централна банка.

Водещ: Господин Терзиев, какво казват хората - не искаме политиците, не искаме финансистите, искаме ние да държим бъдещето в собствените си ръце. Звучи прекалено идеалистично?

Светослав Терзиев: Те даже не претендират за това, защото... те не знаят как да постигнат и как да променят всъщност състоянието. Те просто изразяват възмущение, и затова така се казва движението „Възмутените". Те казват - не ни харесва това състояние. Но какво ще стане оттук нататък, тепърва ще видим. Защото ако някой от зрителите си спомнят, по-възрастното поколение - 68 година, когато имаше големи протести, те бяха заразителни по целия свят, пак бяха младежки, това беше всъщност протест на едно поколение срещу друго, срещу консервативното поколение след войната.

Водещ: Благодаря ви, благодаря и на двама ви за този коментар! Хубав ден ви желая!