Д-р Юлиян Димитров, зам.-председател на Българския лекарски съюз, в интервю за БНР

Българският лекар винаги е бил уважаван от народа, защото е давал всичко от себе си за здравето на своите пациенти. Не случайно БЛС предложи този светъл празник, посветен на Св. Иван Рилски Чудотворец, в чието лице народът вижда покровител, застъпник пред Бога, символ на духовната лечителска мощ, именно на този светъл ден българският лекар да бъде почетен. Лекарите в България отдават своите сили и знания и то в една трудна обстановка, в едно постоянно реформиращо се здравеопазване, което все си остава далеч от съвременните модели на здравеопазване. Въпреки това българският лекар е натоварен с цялата тази отговорност. Считам, че той се справя и заслужава достойно внимание. Искам да поздравя всички мои колеги с празника и да им пожелая винаги да са здрави, защото здравето е най-важното нещо и за лекарите Пожелавам достойно да изпълняват своя дълг и да не забравят , че нашата професия е призвание. Нашата дейност, нашето желание, нашият стремеж е пациентите ни да бъдат добре, да можем да им помагаме. Никой не е застрахован от грешки. Ние сме хора също, въпреки че нашите грешки струват скъпо. Някак си като че ли изкуствено се раздуха едно противопоставяне на лекари с пациенти. Това е най-малко в интерес на пациентите, като и на лекарите. Трудно се работи под непрекъснат стрес и напрежение. Тогава и грешките се увеличават, а това пак рефлектира върху пациентите. В последно време сякаш се поуспокоиха противопоставянията, подхвърлянията в медии и в преса, в обществото, за лекарските грешки. Знаете ли няма нищо по-хубаво за един лекар, когато успее да излекува своя пациент и нищо по тъжно и обременяващо, ако не успее. Призовавам всички: дайте възможност на лекарите спокойно да упражняват своята професия, защото последиците могат да са тежки. До сега поне 500 български лекари само за тази година са поискали удостоверения за работа в чужбина. Представете си за какво става дума. Това са хора, които не виждат перспектива за развитие и успех в България. Това е много страшно. Моето послание пък към всички, които имат отношение към здравеопазването, нека сериозно да се замислят над този проблем. Нека да стане така, че българските лекари /особено младите/ да не мислят за реализация в чужбина. Политиците, съвместно с цялото общество, вкл. и лекарската гилдия, трябва да направят една дългосрочна стратегия за това как искаме и как ще изглежда българското здравеопазване. Трябва да гледаме 10-20 г. напред, за да имаме успешно здравеопазване. Реформата започва от 96-та година и 15 години изминаха в правене на някаква реформа, която така и не се състоя. Ако бяхме работили всички в една посока, сега нямаше да имаме тези проблеми и щяхме да надграждаме направеното. Ние просто пропускаме моментите, а годините си вървят и става все по-лошо. И ние искаме да работим по европейски стандарти, но не се получава при бюджет от 3 млрд. лева при 70 млрд. лева в Австрия, примерно. Това не се решава от днес за утре. Трябва да знаем какво очакваме на финала.