София /КРОСС/ На 13 октомври се навършиха 90 години от рождението на легендарния френски актьор и певец Ив Монтан, починал точно преди 20 години – на 9 ноември 1991 г.

Ив Монтан, чието истинско име е Иво Ливи, е роден в тосканското село Монсумано (Италия) на 13 октомври 1921г. Неговият баща Джовани Ливи, който бил комунист, избягал в Марсилия от фашистския режим на Мусолини и през 1929 г. получил френско гражданство. Семейството живеело бедно и двете по-големи деца рано зарязали училището, за да могат да работят. Иво бил последната надежда на родителите си, що се отнася да образованието. Но и той се интересувал от всичко друго, само не и от учене.

През 1932 г. бизнесът на Джовани фалирал и семейството останало без източник на препитание. Оцеляло благодарение на помощта на голямата дъщеря, която станала фризьорка. По-големият брат пък се препитавал като сервитьор. А малкият Иво напуснал училище едва 11-годишен, постъпил на работа в завод, а по-късно се присъединил към сестра си във фризьорския салон, където получил документ за професионална квалификация. Иво Ливи обичал много киното и особено танцувалните номера на Фред Астер, които просто обожавал. Но като младеж бил много стеснителен. Все пак през 1938 г. получил предложение от режисьора на едно вариете, който търсел някого, за да „подгрява залата". След три седмици усилени репетиции (междувременно променил името си на Ив Монтан, защото като малък майка му го викала да се приберере с думите: „Ivo! Monta!“), дебютирал на сцената пред публика, която бурно го аплодирала. Продължил с участията си по сцените на Марсилия и на 21 юни 1939 г. изпълнил своята първа оригинална песен „Dans les plaines du Far West“. За съжаление, започнала Втората световна война и трябвало да бъде на разположение на строителни войски.

През пролетта на 1941 г. кариерата му започнала отново, за да не прекъсне никога вече. В продължение на три години жъне успехи на концертния подиум и на женския фронт. През януари 1944 г. избягва от полицията, която го търсела, за да го изпрати в STO (службата за принудителен труд). Тогава Монтан заминал за Париж, където скоро дебютирал с успех на сцената на "ABC". После се заредили представления в "Бобино", "Фоли-Белвил" и знаменитото кабаре "Мулен Руж". Там бил включен в първата част на програмата на знаменитата Едит Пиаф. Последвало мълниеносно влюбване между двамата. Загърбвайки своята гордост, Ив Монтан научил много от легендарната певица, репетирайки всекидневно с нея. Тя му помогнала да изгради своя сценичен персонаж, който впоследствие му носи огромна слава по целия свят. Освен това му давала да чете романи и стихове, за да издигне равнището на културата си. Известността на Монтан по това време растяла успоредно с успехите му в музикхола. През есента на 1945 г. дебютирал като истинска звезда в театър "Етоал" в Париж.

Изпълнил песните "Battling Joe" и "Les grands boulevards" и обрал овациите на публиката. В началото на 1946 г. Едит Пиаф скъсала с него, без никакви обяснения. През същата година Ив Монтан дебютирал в киното с два филма, в единият от които „Вратите на нощта” под режисурата на знаменития Марсел Карне, в който е партньор на Пиер Брасьор и Серж Реджани. През 1947 г. възобновил участията си в театър "Етоал". Точно през този период се запознал с пианиста Боб Кастел, който се превърнал в негов доверен музикант до края на живота му. Именно той го представил на легендарния поет Жак Превер, от когото Монтан искрено се възхищавал. Скоро той включил "Les feuilles mortes" в своя репертоар. Тази песен била написана специално за филма "Вратите на нощта”, който за съжаление нямал успех. Музиката на Жозеф Козма и текстът на Жак Превер обаче харесали много и песента се превръща в хит. През август 1949 г. Монтан срещнал актрисата Симон Синьоре, която скоро се била развела с режисьора Марк Алегре, от когото имала дъщеря. Тя се нанесла да живее в парижкия апартамент на актьора.

През 1951 г. двамата се оженили и се превърнали в една от легендарните съпружески двойки на артистичния свят. Ив Монтан винаги е проявявал политическа ангажираност с големите каузи на ХХ век. През май 1950 г. той подписал "Стокхолмското възвание" срещу използването на ядрени оръжия. От този момент нататък, като потомствен комунист, винаги е бил включван в списъците на петициите, зад които заставала Френската комунистическа партия. И скоро заедно със Симон Синьоре станал неин член. През март 1951 г. Монтан отново триумфирал на сцената на театър "Етоал", но вече със свое самостоятелно шоу, включващо 22 песни и две поеми.

Точно тогава получил чудесен шанс за изява и в киното. Знаменитият режисьор Анри-Жорж Клузо му поверил главната роля във филма си "Възнаграждение за страха" (1953), който спечелил впоследствие Гран-При на кинофестивала в Кан. Монтан се завърнал на сцената през октомври 1953 г. отново в театър "Етоал". Програмата започнала с рецитация на неиздадена още поема на Жак Превер, а завършила с песента "À Paris", написана от неговия приятел Франсис Лемарк. И, разбира се, с изпълнение на "Les feuilles mortes". Първоначално било предвидено представленията да продължат три седмици, но заради огромния им успех, те продължили общо 6 месеца, през които са били посетени от близо 200 000 души. По това време Ив Монтан достигнал пика на популярността си като певец.

Повече тук

/НИ/