Новите форми в живописта и произтичащите от тях недоразумения

Полски институт - София
и
Издателство "Сонм"
имат удоволствието да ви поканят на

Представяне на книгата на

Станислав Игнаци Виткевич
„Новите форми в живописта и произтичащите от тях недоразумения”

(Издателство „Сонм”, София, 2011, превод – Правда Спасова)

                                19 октомври 2011 г., сряда, 18 ч., ул. „Веслец” 12, вход свободен

                                                                  Представяне: 

„Новите форми в живописта и произтичащите от тях недоразумения” е първото теоретично произведение на Станислав Игнаци Виткевич (1885-1939), но, както всички текстове на този ексцентричен автор, това съчинение съдържа изненадващи прозрения. Затова то е важно не само като пролог към избистрената малко по-късно теория за чистата форма в театъра, около която е центрирана не само естетическата концепция на Виткаци (както по-късно ще се нарече авторът), но и като принос в теоретическите дебати за изкуството по онова време.

Текстът звучи изненадващо актуално в контекста на съвременната естетическа проблематика. Не случайно тази кратка книжка, предизвикала предимно критични коментари навремето, е превеждана на английски и препечатвана неколкократно в наши дни, защото ясно показва трудностите около определянето на артефактите и търсенето на същностни определения за изкуството”. 

Предложеният превод е направен по оригиналния първи вариант на текста от 1919 г. Представянето на книгата ще бъде визуализирано с прожекция на избрани живописни произведения на автора. 

Проф. доктор на философските науки Правда Спасова е завършила философия в Софийския университет, защитила е докторат по естетика във Варшавския университет, специализирала е в Оксфорд и Прага. Работи в Института за изследване на обществото и знанието, БАН и преподава история на философията в Националната художествена академия. Занимава се и с превод на предимно философски произведения от полски и от английски език. Автор на книгите „Изчезналата любов. Любовта като естетическо понятие”, „Американската аналитична естетика” и „Кратък пътеводител из европейската философия за художници”.
    
Сред научните й преводи от полски език са творби на Владислав Татаркевич - „За щастието” (1986), Роман Ингарден – „Човекът” (2003), Лешек Колаковски – „Основни направления на марксизма” (2006), отец Юзеф Тишнер „Философия на драмата” (2008). Превела е и „Приказки от полски писатели” (2009) и текстовете в албума „Полският плакат&сцената”.