/КРОСС/ Българите са трети в Европа по склонност да харчат.

Данните са от проучване на международната маркетингова компания GFK.

Индексът, по който се измерва склонността за скъпи покупки варира от +100 до -100. По тези показатели пред нас са германците и австрийците.

В Германия стойността на индекса е почти 30 пункта, а за Австрия - 26 пункта. Макар и на трето място, ние сме далеч от тези страни - при нас стойността на индекса е -2,2.

За хората, които имат пряко наблюдение върху покупателната способност на българите, данните от проучването са изненадващи. Защото от началото на кризата, хората рядко си позволяват непредвидени покупки, съобщи БТВ.

„Дори и най-редовните ни клиентки се ограничават в бюджета си. Свиват бюджета и харчат по-малко. Затова се опитваме да привлечем нови клиенти с промоции и атрактивни предложения, защото определено не мисля, че пазарят толкова много, както казват в проучването", споделя Биляна Бубинова, управител на магазин за козметика.

Нейната колежка Адриана Христова, която управлява магазин за дрехи, също е на мнение, че във време на криза българинът купува само това, от което има нужда.

И хората споделиха, че обикновено не си позволяват излишен лукс, а гледат да си плащат сметките, данъците и едва тогава си купуват други необходими неща.

За социалния антрополог Харалан Александров, това, че сме на трето място по склонност за харчене, не е изненда. Напротив - това е характеристика на културите на бедността.

"Когато живееш на ръба на оцеляването, символичната стойност на луксозното потребление се променя. Харченето на пари се променя. Безмисленият лукс е статусен белег и ти дава, макар и моментното преживяване, фантазия за благополучие. Благополучие, което не ни е дадено, от което сме лишени в ежедневието", смята Александров.

Въпреки че сме трети по склонност да харчим, данните показват още, че стваме все по-пестеливи. В края на август имаме 30 милиарда лева спестявания в банки.

Най-спестовни в света пък са гражданите на Португалия, следвани от британците и румънците.