20 октомври в историята
Секция: История
20 Октомври 2011 06:58
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
20 октомври в историята

Събития

1740 г. — Мария Тереза Австрийска се възкачва на трона на Австрия. Франция, Прусия, Бавария и Саксония отказват да уважат завещанието на нейния баща Карл VI, император на Свещената римска империя, и започва Войната за австрийското наследство.

1865 г. — Отава става столица на Канада.

1876 г. — С примирие приключва Сръбско-турската война. 1894 г. — На престола се изкачва последният руски император — Николай II.

1915 г. — В Божурище е открито първото училище за пилоти в България.

1923 г. — Осъществен е първият полет на спортния самолет АНТ-1.

1932 г. — В Далечния изток на СССР са създадени като административни единици Амурска област и Камчатска област. Операта в Сидни

1944 г. — В Гватемала започва народно въстание срещу диктатурата, което приключва с успех едва през 1954 г.

1945 г. — Жените във Франция получават право да гласуват в избори.

1951 г. — Издадена е Заповед № 53, с която се сформира българска национална доброволческа рота № 4093.

1955 г. — В София е учреден Съюз на българските журналисти.

1968 г. — Бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди се омъжва за корабния магнат Аристотел Онасис.

1971 г. — Канцлерът на ФРГ Вили Бранд е удостоен с Нобелова награда за мир.

1973 г. — Английската кралица Елизабет II открива официално прочутата опера в Сидни, Австралия.

1999 г. — 274 души загиват при потъване на индонезийски кораб край Папуа-Нова Гвинея.

2004 г. — На пазара излиза първата версия на Ubuntu Linux.

 

Родени

 

1616 г. — Томас Бартолин, датски лекар († 1680 г.)

1620 г. — Алберт Кейп, холандски художник († 1691 г.)

1632 г. — Кристофър Рен, английски архитект († 1723 г.)

1677 г. — Станислав Лешчински, крал на Полша († 1766 г.)

1784 г. — Хенри Джон Темпъл, министър-председател на Обединеното кралство († 1865 г.)

1802 г. — Ернст Вилхелм Хенгстенберг, немски духовник († 1869 г.)

1805 г. — Габриел Биброн, френски зоолог († 1848 г.)

1825 г. — Сава Филаретов, български просветен деец († 1863 г.)

1838 г. — Марин Дринов, български историк († 1906 г.) 1854 г. — Артюр Рембо, френски поет († 1891 г.)

1859 г. — Георги Рафаилович, духовник и книжовник († 1919 г.)

1859 г. — Джон Дюи, американски философ († 1952 г.)

1874 г. — Симеон Зографов, български архитект († 1949 г.)

1891 г. — Джеймс Чадуик, британски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. († 1974 г.)

1904 г. — Методи Кецкаров, български художник († 1981 г.)

1906 г. — Ангел Тодоров, български издател († 1993 г.)

1915 г. — Мирче Ацев, македонски партизанин († 1943 г.)

1916 г. — Борислав Иванов, български актьор († 2001 г.) 1919 г. — Костадин Дурев, български певец

1919 г. — Ксенте Богоев, български политик († 2008 г.)

1920 г. — Амет-хан Султан, съветски летец († 1971 г.)

1925 г. — Борис Димовски, български художник († 2007 г.)

1929 г. — Сашко Гаврилов, български цигулар

1934 г. — Димитър Езекиев, български журналист († 2008 г.)

1945 г. — Рик Лий, британски рок музикант

1946 г. — Елфриде Йелинек, австрийска писателка, Нобелова лауреатка

1951 г. — Йордан Христосков, български икономист

1956 г. — Дани Бойл, британски режисьор 1956 г. — Иван Гюргинчев, български учител

1957 г. — Енчо Данаилов, български актьор

1959 г. — Акиф Пиринчи, немски писател от турски произход

1959 г. — Йона, американски митрополит

1960 г. — Лепа Брена, босненска певица

1961 г. — Иън Ръш, уелски футболист

1965 г. — Албена Врачанска-Петрович, български композитор

1966 г. — Абу Мусаб ал-Заркауи, йордански терорист († 2006 г.)

1969 г. — Виктор Калев, български актьор и шоумен

1971 г. — Дани Миноуг, австралийска певица

1971 г. — Снуп Дог, американски певец

1979 г. — Джон Кразински, американски актьор

1982 г. — Хосе Акасусо, аржентински тенисист

1992 г. — Димитър Косев, български пианист

 

Починали

 

460 г.— Елия Евдокия, византийска императрица (* 401 г.)

1740 г. — Карл VI, римски император (* 1685 г.)

1811 г. — Феликс де Асара, испански топограф (* 1746 г.)

1892 г. — Иван Богоров, български кножовник (* ок. 1820)

1912 г. — Иван Николаев, български учител (* ? г.)

1928 г. — Юзеф Котарбински, полски артист (* 1849 г.)

1935 г. — Артър Хендерсън, британски политик, Нобелов лауреат през 1934 г. (*1863 г.)

1960 г. — Иван Данчов, български лексикограф (* 1888 г.)

1964 г. — Хърбърт Хувър, 31-ви президент на САЩ (* 1874 г.)

1966 г. — Димитър Талев, български писател (* 1898 г.)

1984 г. — Пол Дирак, английски физик, Нобелов лауреат (* 1902 г.)

1986 г. — Кирил Вапорджиев, български виолончелист (* 1906 г.)

1987 г. — Андрей Колмогоров, руски математик (* 1903 г.)

1989 г. — Стефан Попов, български писател (* 1906 г.)

1994 г. — Бърт Ланкастър, американски актьор (* 1913 г.)

1999 г. — Джак Линч, ирландски политик (* 1917 г.)

2005 г. — Александър Христов, български журналист (* 1929 г.)

2009 г. — Яким Якимов, български режисьор (* 1925 г.)