Георги Ганев - икономист, програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии ; Емил Хърсев - икономист, доцент по банково дело в УНСС; Йордан Матеев - главен редактор на сп. „Форбс" България, пред БНТ и предаването „Денят започва"

Водещ: Добро утро отново, здравейте. За пари ще говорим в следващите минути, за моите пари, за вашите пари така че, ако това е важна тема за нас, останете с „Денят започва". Поводът за този разговор е факта, че Европейската банка за възстановяване и развитие прогнозира тежка 2012 година за страната ни. Според прогнозата на тази банка, ако дълговата криза в Еврозоната не се реши бързо, тя ще се отрази и на икономиките и в Централна и в Източна Европа, защото и търговските и финансовите им връзки, а България е в челната петица по риск. Така че, за рисковете, които дебнат икономиката ни през следващата година, за това да стягаме ли коланите, да пестим въобще и как да пестим, какво да правим с парите си за всичко това ще поговорим заедно с икономистите Георги Ганев и Емил Хърсев, както и с Йордан Матеев, който е главен редактор на списание „Форбс" в България. Добро утро и на трима ви. Здравейте. Да приемем ли прогнозата на Европейската банка за възстановяване и развитие за чиста монета? Тежка ли наистина ще е 2012 година в икономическо отношение, господин Хърсев?

Емил Хърсев: Тежка, доколкото депресията продължава. Аз от няколко години се опитвам да обърна внимание на колегите, че имаме почти класически модел на този кризисен цикъл, имаме депресия и тук с колегата Ганев имаме различия. Но, най-класическа депресивна картина виждам от три години насам и очаквам за още три години напред, макар и вече с тенденции към подобрение. На статистиките и прогнозите на Европейската банка за възстановяване и развитие аз не вярвам, защото тази банка - първо, доказано е няма експертен потенциал да прави самостоятелни прогнози. Тя обикновено следва тези на други източници, предимно се води по Световната банка. Нито една прогноза от десет години насам на тази банка вярна не е излязла. Разбира се, като имаме предвид, че през три месеца се публикуват корекции, разбира се, че накрая, като достигнем декември месец, все ще излезе нещо в рамките на 10% от действителната сума с 4-5 корекции. Редовно има изкривяване по отношение на Източна Европа, като риска за нашия регион редовно се преувеличава.

Водещ: Тоест, да не вярваме, че сме в челната петица по риск за 2012 година?

Емил Хърсев: Аз категорично мисля, че такъв особено голям риск за българската икономика от дълговата криза в Европа не възниква. Струва ми се изключително... но това е един дълъг разговор, че има и тенденциозност в това изкривяване. Просто, преместване на риска от болната глава върху по-малко болната. България обикновено се изкарва силно зависима от гръцката дългова криза. Единственият аргумент е териториалната близост на България с Гърция. Но, ние нито сме кредитори на Гърция, напротив, ние дължим на Гърция, а икономическите връзки на двете страни не представляват чак такъв голям дял от брутния вътрешен продукт /БВП/.

Водещ: Ще поговорим и за Гърция, защото там тече „стачката на стачките", както каза един гръцки всекидневник. Господин Ганев, рисковете, сериозни ли са?

Георги Ганев: Първо и аз да кажа за прогнозата на Европейската банка. На тази можем да вярваме точно толкова, колкото на предишната прогноза, от юли месец, която беше, че догодина България ще расте с над 4%. Сега изведнъж го реализират надолу. Щяла била да расте с 2.3. Това са шумотевици по пътя. Това, което има значение за България е дали ще бъде разумна заложената, като допускана прогноза при планиране на бюджета. Това е единственият, какъвто и да било смисъл в днешния момент за България. На нито един българин няма да му се отрази това дали Европейската банка за възстановяване и развитие прогнозира едно или друго. Малко спор имаме с господин Хърсев по темата с депресията. Смятам, че България не е в депресия, тя мина през класическа сериозна рецесия, от която има излизане, макар и с бавна скорост. Бавната скорост се дължи на факта, че Европа е в депресия, там съм съгласен. Що се отнася до идната година, това, което е основното за България - как ще се развият нещата в Европа. Ние, доколкото сме се разположили доста разумно по време на тази криза, доколкото българските домакинства реагираха по един доста сериозен начин на кризата, увеличавайки драматично вътрешните спестявания. Това е една от причините България всъщност да е много стабилна не само с разумния бюджет, но и реакцията на българските домакинства... Да, това се отразява на текущото потребление доста негативно, но поставя България в много добра изходна позиция за евентуален бъдещ растеж. Може да се внесе голям проблем предимно отвън. Вътре почти няма такива сериозни слабости, които да сдадат от само себе си фронта и да се получи вътрешен срив. Но отвън за съжаление, все още вероятността да стане много сериозен катаклизъм продължава да стои.

Водещ: Ще поговорим и за това само след секунди. Господин Матеев, вие как виждате рисковете?

Йордан Матеев: Първо, според мен е много спорен въпроса дали и ние сме излезли от кризата, но може би точно заради това, ако възникне нова глобална криза България няма да я преживее много тежко. Аз също съм съгласен, че България стои много добре в сравнение с другите страни в Европа. Ние имаме веднага след Естония най-ниския дълг спрямо БВП, сравнително добро стоим и като бюджетна позиция. Разбира се, може и още по-добре и това евентуално би повишило доверието към страната. Между другото, аз не съм сто процента убеден, че ако има някакви сътресения в ЕС, България задължително ще пострада много от това. България може да използва тази възможност за да привлече инвестиции, които биха оптимизирали своите разходи, ако се изнесат в България. Но е много важно... за да се случи това е много важно каква среда за бизнес предлагаме в България. И според мен, това, какво ще се случи догодина, зависи до голяма степен и от това, което прави българската изпълнителна и законодателна власт, това, което вътре си правим самите ние.

Водещ: Поуспокоихте ме малко, това е хубаво, защото вчера след като прочетох този анализ малко ми настръхнаха косите. Но, хайде малко с намигване към темата. Чета вчера, че британският бизнесмен Саймън Улфсън предлага една много симпатична награда от 250 хиляди британски лири за тези от икономистите, които могат да предложат най-добрия план за излизане на страните от Еврозоната от кризата. Ще се пробвате ли?

Емил Хърсев: За съжаление никой няма да вземе наградата, защото ситуацията е такава, че в икономиката не може да предложиш една магическа мярка, която да сработи и да свърши цялата работа. То е комплекс от мерки. Няма начин някой да ти даде в ръцете примерно една цяла икономика, за да наложиш пълноценна и обхватна програма. Това би могло да бъде и в интерес на правителства и... примерно ако нашето наистина състави бюджета, ние сега не знаем какъв ще бъде точно, но има някои индикации, ако се спазят обещанията за непосредствено бюджета за 2012 година в рамките на същата така... по-скоро консервативна традиция, отколкото либерална, която имаме, аз мисля, че ние наистина и тук е прав колегата Ганев, ще имаме една много добра изходна точка за развитие, въпреки кризисните процеси в Европа. А наградата никой няма да вземе.

Водещ: Само един уточняващ въпрос, тъй като темата за бюджета се промъква съвсем естествено. Аз като нямам свои източници в Министерство на финансите за да мога да кажа официално или неофициално каквото и да било, но се уповавам на това, което прочетох във вестник „24 часа". Според тях, през 2012 година икономиката ще расте с 4.1% и това е прогнозата, на която се правят разчетите за бюджета за следващата година. Възможно ли е това?

Георги Ганев: Не, тя е реализирана и със сигурност министър Дянков беше изричен, че те чакат есенните прогнози на Европейската комисия и от интервютата му последната седмица, особено последните дни, според мен, това, което ще се заложи в бюджета е по-скоро някаква прогноза за около 2% реален ръст, но предстои да видим каква инфлация ще заложи той с номиналния ръст, което е много по-важен за планирането на бюджета от реалния ръст, още не знаем колко ще бъде заложен.

Емил Хърсев: Но пък, 2% си е чисто в рамките на статистическата грешка при планирането на финансови потоци в България така че, да кажеш 2% все едно да кажеш - може и да не расте нищо.

Георги Ганев: Може и нищо, а може и 4%.

Емил Хърсев: А може и 4%.

Водещ: Колкото до предизвикателството на Саймън Улфсън?

Георги Ганев: Невъзможно е да се присъди такава награда, защото е невъзможно да се отсее най-добрия план. Един единствен план ще бъде, една единствена действителност ще се случи и няма да има как да знаем, дали някаква друга действителност е нямало да бъде по-добра. Това е невъзможно да бъде преценено, така че тази награда е чисто заиграване.

Водещ: Господин Матеев, има ли наистина такъв план, спасителен?

Йордан Матеев: Може би няма наистина такъв план, но може би също трябва да погледнем какво направи Естония за да излезе от кризата. И може би да се върнем малко към здравия разум, защото аз имам усещането, че европейските лидери донякъде са загубили усещането за здрав разум.

Водещ: И вие ли?

Йордан Матеев: Влезе се в тази криза с много грешна постановка за това, че трябва да се изливат едни пари и оттук нататък ситуацията започна да се влошава и вече от тази ситуация има много труден изход. Иначе има здрав разум, който казва - трябва да харчиш не повече отколкото получаваш. То е супер елементарно, но това правило не беше спазвано от политиците... имаше дори консенсус по въпроса по цял свят по този въпрос и може би Естония сигурно е единствената или една от малкото страни, която не последва това правило и излезе от кризата в много добро състояние. Дори реализира доста голям растеж. Така че, това е важното нещо. Другото нещо, сега, във всички случаи, какъвто и изход да се намери за тази криза, както вървят нещата можем да очакваме инфлация и може би за хората това е важно да знаят, че няма... аз поне не виждам изход без инфлация...

Водещ: Само тук да уточним, по повод онзи световен протест миналия уикенд, на „Възмутените", това движение, което обхвана целия свят, ден по-късно, един от синдикалните лидери, господин Тренчев коментира хиперинфлация, това беше неговата прогноза.

Йордан Матеев: Не, това е преувеличено. А тук, като говорите за това движение, отново имам чувството, че става дума за липса на здрав разум. Може би хората трябва да си припомнят една книга, фундаментална на Айн Ранд „Атлас изправи рамене" и който не я е чел, просто да я прочете, за да знае, че благата в икономиката, това, което потребяваме, то се произвежда от .бизнеса в края на краищата и някак си е непродуктивно и неразумно да излизаш и да казваш, че бизнесът е причинител на всички вреди. Напротив, политиците и правителствата са тези, които надробиха тази каша, която се пренесе от икономическата... от нормалния икономически цикъл на спад се пренесе в бюджетите, съответно в задлъжняването. И в крайна сметка вместо да пострадат тези, които са направили грешка - банките, страните, които не могат да си контролират финансовото състояние, ние вървим по посока, която всички ние, включително и българите ще платим част от цената и тя ще се разпредели по целия свят, сравнително равномерно, може би.

Водещ: Господин Матеев припомня нещо много простичко и много умно, което мнозина от нас забравят, включително и във времена на криза - харчете толкова, колкото изкарвате. Какви съвети да дадем на хората, какво да правят с парите си, оттук насетне?

Емил Хърсев: Ако знаят какво да правят, то да го правят веднага. Тоест, ако имат бизнес, който конкурентноспособно могат да развият те самите, независимо дали... в производство или услуги, почистване, миене, мазане и т.н. Всяко нещо, което изкарва доход и можеш да го направиш конкурентноспособно, да го свършиш с печалба - това го прави. За всяко друго нещо, пестеливостта и предвидливостта е за предпочитане пред неразумния риск, при всички положения.

Водещ: Тоест, съветвате хората да пестят, да отложат големите покупки за по-добри времена?

Емил Хърсев: Именно, между другото, от вчера има една интересна статистика, че ние българите сме много по-склонни да харчим в условията на криза. Сега не харчим, защото нямаме, но проявяваме много по-голяма склонност към харчене, примерно да речем от австрийците и германците. А що се отнася до стихийните протести, аз имам едно друго обяснение за тях. То е като писък на човек, който си е изкълчил крак. Тоест, пищиш защото те боли, а в същото време този писък нито е лечение, нито е решение на проблема.

Водещ: Господин Ганев, разумен ли е призива на премиера Бойко Борисов от онзи ден, ако не се лъжа, „Ако спестяванията ви са в евро, дръжте си ги, пазете си ги".

Георги Ганев: Аз изчетох много внимателно какво е казал премиерът на една реплика на една жена, мисля, че беше в Монтана. Той каза - „Кътайте си еврото". Общо взето това е казал на жената, която го е питала в съвсем конкретна житейска ситуация, примерно има дете, което ще учи в чужбина, ние сме в евро, какво да правим? Той казал - „Кътайте си еврото". Това не е никакъв глобален финансов съвет...

Емил Хърсев: Правилно, защото очаква харчене в евро...

Водещ: Въпросът е - да си кътаме ли еврото, ако го имаме?

Георги Ганев: Много по-разумният съвет, който разбира се премиерът не е имал нито време, нито в случая ситуация, в която да навлезе в теоретични постановки - спестявайте това, в което ще харчите, в тази валута, в която ще харчите. Ако ще харчите в злато, спестявайте злато, ако ще харчите в долари, спестявайте в долари, ако ще харчите в евро, спестявайте в евро, ако ще харчите в лева, спестявайте в лева.

Емил Хърсев: И взимайте заеми само във валутата, в която получавате доходи. Такива идеи, като вземете заем в швейцарски франкове и... примерно японски йени, общо взето само до риск и разход могат да доведат.

Водещ: Добре, трябва да приключваме, но последен въпрос към господин Матеев. Финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков получи преди няколко дни в Букурещ международната награда на „Форбс" Румъния, на вашите колеги от Румъния за изключителен принос за опазването на финансовата и икономическа стабилност в условията на най-тежката криза от десетилетия насам. Заслужена ли е тази награда, според вас?

Йордан Матеев: От гледна точка на Румъния, тя изглежда добре, защото в Румъния финансовият министър не се справя толкова добре. Ние, „Форбс" България сме доста по-амбициозни и смятаме, че финансовият министър има още много какво да направи за да получи награда. За това, като става дума за награди, ние пък организираме бизнес-награди, защото смятаме, че бизнесът е този, който заслужава в крайна сметка наградата, защото той създава работните места. В тази несигурност той инвестира и рискува. Точно поради тази причина, искаме да покажем, чрез нашите награди, които в момента сега текат между другото и хората могат да кандидатстват чрез нашия сайт, искаме да покажем, че нещо се случва все пак в страната, че някой прави нещо в тази ситуация на несигурност и да вдъхновим хората за това, което каза господин Хърсев, и те самите да инвестират и да правят бизнес. Разбира се, без да бъдат свръх оптимисти, защото все пак става дума за ситуация на несигурност и все пак става дума за някакви очаквания за инфлация. Аз например не съм убеден, че трябва много големи спестявания да се държат в момента, защото длъжниците в евро, също ще спечелят в някакъв смисъл, защото еврото ще се обезценява във всички случаи в следващите години при това печатане на пари, което се случва от Европейската централна банка. Така че, дръжте пари може би за една година напред, това е моят съвет.

Водещ: Добре, благодаря ви за анализа и за практичните съвети, които прозвучаха тук в това студио.