Триполи, Либия /КРОСС/ Пълното име на либийския лидер е Муаммар бен Мухаммед Абу Меняр Абдел Салям бен Хамид ал Каддафи. Точната му рожденна дата не е известна. Много негови биографи твърдят, че е роден през 1940 година, но самият той пише, че се е появил на бял свят през пролетта на 1942 година в бедуинска шатра на 30 километра южно от град Сирт. Баща му е принадлежал към арабизираното берберско племе ал Кадафа и много пътувал из страната, а майка му, заедно с трите си дъщери се е занимавала с домакинството. За майката, освен името й Разела Тамам, се знае много малко.
Лидерът на революцията не пие кафе, чай и алкохол, не пуши, яде малко, обикновено проста храна. Смята се за демократ и примерен съпруг и не е привърженик на многоженството.
Без официално да заема държавни постове, той се титулува като „Лидер на Революцията" в официалните изявления на правителството. Като част от управленческата си програма, през 1970-те Кадафи национализира всички частни предприятия, включително селскостопанските площи, петролната индустрия и банките, и позволява развитието само на малък семеен бизнес. По време на управлението си в рамките на няколко десетилетия, той издига своите възгледи за идеалното развитие на социализъм в държавите от Третия свят, формулирайки „трета световна теория" и нова система на държавно управление, наречена „джамахирия".
Кадафи има една жена, въпреки че в Либия е разрешено да имаш четири съпруги. Наистина, това е вторият му брак. За първи път той се е оженил през 1969 година за бившата учителка Фатхия /Фатиме/ Нури Халед - дъщеря на генерал Халед, зам-началник на Генералния щаб на кралската армия и един от приближените на бившия либийски монарх Идрис I. Но след военния преврат бракът бил разтрогнат-не вървяло един лидер на революция да е женен за привърженичка на бившия крал Идрис І. Кадафи оставил синът от този си брак Мубарак при себе си.

Самотата на полковник Кадафи продължила малко - само два месеца след развода - през юли 1970 година той се жени за медицинската сестра Сафия Фаркаш, която работи във военната болница. От брака си двамата имат шест сина и една дъщеря. Незнайно защо, в последните години Кадафи, който е противник на дискриминацията спрямо жените, предпочиташе в задграничните командировки да го съпровожда въоръжен отряд от жени- телохранителки.
Охраната на лидера на джамахирията е едно от нещата, които винаги е изумявало пресата. Личната охрана на Кадафи е съставена от 40 жени, отлично тренирани в бойни техники и боравене с оръжие. Според различни източници, жените са родом от Куба.
Всяка от тях, от своя страна отговаря за 100 добре обучени войници.

„Зелената книга" е авторски труд по политическа философия на лидера на либийската революция Муамар Кадафи, публикувана за първи път през 1975 година.
Кадафи, подобно на колегата си Мао Дзедун в неговата „Червена книжка", излага най-дълбоките си мисли и чувства по наболели теми като мястото на жената в съвременното общество и как чернокожите ще завземат Света. Чудноватата смесица от баналности, нелогични умозаключения, ислямизъм, социализъм и чиста лудост говорят много за Кадафи и обясняват част от поведението му от последно време.

В книгата са изложени основните виждания на полковника за Третата универсална теория - форма на управление между съвременния западен капитализъм и съветския комунизъм - джамахирията. Творбата се състои от 3 части - Решение на проблема на демокрацията: народна власт, Решение на икономическия проблем: социализъм и Социална основа на третата универсална теория и е задължително настолно четиво за всеки гражданин на Великата социалистическа либийско-арабска народна джамахирия, както е пълното име на Либия.
На 27 юни 2011 г. Международния наказателен съд издава заповед за арест на Муамар Кадафи за престъпления срещу човечеството. Заповед за арестуване е издадена и за неговия син Саиф ал-Ислам и ръководителя на либийското разузнаване Абдула ал-Сенуси. След избухването на гражданската война се заклева да остане в Либия и да се бие до последно. Муамар Кадафи загива след едномесечни сражения за родния си град Сирт на 20 октомври 2011 година.

/ВН/