София /КРОСС/ През изминалите години МРЗ се превърна в основен бюджетен и социален инструмент, а не в измерител на труда. Чрез увеличението на МРЗ фактически ще нараснат публичните разходи, в момент, когато говорим за „затягане" на фискалната дисциплина.

Ако има средства в бюджета, морално е да се актуализират с процента на инфлация първо пенсиите, което няма да деформира пазара на труда, а ще повиши част от доходите на една от най-уязвимите от кризата групи. Освен това, ще бъдат балансирани съотношенията между средните и миналните размери на заплатите и пенсиите.

Мотивът, че чрез увеличението на МРЗ и стимулиране на битовото потребление ще се решат проблемите на кризата, са несъстоятелни. Битовото потребление по редица позиции е базирано на над 80 процента внос. Това крие риск от нарастване на валутния дебаланс на страната при недостига на чуждестранни инвестиции, особено в условията на валутен борд.

Икономически целесъобразно е, ако чрез потреблението ще се решават кризисните проявления, да се увеличи инвестиционното и промишлено потребление, с което се създават работни места и се увеличава добавената стойност в икономиката.