За или Против легализацията й - обществото е раздвоено

София /КРОСС/ В България 90% проституцията се управлява и владее от криминални мрежи. Страната ни се движи между трето и пето място в Европа по разпространение на този социален феномен и си съперничи с държави като Украйна и Русия, в които проституцията е силно разпространена. Данните са на Фондация РискМонитор и са част от доклада "За" или "Против" легализацията на проституцията, който организацията представи днес, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.
Според Стефан Попов - изпълнителен директор на РискМонитор, у нас липсва институционално говорене по този въпрос, а темата за легализирането на проституцията въобще отсъства.
"От една страна това е значим социален феномен, който се нуждае от някаква правна рамка, но същевременно, поради това че се владее от криминалния контингент, една прибързана легализация би могла да влоши нещата", посочи той.
"През целия този период докато бяхме ангажирани с този доклад непрекъснато слушахме как под проституция се разбира нещо лошо. Тази неразчлененост в съзнанието на средния българин ние се опитахме да избегнем, без да се обременяваме с морализиране и ценностни отношения", уточни Попов.
По думите му, само по себе си проституирането не е проблем, но то става проблем, когато стане част от криминални мрежи. Тогава се превръща в трафик на хора и експлоатация. Именно такава е картината в нашата страна.
До 1919 г. в позитивното българско законодателство е имало някаква регламентация за проституцията, но след това тя изчезва, т.е. феноменът започва да се разглежда в рамките на криминалните прояви, обясни Ралица Илкова - преподавател по наказателно право в Юридическия факултет на Софийския университет.
Понастоящем в закона липсва правна забрана на проституцията, освен когато в нея не са въвлечени непълнолетни. Проституцията дори се разглежда като проява на безделничество. Според Илкова това е остатък от архаичното законодателство от времето на комунизма.
Според експертите, трябва да се прави разлика между трафика на хора, което е криминално деяние, и проституцията, която попада единствено под дилемата за моралните норми.
Наташа Добрева - адвокат, специалност „Международно право по права на човека", обясни, че всяка държава регулира в наказателното си право участието на трите вида лица, заети в проституцията - сводничеството, лицата извършващи сексуалните услуги и техните клиенти. Докато сводничеството е преследвано навсякъде в Европа, то потреблението почти не се преследва.
Позицията на българското законодателство по въпроса попада в групата на мълчаливото легализиране, която не преследва, но и е разрешава проституцията.
Криминализиращи режими, които приемат проституцията за вид безнравственост и преследват жените, които я предлагат са въведени в Румъния и щата Калифорния, САЩ.
В Швеция и Исландия пък се преследват търсещите сексуални услуги. Законът там разглежда проститутките като жертви.
"Бизнес за предоставяне на търговски сексуални услуги" - това е дефиницията за проституция в законодателството на Нова Зеландия, където тя се разглежда като търговска практика.
В повечето държави уредбата е в специален закон, с изключение на Холандия - там всяка община сама определя отношението си към това явление.
Във Великобритания се преследва купуването и ползването на сексуална услуга от експлоатирано лице. По презумпция се приема, че клиентът знае, че приема услуга от експлоатирано лице и дава част от парите си на сводник.
Във Великобритания се преследва купуването и ползването на сексуална услуга от експлоатирано лице. По презумпция се приема, че клиентът знае, че приема услуга от експлоатирано лице и дава част от парите си на сводник.
Най-много са режимите, които мълчаливо легализират проституцията, като се преследват само видимите й проявления - България, Чехия, Полша, Испания, Италия и други.
Тъй като липсва законова уредба, за проституиращите е трудно да работят сами. Затова те се обръщат към посредник - сводник. Така забраната за сводничеството губи практическо приложение, посочи Наташа Добрева.
Психологът Албена Стамболова обясни, че семейството винаги е някакъв фактор за "навлизането в древната професия". "Тези хора живеят в свят на ангажиране и зависимост", каза тя.
Според нея броят на проституиращите е много по-голям от официално обявения. Според оценките обаче става въпрос за между 5000 и 8000 лица.
Средният дневен оборот на практикуващите "древната професия" е около 180 лева, а средната заетост 300 дни в годината. Простите изчисления показват, че вероятно оборотът от тази индустрия в България възлиза на между 270 и 430 лева годишно.
Социологическо допитване показва, че за 56,6% от българите проституцията е неморална дейност. 23,2% пък я приемат за "професия като всички останали".
За 47,7% от анкетираните тя трябва да бъде легализирана. 35% са на противоположното мнение - че трябва да бъде обявена категорично извън закона.
От РискМонитор отправят три стратегически препоръки за ясна публична политика по отношение на проституцията. Първата е откъсването й от криминалните мрежи. Втората, разработване на превантивни стратегии, насочени към рисковите групи, с оглед противодействие на сексуалната експлоатация. Третата, осигуряването на условия за "изход от професията" и гарантирането на правото на въвлечените в нея на избор на собствен жизнен проект.
Сред препоръките към законодателя са: да не се наказва доброволното предлагане и ползване на сексуални услуги от пълнолетни лица срещу заплащане; да отпадне наказателната норма за "безделничество" под която често се подвеждат и санкционират проституиращите лица, като недопустим за съвременното законодателство анахронизъм; въвеждане на регистрационен режим за публичните домове; обучение на полицейските служители към промяна на сегашното им отношение към проституиращите; преследване на сводничеството и защита от рекет и експлоатация; разбиване на симбиозата полиция-престъпност в осъществяването на експлоатацията на проституиращите; подкрепата на специализирани социални и здравни програми.
Все пак от фондацията са категорични, че има забрани, които трябва да останат. Те включват предлагането или ползването на сексуални услуги с участието на малолетни и непълнолетни лица, лица, които не осъзнават какво вършат, лица, които имат сродни връзки и предлагането на сексуални услуги под въздействие на медикаменти.

/ВС/