Катя Христова, програмен директор на Асоциация „Прозрачност без граници”, в интервю за БНР

Обект на анализа на Асоциация „Прозрачност без граници” са най-значимите нарушения в изборния процес в неделя, 23 октомври. До голяма степен нарушенията на тези избори затвърждават тенденции, но ни изненада мащабът, който до момента не беше познат за нас. Като цяло се възпроизвеждат тенденциите до сега за най-голям брой свързани организационни нарушения в рамките на изборния ден, следвани от дела нарушения за контролиран вот. С по-малък интензитет са нарушенията, свързани с прякото купуване на гласове и незаконна медийна реклама. Мащабите са огромни и са повод за притеснения. Географска карта може да се направи. Има райони, в които много по-силно и трайно е контролирания вота, а в други райони по-голям дял имат организационните нарушения. На този етап бихме се въздържали от точно такава карта, която използвахме миналия път, сравнявайки районите. Анализите не са достатъчно коректни при обобщен поглед за цели райони. В Сливенско имаше много силен контролиран вот, в Кюстендил и Перник, в Югозападна България много опити за купуване на гласове, което вече е трайна част от пейзажа на изборите там.

Ситуацията, в която се оказаха секционните избирателни комисии в рамките на първия тур, всъщност нямаше нужда да бъдат купувани. Те бяха до такава степен неподготвени и неадекватни да реагират на разнообразните ситуации с приложението на новия изборен кодекс, че и без да искат тяхната дейност резултира в голям процент на недействителни бюлетини, действия идентични с тези на купени секционните комисии. Основният фактор, които ние отчитаме в момента е липсата на достатъчен капацитет на изборната администрация да се справи със сложността на изборите тази година. Това се отрази и на безкрайно забавените крайни резултати от изборите. Купуването на дарители също изникна като акцент този път. Него ще се опитаме да допроследим, тъй като има още няколко фази, които съпровождат процеса на финансиране и после отчитане на предизборната кампания. Направи ни впечатление още един друг процес, този на купуване на застъпници. Това е другият голям и стряскащ извод, как партиите се възползват от фигурата на застъпника. Така те си осигуряват гласове, осигуряват си видимо, масово присъствие пред секциите. Смисълът на застъпника е в края на изборния ден да наблюдава броенето на бюлетините, за да се гарантира някакъв взаимен контрол. Настина никой не може да ни обясни какъв е смисъла в един и същи ден, час и секция, да присъстват 12 застъпника от една и съща партия?! Има правила, които ако бъдат приложени от СИК, подобна картина с яки момчета пред секциите, би била рядко срещана. Пак стигаме до познаване на компетенциите на изборната администрация. Ето това, например, можеше да се предотврати. Явно хората, които администрират този процес не знаят правата си, не са информирани, не разбират какво могат да правят. Изборният кодекс съдържа над 300 разпоредби в себе си. Трудно е да очакваме, че хора ангажирани за един изборен ден ще се запознаят с тях. Има институции у нас, които носят отговорност за организационния провал на изборите и трябва да я поемат.